Предупреждаваме МЗ: "Некадърността убива!"

Премиерът Бойко Борисов намери поредния от трима министри на здравеопазването през мандата му досега на някакъв кръстопът. Министърът си замина, но здравеопазването си остана на кръстопътя. А ние, досущ като автостопаджии, продължаваме да чакаме по различни клинични пътеки - я ни качи някой, я не...
Всички помним, че когато дойде на власт, ГЕРБ прокламира шумно, че ще се заеме здраво с дълго отлаганата здравна реформа и ще постави нещата по местата им. Щеше да реализира пакет от мерки за потягане на финансовата дисциплина и да преструктурира болничната помощ; да вдигне здравната вноска и за да премахне монопола на касата - да включи в задължителното здравно осигуряване и частните фондове.

Реченото обаче не бе сторено

Било поради заплаха от протести или заради собствена "уседналост", но реформата даде на заден. Смяната на министри само дойде да покаже на практика как действията в различни посоки и на парче могат да дестабилизират системата, да породят напрежение сред пациенти и лекари и да нанесат не само икономически поражения. От действията на правителството стана ясно, че реформа в здравеопазването няма да има, категорични са експерти от Коалиция за България, а одобрената на 8 декември 2010 г. от кабинета концепция на третия здравен министър д-р Стефан Константинов е поредният пожелателен документ, според тях. Сам министърът заяви, че не се ангажира със срокове, в които идеите му ще се реализират. Наблегна и продължава да набляга единствено върху т. нар. диагностично свързани групи, за които специалистите имат своите аргументи "против" и са единодушни, че няма да проработят на родна почва. Д-р Константинов пък от своя страна преди време проплака, че здравната реформа буксува, защото не намира нужната парламентарна подкрепа. Картината не се промени и с появата на дългоочакваната национална здравна карта - без законови промени тя не може да изпълнява същинската си функция, твърдят специалисти.

Подвеждащите към доверие опити

в уж добре работещата система обаче не спряха, не спират и досега. В средата на миналата година здравното министерство пусна пет нови клинични пътеки за долекуване, по които болниците трябваше да заработят от 21 юни. На тях се разчиташе да спасят лечебниците, които не покриват стандартите, измислени от МЗ, и имат проблеми с оцеляването си, припомнят експертите. Още при публикуването им обаче се знаеше, че в бюджета на НЗОК пари за това не са предвидени. Нещо повече - не се предвиждаха и с бюджет 2011. С последните изменения на наредбата за определянето на основен пакет от здравни дейности, гарантиран от касата, споменатите клинични пътеки бяха заличени. Концепцията на МЗ увисна, а болниците, които тръгнаха да се преструктуират за долекуване, са изправени пред фалит.
Въобще криворазбраният стремеж на управляващите да наложат финансова дисциплина повлече най-вече лавина от орязване на бюджети и въвеждане на лимити за болниците. В средата на 2010 г. НС актуализира Закона за държавния бюджет и драстично намали този на МЗ, с което се удариха парите за лекарства, диагностика и лечение, изтъкват от опозицията. С недостатъчно средства се увеличи разходната част на бюджета на НЗОК. Болниците минаха на делегирани бюджети, а пациентите тръгнаха от болница на болница. Не стигаше това, ами през август миналата година парите на лечебните заведения бяха орязани с 30-40 на сто и много от тях бяха принудени да отлагат планови операции. 160 общински лечебници заведоха искове срещу касата за неизплатени средства, започнаха стъпаловидни протести на хората с бели престилки. Изискванията и стандартите за тази година пък ограничиха обема дейности, за които общинските болници могат да сключват договори с касата. Резултати не закъсняха -

недостигащият финансов ресурс

ги дестабилизира, даже ги доведе до фалити. Лекарите се разбягаха заради ниското заплащане, защото общинските болници, които обслужват една трета от населението, получават едва 10 на сто от средствата на НЗОК. Местните болници изнемогват или просто изчезват, а никой не обяснява къде изчезват здравните вноски, които не осигуряват нито спешна помощ на място, нито безплатен транспорт до близки и по-далечни места за здравна грижа на хората от ощетените райони... Ако не са кметовете да "пропищяват" за това и ако не се случи най-лошото - човек да умре в линейка на път за болница, проблемът ще продължава да си съществува, без да обезпокоява нечия съвест по върховете. А всъщност става дума за оцеляването на нацията, за това човек да живее спокойно в родния си край в своя дом и сред близките си, да се грижи за децата си и да има кой да го погледне в болестта... Толкова много ли иска? Да не говорим, че е нарушено и изконното му конституционно право на достъпно и качествено здравеопазване. В началото на ХХI век близо 600 000 българи са без личен лекар, 424-те незаети практики в малките населени места не предлагат нищо атрактивно за тези, които биха ги заели. А на този фон

