Преходът приключи на 13 юни

Предлагаме на вниманието на уважаемия читател избрани откъси от фундаментално изследване на изтъкнати социополитолози, обединени в ГАЗОНИ (Група за анализ на зевзеклъците на начетен индивид). Групата е сформирана експресно, за да даде научно обяснение на констатацията на българския президент, че преходът е приключил. Участниците в ГАЗОНИ били затруднени единствено с посочването на точната дата на това дългоочаквано от целокупния български народ събитие: на 14 май 2014 г., за да съвпадне с 50-годишнината на Росен Плевнелиев, или на 13 юни 2014-а, когато пък Бойко Борисов е закръглил 55. Везните, изглежда, натежавали за 13 юни, доколкото Борисов по-плътно от Плевнелиев се доближава до образа на изтъкнат пионер на прехода, образ, проникновено анализиран от авторите на изследването.
С разрешение на издателската къща "Пронизани вампири" публикуваме откъси от изследването:
"Около себе си той търпи само хора, които го одобряват, и с тях той си служи, или пък хора, които му противоречат - те възпламеняват гнева му и тях той просто смазва... Да удря, да се кара, да ругае, да се препира е за него нещо като кръвопускане, защото едва когато избухва, когато се нахвърля, той усеща и осъществява себе си в пълен размер... Започне ли битката, високообразованият доктор се превръща веднага в побойник: "Щом пристигна, удрям с кривака наред"; обзема го някаква ужасна грубиянщина, някаква яростна лудост, той грабва безразборно всяко оръжие, което му попадне подръка, блестящия меч на диалектиката или вилата, забодена в торището, с която гребе хули и ругатни; изоставя безогледно всякакви задръжки и при нужда не се спира пред лъжата и клеветата, за да унищожи противника си. Този селяшки борец не признава никакво рицарско чувство. Не проявява към победения вече противник никакво великодушие, никакво състрадание и заслепен от ярост, продължава да удря дори поваления беззащитен неприятел". (стр. 102-103 от изследването).
Авторите правят доста задълбочен анализ на причините и същността на едно явление, което е характерно особено за последния стадий на прехода и прелива и в наши дни: политическия екстремизъм и псевдонационализъм:
"Конкретното, осезаемото е винаги по-достъпно за масата от абстрактното, затова и в политиката всеки лозунг намира винаги най-лесно привърженици, ако вместо идеал възвести някакъв антагонизъм, някаква лесноразбираема, удобна вражда, насочена срещу някоя друга класа, друга раса, друга религия, защото фанатизмът най-лесно запалва светотатствения си пламък от докосването си до омразата". (стр. 36 от изследването).   
Доколкото краят на прехода почти съвпада с назначаването на служебното правителство, начело с Близнашки, авторите стигат до знаменателния извод, че "Един безпартиен е за партийните хора винаги най-доброто знаме" (стр.109) и "Съдбата на безпартийните е винаги да попадат сред най-ожесточените сражения" (стр. 122).
Учудващо некомпетентно обаче звучат твърденията на авторите, когато анализират развихрилото се в годините на прехода поклонничество пред мощи, особено ако са открити в Созопол, родният град на директора на НИМ Божидар Димитров. Да припомним, че през лятото на 2010 г. бяха открити ръка, лицева кост и зъб, които според компетентното мнение на проф. Димитров са на Йоан Кръстител, а две години по-късно, пак в Созопол - две вампирски погребения: скелети от средните векове, пронизани с железни колове. Не само липса на компетентност, но и зла умисъл, целяща да накърни авторитета на директора на НИМ, са следните редове от изследването на ГАЗОНИ: "Не почитането на светците, не поклонничеството и псалмопенията, не богословската схоластика правят от един човек християнин, а неговите душевни прояви, неговото човешко, християнско поведение. Най-добре почита светците не онзи, който ходи на поклонение по гробовете им и пали най-много свещи... По-важно е да живееш в духа на Христовото учение, отколкото да спазваш обредите и постите, да четеш молитви и да спазваш литургии" (стр.77).
За щастие такива прояви на лична неприязън, характерна за някои научни среди, са изключение. Като цяло изследването е значителен принос в осветляване на проблемите на приключилия преход и не само специалистите, но и широката общественост очакват с нетърпение отпечатването му поне в стохиляден тираж.

Послепис
Цитатите и посочените страници са от биографичната книга на Стефан Цвайг "Триумфът и трагедията на Еразъм Ротердамски", публикувана от автора в 1934 г., преведена от немски от Страшимир Джамджиев, издание на "Народна култура", 1968 г. Първият цитат (стр. 102-103) представлява характеристика на Мартин Лутeр, родоначалник на протестантската Реформация. Май нищо много ново под слънцето точно 80 години след публикуването на любимата творба на Цвайг.