Предсрочни избори в сянката на Косово

Марко  Марков

В Сърбия пролетта предвещава напрегната и наситена със събития година. След падането на авторитарния режим на Милошевич преди тринайсет години политиците на сръбския преход едва ли са си представяли, че именно нова демократична Сърбия ще трябва най-сетне да реши косовския въпрос. Косово, "бремето на небесния народ", както го бе нарекъл преди години един немски коментатор, продължава да е в центъра на сръбското политическо мислене и говорене. Сега вече спрегнато с интегрирането на нашата западна съседка в Европейския съюз.
Този въпрос отдавна излезе от рамките на ООН и се смята за приоритет на ЕС. С негово посредничество се състоя първият тур разговори между Белград и Прищина на високо правителствено равнище. Както по много въпроси на политиката на Евросъюза, така и в този случай, Германия играе водеща роля. В Сърбия, когато се заговори за сполетели нацията исторически неволи, обикновено се споменава името на тази важна европейска държава. Още преди да започнат разговорите между премиера Ивица Дачич и косовския му колега Хашим Тачи, през есента на 2012 г. делегация на Бундестага формулира седем условия преди старта и финала на преговорния процес по Косово. Седмото условие бе най-същественото: Берлин желае да бъде проявена "видима воля за правно обвързано нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово", да види тази воля, увенчана със споразумение за добросъседски отношения между равноправни страни, и то още преди да завършат преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС.

Снимка БГНЕС
Няколко хиляди албанци се включиха в протеста в град Митровица срещу преговорите между властите в Прищина и Белград. Участниците в демонстрацията се обявиха срещу преговорите между Белград и Прищина, които се водят в Брюксел. Според организаторите на протеста, ако в Брюксел бъде подписано споразумение, Митровица официално ще бъде разделена на две части

Това бе потвърдено миналата седмица в Белград от г-н Андреас Шокенхоф, зам.-председател на депутатската група на ХДС-ХСС и ръководител на парламентарната делегация на Бундестага, много близък до канцлера Ангела Меркел.
За прогрес по косовския въпрос от гледна точка на ЕС може да се смята състоялата се на 20 март т. г. в Брюксел, макар и завършила без резултат, среща на двамата премиери. Като централен се очерта въпросът за създаването на Общност на сръбските общини, включваща северната част на бившата сръбска автономна област и общините с преобладаващо сръбско население извън нея. Главното в него е какъв да бъде статутът на тази общност: административни пълномощия и прерогативи (самостоятелно правосъдие, полиция, отношения с Прищина и Белград, конституционен статут и т. н.).
Докладчикът на Европейския парламент за Косово Йелко Кацин се срещна преди няколко дни в Брюксел с обща делегация на Сърбия и сърбите от северната част на Косово и сръбските анклави южно от р. Ибър. Според докладчика налице бил "твърд консенсус", че трябва да бъде продължен диалогът за общността. Този консенсус обаче лесно може да се "размекне" при първото по-ясно подчертаване на подразбиращата се цел на ЕС: Сърбия да признае, под една или друга форма, независимостта на някогашната автономна област Косово и Метохия.
Тези дни президентът Томислав Николич след среща на държавното ръководство заяви, че в следващия рунд на разговорите с Прищина "Сърбия ще влезе с по-прецизни предложения за пълномощията и прерогативите на общността на сръбските общини". В същото време той бе категоричен, че Сърбия не може да избира между Европа и Косово и че е определила (модерните по нашите земи) свои "червени линии". Първата от тях е, че Сърбия никога няма да признае Косово. А точно по същината на позицията на Германия президентът каза следното: "Някои в Европа си представят нашите отношения с Косово като отношения между две съседни държави, което Сърбия не може да приеме". От друга страна пък, държавният глава смята, че "ако бихме приели да се откажем от ЕС, никой не ни гарантира, че няма да преговаряме с албанците и че Косово и Метохия ще останат част от Сърбия". Защото двата въпроса са свързани. И тук "омагьосаният кръг" се затваря с уверението на г-н Николич, че в държавния връх нямало разцепление, макар да бил подложен на голям натиск от "менторите на независимостта на Косово и Метохия, каквито има по света".
Николич дори предсказа, че ако на следващия рунд от разговори, договорени за 2 април т.г., не бъде постигнато споразумение, ще се състоят предсрочни парламентарни избори, а бъдещи разговори по Косово може да се очакват едва след година. И за успокоение, свое или на обществеността, добави, че ако това не стане "няма да настъпи краят на света".
Големите опозиционни партии смятат също като управляващата Социалистическа партия на Сърбия, че на 2 април едва ли ще бъде развързан косовският гордиев възел. Падналата от власт миналата година Демократична партия вече е готова с нова предизборна програма, а по Косово смята, че страната се намира в особено положение да официализира изгубеното през 1999 г., без да признава независимо Косово. Демократичната партия на Сърбия на някогашния президент Воислав Кощуница е недоволна от липсата на информация какви точно резултати са били постигнати в Брюксел и какво предстои, но твърдо смята, че дори самото приемане на самоуправление за сърбите в Косово би било капитулация. Либерално-демократичната партия на Чедомир Йованович, някогашен съратник на Зоран Джинджич, заяви, че те имат готовност за избори още оттогава, когато премиерът Дачич заявил, че политиката по Косово била основана на лъжи. Разбира се, всичко това е свързано с очерталите се предсрочни избори и е насочено към електоралната маса.
Краят на света - както казва Николич -  наистина няма да настъпи. Но ще настъпят предсрочни парламентарни избори, за които политическите партии вече се готвят и те ще бъдат неизбежно отново в сянката на Косово.
А след тях ще се завърти кръгът на следващите преговори между Белград и Прищина, пред които ще се изпречат пак същите "червени линии". И евроскептицизмът, обхващащ все по-здраво сръбското общество, ще удебелява още повече тези линии с цвят на тлееща жарава. И краят му няма да се вижда.