Предизборна Русия - между бъдещето и миналото

Емилия Лазарова

Доста преди президентските избори в Русия страната, площадите, телевизионните студия бяха обхванати от предизборни дебати, от сериозни спорове за миналото, за историята и за бъдещето на великата страна. По руските телевизионни канали вървят почти безкрайни дебати за миналото и бъдещето на Русия, за всичко, което е било и ще бъде в руската история - от Февруарската революция през 1917 г., през либералния преход през 90-те години до бъдещето на Евразийския съюз и неговите участници. Всичко това е безспорен признак, проява на демокрация, на реален политически живот и дебат, на истинската предизборна борба в навечерието на президентските избори на 4 март 2012 г. Тази свобода на словото, каквато България не познава, на идеите, на политическите дебати и действия са в резултат на промените, които настъпиха в руския обществен живот след 2000 г., след поемането на държавното управление на Владимир Путин.
Предизборната борба се води само два месеца след парламентарните избори в Русия, когато избирателите показаха своите предпочитания към лявата политическа тенденция, към изконния за славяните стремеж към социална справедливост и добруване на всички. Американският историк Стивън Коен, посветил живота си на изучаването на Русия, е категоричен, че съветската система в никакъв случай не е била "нереформируема", че в началото на ХХI век 80% от гражданите на Русия съжаляват за разпада на СССР.
И докато ние, българите, кротко и безмълвно сме затънали в нашето либерално (не)битие, в Русия след разрухата и мизерията през 90-те години и след реалните резултати от последното десетилетие днес остро и страстно се сблъскват две основни идеи за бъдещето на страната.
На единия фланг са Григорий Явлински, Борис Немцов, Михаил Касянов, Владимир Рижков, Гари Каспаров, писателят Борис Акунин и други либерали, известни в Русия като прозападната опозиция, наричани от журналиста Максим Шевченко "принцове на коне".

Повечето от тях са свързани с миналото

с водещите си държавни позиции в управлението на страната през разрушителните години на последното десетилетие на ХХ век. Те са за безусловното връщане към либералните методи на управление, за господството на пазарните механизми, за конституционни промени в този дух и за всичко, което господстваше по време на великата либерална революция в Русия през 90-те години, когато повечето от тези водачи бяха в голяма степен в центъра на събитията в Русия.
Новата революция, към която те се стремят в руския политически и обществен живот, е определяна от политически наблюдатели и политолози като поредната цветна, оранжева революция, като революция на богатите, на "норковите" палта, на "тлъстите котараци" (Ст. Говорухин). Това са хората, които говорят за "тази страна", за "лошия човешки материал" в Русия..., нещо, което и на нас ни е болезнено познато. Себе си те определят като "креативна класа". А това се възприема от мнозинството от руските хора като стремеж към нова, втора перестройка в Русия, към капитулацията на Русия и към разпада й, като предателство на държавните и националните интереси, като социално високомерие и дори социален расизъм. С тях се свързва опасността от нова революция в Русия, от ново връщане към хаоса и чуждестранната намеса, от нарушаване на суверенитета на Русия.
Водачите на тази политическа тенденция и техните привърженици имат и своите места в центъра на Москва, където се провеждат митингите - проспект "Сахаров", Болотной площад. Там се събират между 30 и 100 хиляди участници.
Другата основна политическа линия е в подкрепа на

кандидатурата на Владимир Путин

в защита на суверенитета и просперитета на Русия, за изграждането на евразийското пространство и задълбочаване на интеграцията между близките и съседните страни. Тук организаторите и ораторите са авторитетните политолози, учени, общественици и интелектуалци: Сергей Кургинян (непримирим критик на цветните революции и външната намеса), проф. Александър Дугин (идеолог на евразийството), Михаил Леонтиев (ярък наблюдател и анализатор), писателят и публицист Александър Проханов, прославената треньорка по фигурно пързаляне Татяна Тарасова, журналистът и телевизионен водещ Максим Шевченко и други.
Митингът на 4 февруари стана известен като антиоранжев, против практиката на "цветните революции", против опитите за превръщането на борбата за "чисти избори" в антиконституционен метеж, против намесата отвън в политиката на Русия и категоричното искане - "да" на промените, но в интерес на народа, а не в интерес на "норковите палта". Отхвърлиха се призивите за нова революция в Русия, а вместо това се лансира необходимостта от еволюционни действия и реформи в духа на новата епоха, в която навлиза човечеството. Известно е, че дори още преди идването на власт на Путин в руските патриотични обществени среди се говореше, че за едно столетие на Русия са се случили прекалено много революции и войни, дадени са твърде много жертви. И затова всичко, което трябва да стане, ще бъде по мирен и хуманен път, по пътя на реформите и в името на целостта на Русия и добруването на всички нейни граждани.
Около тези идеи са обединени политическите и те сили, които имат всъщност различни ценности и различни възгледи и които всъщност организираха митинга на "Поклонные горы" на 4 февруари. А това са движението на политолога, яростен противник на цветните революции, Сергей Кургинян "Суть времени", Общоруският Народен фронт, организациите на ветераните от Афганистан, на пенсионерите, патриотични сдружения, московските профсъюзи и други.
Една от перспективите, които обединява днес дори представители с различни политически убеждения сред политиците и сред интелигенцията в Русия, е

