Предизборно се спекулира с цената на тока и дълговете на НЕК

"Питам защо Министерството на икономиката и енергетиката прие като сигурно увеличението на цените на тока - независимо дали плавно или не? В същото време министърът твърди, че анализът му не е готов. Причината за това е само една - търсят се пари, с които да се правят плащания на близки до ГЕРБ инвеститори в енергетиката".
Така бившият енергиен министър Драгомир Стойнев коментира изявленията на служебния министър Васил Щонов за увеличаване цената на тока с 50%.
Стойнев уточнява, че тези инвеститори са основно във ВЕИ сектора. "През 2012 г. ГЕРБ присъединиха над 1000 МВт - един ядрен блок ВЕИ-та към системата, и задължиха НЕК да им плаща по тройни цени. Така НЕК започна да се дави в дългове", припомня той.
Стойнев изразява опасения, че "с цената на тока ще се спекулира предизборно, както вече се спекулира с дълговете на НЕК". 
Ексминистърът изтъква още, че е заварил НЕК с близо 450 млн. лева финансов дефицит заради приоритетното изкупуване на енергия от ВЕИ и от високоефективно комбинирано производство и 340 млн. лв. допълнителни разходи от закупена, но нереализирана разполагаемост от ТЕЦ-овете с дългосрочни договори. 200 млн. лв. надолу за НЕК пък бе финансовото отражение на блокирания износ на електроенергия. В същото време, за да работят ВЕИ-тата, АЕЦ "Козлодуй" и държавната ТЕЦ бяха ограничавани, обяснява Стойнев, като допълва, че всички тези дупки, от които са изтичали обществени пари, бяха запушени от кабинета "Орешарски". Сега, по думите му, отново се опитват да ги отворят, вместо да предприемат реални действия - предоговаряне на дългосрочните договори и реформа при ВЕИ-тата.
"Това, което се случва в момента, е имитация на реформа, зад която стоят корпоративни интереси. ВЕИ-та срещу ядрената енергетика, ВЕИ-та срещу ТЕЦ-ове и миньори. Следващият ударен ще е целият български бизнес", смята Стойнев. Според него това е причината за създаването на Енергиен борд. "Той е един удобен обществен и демократичен в кавички параван, който ще гласува правилните предложения. А държавата чрез тях ще взема решения, в резултат на които големи финансови потоци ще бъдат пренасочвани от българските домакинства към правилните сектори и фирми. И ако ни е толкова нужен поредният консултативен съвет - питам защо в него не са представени най-засегнатите - гражданите", заключава експертът.