Предупредителен протест в Атина

По-малко от 24 часа след като спечели вота на доверие в парламента, новото гръцко правителство се изправи пред изпитанието на общественото мнение. В деня на годишнината от бунта срещу режима на военната хунта през 1973 г. по улиците на гръцката столица хиляди демонстранти излязоха в знак на протест срещу строгите мерки, които новото правителство трябва да предприеме, предава АФП. Според организаторите предупредителното шествие поставя пред новия кабинет очакванията на гръцката общественост решаването на кризата с външния дълг на не толкова болезнена цена, както предвиждаше предходното правителство. Сред основните искания, издигнати от демонстрантите, носещи лозунги срещу "хунтата на банките, на ЕС, на МВФ", се откроява съпротивата срещу вдигането на данъците, както и орязването на социалните добавки. "Настроенията в гръцкото общество са разнопосочни. Доста от гърците не очакват нещо да се промени с избирането на ново правителство, а други пък са на другата крайност - очакват прекалено много. Иначе всеки грък е наясно, че политиката няма да се промени и рестриктивните мерки ще бъдат може би дори още по-жестоки", коментира Мари Босис, професор по международна сигурност в Университета на Пирея.
Както вече стана известно, в сряда вечер премиерът Лукас Пападимос и заместникът му, министърът на финансите Евангелос Венизелос, проведоха разговори с Чарлс Далара, директор на Института за международни финанси IIF, обединяващ най-големите частни инвеститори, държащи гръцкия дълг. По време на преговорите в Атина е бил обсъден въпросът за отписване на 50% от гръцкия дълг. Планът, известен като PSI+, предполага понижаване на номиналната стойност на гръцките облигации, които се държат от частни инвеститори с 206 млн. евро до около 100 млн. евро. Понастящем държавният дълг на Гърция е над 360 млрд. долара, или около 160% от брутния вътрешен продукт на страната. Това е вторият пакет облигации, като за първия по предложение на ЕС инвеститорите се съгласиха да отпишат 21% от номинала им, тъй като в противен случай за Атина е невъзможно да изплати дълга си, което означава, че трябва да обяви банкрут. Припомняме, че програмата за помощ на Гърция, одобрена на срещата на ЕС на 27 октомври, предвижда допълнително финансиране на страната в размер на до 130 млрд. евро, рекапитализация на гръцките банки, мерки за стимулиране на икономиката и строга фискална дисциплина под егидата на ЕС в продължение на много години.
Междувременно специалната работна група, ръководена от Хорст Райхенбах и създадена, за да помогне на страната да реформира държавния си сектор, заяви, че затъналата в дългове страна губи около 60 млрд. евро от несъбрани данъци, предаде АП. Според експерта от тази сума веднага би могло да се отделят 8 млрд. евро, които ща помогнат на Атина да намали огромния си бюджетен дефицит. В същото време в медиите се появиха съобщения, че преговорите между Атина и Брюксел вървят към компромис във връзка с искането на Еврогрупата за писмени ангажименти от страна на гръцкия премиер Лукас Пападимос и на лидерите на двете водещи партии ПАСОК и "Нова демокрация" за спазване на решенията, произтичащи от споразумението с еврозоната от 26 октомври. Очаква се, ако писмото бъде изготвено, то да бъде представено от гръцкия премиер при срещата му в Брюксел с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и с президента на ЕС Херман ван Ромпой.