перспективата за Евразийския съюз

Това, както писа във в. ДУМА Боян Чуков, е "проект с глобално измерение". Евразийският съюз е замислен като "самобитен модел за развитието на огромната държава и превръщането й в световен геополитически фактор", който да бъде истинското възвръщане към многополюсния свят, за по-доброто бъдеще на православното славянство и народите, заселяващи евразийското пространство. 
Мястото на провеждането на митинга на патриотичните сили също беше символично - "Поклонные горы", където е мястото, паркът в памет на жертвите на Великата Отечествена война. Това свято място според властите събра на 4 февруари неочаквано за всички близо 140 хиляди човека.
Всички тези събития в Русия се случват в една необикновена обстановка - в условията на няколкогодишна, дълбока, всестранна и системна криза, която разкри несъстоятелността и провала на либерализма. Случват се във времето, когато основателят на форума в Давос Клаус Швайб заяви: "Необходимо е да се създаде нов модел, тъй като капитализмът в сегашната му форма няма място в нашия свят, а всички се намираме в "период на дълбока промяна, която изисква нови начини на мислене". Дори Джордж Сорос предупреждава: "Сегашната икономическа система може да се срине и в САЩ могат да избухнат метежи по улиците", а "Европа се бори да не се плъзне към хаос и конфликти". Идеологът на "края на историята" - Фукуяма, вече споделя, че "прекаленият капитализъм е заплаха за демокрацията", а "сегашната западна система наистина е повредена в някои от устоите си". От друга страна, непрестанно се напомня предизвикателството на Бжежински, че "след елиминирането на комунизма единственият наш враг е православието".
В същото това време Русия преживява кризата без падане на жизненото ниво в страната, не е и така висока безработицата, както в западноевропейските страни. Бедността в сравнение с 90-те години е съкратена два и половина пъти. В Русия 57% от младите хора на възраст между 25 и 35 години са с висше образование - ниво, което съществува само в още три страни в света: Япония, Южна Корея и Канада. А по-образовани хора, това означава, както посочва Путин, "по-голяма продължителност на живота, по-ниско ниво на престъпност и асоциално поведение, по-рационален избор. Всичко това създава благоприятен фон на нашето бъдеще".

Средната класа в Русия

(за разлика от други райони в света напоследък) се е увеличила три пъти и вече обхваща 30% от населението (при 5-10% през 1998 г.).
В последните седмици във водещите руски издания бяха публикувани 6 статии на Владимир Путин, в които той очерта своето виждане - реално своята предизборна програма за бъдещето на Русия. Основните проблеми са в областите на икономиката, предизвикателствата пред Русия, националния въпрос, демокрацията и качеството на държавата, социалната сфера и сигурността. Всички те обхващат най-важните, най-решаващите насоки в развитието на Русия и са проява на едно модерно, съвременно социално и геополитическо мислене за бъдещето на Русия, на руския народ, на региона.
Наблюдателите са категорични, че възгледите на Путин са "скок напред", категорично отстъпление от политиката на либерализма, която в продължение на 20 години погубва Русия (проф. Ал. Делягин, директор на института по проблемите на глобализацията); че това е "нов Путин" (Вл. Семенко, директор на Аналитичния център за религиозни и социални изследвания); че това е проява на убеждението му за необходимостта "да се промени парадигмата на властта" (В. Никонов) и т.н. Днес Путин вижда своята бъдеща мисия в това, че е наложително да се създадат такива постоянни условия и механизми, при които съдбата на Русия никога да не се решава само от двама-трима човека, да се гарантират суверенитетът и целостта на страната.
 Внимателният анализ на предложените от Путин нови идеи разкрива интересна, богата и нова информация не само за това, което предстои да стане в Русия и в региона, но и за неговите идейни и социални опори и позиции.