Предизвикано

Юлия Пискулийска

Манол Глишев, "млад историк, поет и преводач", участва в протестите "от ден първи". Четох интервю с него в сп. "Либерален преглед". Непрекъснато заявява своята интелигентност, уведомява ни, че не е част от "неинформирано стадо". Надявам се тези думи да го намерят.
Нито за човешките, нито за социалните отношения са измислени прецизни аптекарски везни. Това е твърде крехка територия, твърде деликатна. Семейното ми възпитание предполага уважение към всеки човек. Затова и не заставам край реката на протеста, за да крещя срещу нея, нито ви наричам "стадо", г-н Глишев, и никакви епитети не употребявам. Всеки има право да изрази своята воля. Затова бих искала да ви кажа няколко думи, да чуете и моя глас. Биографията ми включва много години трудов стаж, при това - позволявам си да го кажа - в името на обичаната ми страна и бъдещето й. Родила съм три деца. Имам внуци.
И най-простичкият ми въпрос е - имам ли право да спя спокойно, без да сънувам яростта, с която пишете и с която протестирате? Имам ли право да не слушам тъпани и свирки - това ли е тихото и мирно протестиране? Това ли е уважението към всички, които трябва да приемат наложения от вас и всичко около вас нетърпим шум (при това - без всякакво разрешение, изискващо се за подобни протести).
Вие наричате хората в Народното събрание "отвратителна сган". Препращате ме към мисли на Бисмарк. Разсъждавате за самочувствие и достойнство. Кажете - като историк - кой има право да унижава, обижда и характеризира другия човек. Казвате, че трябва да се боят от вас, от всички като вас. Да, господин Глишев, боя се. Боя се за спокойствието, защото яростта винаги е по-силна от него. Боя се, защото обидите не изразяват разбиране - те подсказват неподозирани решения, неочаквани действия. Питам се - когато обиждате, когато изливате яростта си, чий образ виждате? Когато се наричате суверен, къде ни поставяте нас, другите, които не сме на площада? Които трябва да понасяме вредни децибели, обиди, подмятания?
Работили сме честно и искаме честен спор. Не крясъци, които нарушават обществения ред. Знам, че реката на протеста е събрала различни течения. Но които и да са те, каквито и да са, не могат да спират транспорта, не могат да обиждат, не могат да налагат себе си над останалите.
Вие, господин Глишев, с хубавото българско име Манол, имате прекрасна специалност. Но някога, когато пишете история или я преподавате, ще ме поставите в категорията "червен боклук" или някаква подобна категория. И ще зачеркнете целия ми живот на публицист, писал за кривици, търсил истини, заменял ласката на децата си с пътуване до малки селца, до градове, до хората... За да чуя мислите им. За да защитя човека. Да нося тежкия кръст на справедливата дума.
Ще ме накарате да съжалявам, че живях, търсейки истината. Яростта ви ме кара да мисля, че е било напразно.
Защото не с ярост, не с тъпани и свирки, не с прескачания и танци, не с пиене на кафета се стига до истината.
Впрочем, като човек образован и информиран, вие със сигурност знаете това.