продължават да се закриват болници

в труднодостъпни и гранични райони, защото държавата не е превела нито лев за тях за цялата 2010 г. Нужните пари за допълнителна субсидия на 62 лечебни заведения са едва 6 млн. лв. годишно при това, но те все не се намират. В същото време по данни на БЛС през миналата година страната ни са напуснали повече от 500 лекари. Под санитарния минимум са и сестрите, на лекар се пада по една сестра при световни стандарти за две, а някои карат и без една.
Компрометиран е и солидарният здравноосигурителен модел, по който плащаме всички - ползват се нуждаещите се. Достъпът обаче до медицински услуги е ограничен и за здравноосигурените, а броят на неосигурените вече гони 2 милиона души. Решението на правителството да национализира 1,4 млрд. лева от резерва, в който се трупат нашите вноски за здраве в продължение на години и финансирането на МЗ със 340 млн. лв. от тези вноски, съвсем не мотивира да се плаща за здраве, алармираха неведнъж от левицата по различни поводи и от различни трибуни. Всуе! Министърът на здравето обаче регламентира такси за избор на екип и на лекар, която от много здравни заведения се прие като право за достъп на лечение, твърдят запознати. И допълват, че държавата се освобождава от дейности и отговорности, а по веригата здравният министър делегира проблемните дейности на джипитата примерно, които да поемат спешни и неотложни случаи, болниците - да се оправят с търговете на лекарствата, които оскъпяват често цената им, НЗОК - с медикаментите за редките болести, качеството и безопасността на храните бяха "хързулнати" на земеделския министър...
Още с идването си на поста министър Симеон Дянков гръмко се зарече да ревизира цените на всички клинични пътеки. В края на 2010 г. новите им цени станаха факт, но

експерти съзряха "безцеремонен лобизъм"

при тях. Според Центъра за защита на правата в здравеопазването и медицинските стандарти и изискванията по клиничните пътеки са били направени нормативно така, че да облагодетелстват определени отделения и болници в страната, да елиминират конкуренцията на тези болници, които не могат да отговорят на високите изисквания. Нещо повече - имало клинични пътеки, писани не за определена болница, а за точно определен човек...
Колкото и да са спорни за някого подобни оценки, безспорното е, че подобни действия докарват до инфарктни състояния самите лекари и болниците, довеждат до агресия на пациентите, а всички вкупом се гледат на криво, защото взаимоотношенията са доведени до "Разделяй и владей". Както отбелязват от Коалиция за България, цинично звучи отчетеното от ГЕРБ "утвърждаване авторитета на българските лекари" през двегодишното управление на партията. Коментарът е, че напротив - двете години управление се характеризират с намаляващо доверие между всички участници в здравеопазването, демотивация и накърняване достойнството на работещите в системата, масово напускане на страната от медицински специалисти, целенасочено противопоставяне на гражданите на медицинското съсловие, невъзможност медицинските специалисти да изпълняват професионалните си ангажименти, породени от

нормативен хаос и тежка финансова рестрикция

Отсъствието на визия за развитие на системата и план за реализацията й води до това, че колкото и пари да се влагат в системата, те са без резултат, правят извода експертите. През 2010 г. раждаемостта в България е намаляла, а смъртността се е увеличила спрямо предходната година - естественият прираст е минус 4,6 на сто срещу минус 3,5 процента за 2009 г. А управляващите продължават да намаляват разходи вместо здравни рискове.
В началото на май тази година министър Константинов ни поднесе новата "Концепция за развитие на спешната медицинска помощ в България" и обяви, че три месеца тя се подлага на обществен дебат, когато ще се правят корекции от пациентски организации и работещите в сектора. Готовият текст можел да влезне в парламента най-рано през 2012 г. Първите резултати от концепцията докторът очаква след 5 години.
Коментарът май е излишен.


Проектобюджет 2012 - стара песен на нов глас

8% здравна вноска и 4% от БВП, или 3,261 млрд. лв. за здравеопазване - това предвижда проектобюджетът за 2012 г. Разходите за здравеопазване за 2012 г. бележат минимално увеличение от 10,7 млн. лв. спрямо 2011 г., като са съобразени с мястото на здравеопазването като един от основните приоритети в бюджетната сфера, пише в доклад към проекта.
За 2012 г. по самостоятелния бюджет на НЗОК са предвидени разходи и трансфери в размер на 2,633 млрд. лв. От тях 2,540 млрд. лв. са разходи на касата, а 90 млн. са трансфер към здравното министерство "за финансиране на дейности със здравноосигурителен характер".
Предвижда се 1,673 млрд. лв. от приходите на касата да дойдат от здравноосигурителни вноски, 941,126 млн. лв. - от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет, и 13,550 млн. лв. от неданъчни приходи.
Здравноосигурителните плащания от страна на НЗОК са заложени в размер на 2,224 млрд. лв., от които 169 млн. са за първична извънболнична медицинска помощ; 171 млн. лв. - за специализирана извънболнична помощ; 94 млн. - за дентална помощ; 71.5 млн. - за медико-диагностични дейности; 491 млн. - за лекарства; 1,208 млрд. - за болнична помощ, и 20 млн. лв. - за други здравноосигурителни плащания.
С проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2012 г. са разчетени разходи в размер на 458,185 млн. лв. Предвиденото намаление на разходите спрямо 2011 г. е в размер на 253,815 млн. лв. В доклада към проектобюджета се отбелязва също, че процесът на застаряване на населението носи значителен риск за публичните финанси, тъй като той ще окаже сериозен натиск в посока към увеличаване на бюджетните разходи за пенсии и здравеопазване в бъдеще. Разходите за здравеопазване се очаква също да нараснат в резултат на увеличаващия се дял на хората във възрастовата група 65+, тъй като разходите за лечение на човек от тази група са най-високи. Делът на тези разходи се очаква да се увеличи с 0,2% от БВП.