Преговори без оптимизъм

Ралица Трифонова, Мариян Карагьозов

Провеждащите се преговори между израелци и палестинци приковаха за пореден път световното внимание върху Близкия изток. Предмет на дискусии в публичното пространство се превърнаха както "предварителните условия", които бяха приписвани на палестинската страна, така и намеренията на израелската да встъпи в конструктивен диалог, който да демонстрира преди всичко поемането на политическа отговорност към собствения й електорат.
За да бъдат разбрани преговорите и очакванията за тях на участниците, е важно да се знаят изходните позиции на страните, което също така ще позволи да се направят и прогнози за изхода им.
Заставайки зад ангажимента си Квартетът за мир в Близкия изток (ООН, ЕС, САЩ и Русия) "потвърди силната си подкрепа за преките преговори между израелци и палестинци за окончателно разрешаване на всички въпроси". Преговорите могат да приключат до 1 г. и следва да доведат до решение, съгласувано от двете страни, което слага край на окупацията, започнала през 1967 г. Прекият диалог беше прекъснат от израелското нападение над Газа през декември 2008 г. до 2 септември 2010 г., когато приключи първата среща (следващите бяха на 14 и 15.09.2010 г.). Съгласно информация, разпространена по-късно, в телефонен разговор между президента на Палестинската национална власт Махмуд Аббас и израелския министър на отбраната Ехуд Барак през декември 2009 г., Аббас уведомява Барак за готовността на палестинците да възобновят преговорите, ако Бенямин Нетаняху прекрати заселническата колонизация, но предложението не е прието от израелската страна. Преките преговори трябваше да започнат преди 26 септември 2010 г. Припомняме, че на 25 ноември 2009 г. израелският министър-председател обяви 10-месечно частично замразяване на строежа на селища в Западния бряг. Въпреки това едва месец по-късно - на 28 декември - бе оповестен план за построяването на нови 700 домове в израелските квартали в Източен Ерусалим.
Мораториумът се прилагаше разпокъсано в отделни малки селища на израелски заселници на окупирания Западен бряг, но не и в големите, които Израел възнамерява да анексира. Нещо повече, данни от Израелското централно статистическо бюро показват, че замразяване не е имало. Трудно е да се говори дори и за забавяне на строенето. В края на третата четвърт на 2009 г., преди да бъде обявен мораториумът през ноември, 2790 жилища са в строеж. Започнатите жилища нарастват на 2955 през последната четвърт на годината, за да се заобиколи "замразяването". Но за 4 месеца от 2010 г., когато се предполага, че забраната е в сила, 2517 жилища продължават да са в строеж. Министър-председателят обаче в прав текст заяви, че тя няма да бъде подновена. Днес, когато вече е ясно, че правителството на Нетаняху не удължи мораториума, булдозери копаят в Ариел, Адам и Оранит.
Въпреки редица действия, с които де факто Аббас подпомогна Израел и неговата политика, той подчерта "духа на отговорност" за палестинските преговарящи: "Дори да има само 1% вероятност за мир, ние ще се опитаме да го постигнем". Той обаче предупреди, че Израел ще носи цялата отговорност при провал на преговорите, ако поднови колонизацията на Западния бряг и анексирания неправомерно Източен Ерусалим.
Израелският премиер избягва да споменава минали споразумения. Необичайно е и поражда противоречиви коментари, че израелският правителствен ръководител възнамерява да се ангажира лично в преговорите с Аббас и няма да бъде придружаван от министри, а от съветници. Преговарящият екип няма да има право на решения.
Нетаняху настоя в преговорите между двете страни да липсват предварителни условия. В същото време, те са любим похват на израелската дипломация - на 14  юни 2009 г. самият той постави предварителни условия за създаването на палестинска държава; чрез 14 "уговорки" беше обезсилена в същността си и "Пътната карта". Парадоксален е фактът, че за предварително условие Израел определя спазването на международното право.
Няколко равностойни по важност са въпросите, предмет на преговори и разногласия между израелската и палестинската страна:

Въпросът за Ерусалим

До 1967 г. Ерусалим е разделен на две части - Западен, под контрола на Израел, и Източен - арабска част, контролирана от Йордания. По време на Шестдневната война (1967 г.) Израел окупира целия град.
Израелското правителство не иска раздялата на града и държи той да бъде политически и религиозен център на еврейския народ. На 30 юли 1980 г. при управлението на крайнодесния израелски премиер Менахем Бегин Кнесетът (израелският парламент) гласува конституционен закон, обявяващ Ерусалим, "цял и повторно обединен", за "вечна и неделима" столица на Израел. Този закон е в нарушение на поне 5 предходни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, както и на IV Женевска конвенция. След приемането на закона СС призовава държавите-членки на ООН да изтеглят дипломатическите си представителства от Ерусалим. Междувременно в декларация от 8 декември 2009 г. ЕС призова Ерусалим да стане столица и на двете държави.
Палестинците искат Източен Ерусалим за столица на държавата си. В Стария град се намира третото по значение свято място за исляма - комплексът от джамията "ал-Акса" и "Куполът на скалата", откъдето се вярва, че пророкът Мохамед е предприел своето среднощно възнесение.
Ако можем да се доверим на В. Шемтов, министър на здравеопазването на Израел през 70-те години, намеренията на настоящото правителство са да предложи размяна на части от Ерусалим за сметка на земи в пустинята Негев. Предвид икономическото, военното и стратегическото значение на пустинята е трудно да определим район от нея, който би могъл да бъде предмет на евентуална териториална размяна. Единствено времето ще покаже дали това не е само дипломатически маньовър на израелското правителство.

Граници

Въпросът за границите - Израел да се изтегли в границите от 1967 г. - не е палестинско, а международно условие, фиксирано в редица документи и резолюции на ООН. Тези граници значат 78% от цялата територия на историческа Палестина да бъде за Израел и едва 22% от земята - за палестинците, но понастоящем Израел строи заселнически селища дори и върху тези 22% палестинска земя на Западния бряг на р. Йордан.
Палестинците искат да започнат преговорите на базата на това, че земите от 1967 г., окупирани от израелците, принадлежат на Палестина. Всяка отстъпка от това трябва да бъде съпроводена с балансирана замяна на земя.
САЩ приема, че изходната, но не и крайната точка трябва да е 1967 г., и вярва, че за да се постигне споразумение, трябва да бъдат извършени замени на земи.

Заселнически селища

Израелското правителство настоява да задържи главните поселения в Източен Ерусалим и Западния бряг. Тъй като избирателната бариера за влизане в Кнесета е много ниска, в Израел управляват широки коалиции и малките партии имат непропорционално голямо влияние. Коалицията на Нетаняху се крепи именно на ултраортодоксални партии като Шас (чийто кадър е министър на вътрешните работи на Израел) и всяка отстъпка по въпроса за селищата крие риск за целостта на управляващото мнозинство в Израел. Повечето крайно религиозни партии, членки на настоящата коалиция, подкрепят разширяването на заселническите селища. Показателно за тяхната неотстъпчивост по този въпрос е изказването на лидери от Шас, че "Аббас и всички тези зли хора трябва да изчезнат от света, трябва да им се изпращат ракети и да се унищожат".
За палестинците най-добрият вариант е всички поселения да бъдат изоставени. Ако все пак се наложи някои селища да останат, палестинската страна настоява броят им да бъде намален чрез обединяване в няколко големи блока, а също така и за компенсация със съответната земя в други райони.
Тъй като е окупационна сила, съгласно чл. 49 (6) от IV Женевска конвенция, ратифицирана от Израел през 1951 г., Израел няма право да прехвърля части от своето цивилно население на окупирана територия. Така според международното право построените от Израел селища на Западния бряг са незаконни.
По данни на ООН към 1 август 2008 г. броят на заселниците е 483 453 души. Според информация на Палестинското централно статистическо бюро числото им към този момент надхвърля половин милион души.

Бежанци

Близо 1 млн. палестинци са прогонени от домовете им след войните през 1948 и 1967 г. Днес на територията на Западния бряг и ивицата Газа живеят не повече от 38% от всички палестинци по света.
Израел отхвърля палестинското искане за "право на връщане" на бежанците по домовете им поради съображението, че по този начин палестинските араби ще добият демографски превес. Нетаняху настоява за признаване на Израел като "еврейска държава".
През март 2002 г. на среща на най-високо равнище на Лигата на арабските държави всичките 22 страни членки одобриха саудитски мирен план, според който в замяна на пълно израелско изтегляне е предложено не само признаване на Израел, но и "нормални отношения с него". Документът призовава за "справедливо разрешаване" на проблема с бежанците. Коментарът на анализатора Норман Финкелщайн е красноречив: "Ако Израел наистина се стремеше към пълно изтегляне в замяна на нормализиране на отношенията с арабския свят, саудитският план и неговото единодушно одобряване от ЛАД би трябвало да бъде приет с еуфория".

Сигурност

Израелското правителство настоява за масирано военно присъствие в долината на река Йордан, т. е. израелската армия да контролира границата с Йордания. Според неговото виждане бъдещата палестинска държава не бива да разполага с никакво въоръжение или армия, не може да подписва военни спогодби и да влиза в алианси с други съседни държави; не може да контролира въздушното си пространство. Това са все елементи от държавния суверенитет, без които една независима държава е немислима. По този начин Палестина се превръща в лесна жертва на мощната израелска армия.
Палестинската позиция е категорична, че сигурността ще дойде в случай, че се приложи решението за двете държави.
Всеки от тези въпроси може да се окаже от решаващо значение за провала на преговорите, ако страните не постигнат съгласие, както се случи през 2000 г. при Кемп Дейвид II. А вероятността за успех както тогава, така и днес, е предопределена от позициите на палестинския, на израелския лидер и на международния контекст, в който се провеждат преговорите.