Предизборна игра на политика в Украйна

Игор Перминов

До президентските избори в Украйна остава по-малко от месец. В последния ден на март жителите на страната трябва да изберат лидера на нацията за следващите пет години. На 7 март един от тройката опозиционери в предизборната надпревара Евгени Мураев се оттегли в полза на друг опозиционер - Александър Вилкул.  

Положението в опозицията

В украинската преса и социалните мрежи се разгърна твърде емоционална дискусия за обединението на Вилкул и Мураев в полза на първия. Новината предизвика същинска еуфория сред значителна част от аудиторията. Изначално онази част от украинците, която е недоволна от сегашния политически курс на Украйна, възлагаше надежди за издигането на общ опозиционен кандидат. Обективно погледнато, това бе единственият, макар и призрачен шанс, за победа на изборите и като последица за излизане от кризата, в която изпадна държавата. 

Както е известно, вместо единен кандидат претенциите за президентското кресло предявиха три личности: Юрий Бойко, Александър Вилкул и Евгени Мураев. При това и тримата подхванаха вътрешни спорове и взаимни обвинения в най-добрите традиции на "семейните раздори". 

Скандалното номиниране на напълно непубличния и малко обаятелен Юрий Бойко е отделна тема. Макар зад него да стои Виктор Медведчук, който е кум на Владимир Путин, шансове за Бойко няма. Всъщност, въпреки изкуствено раздутите рейтинги, той никога не е имал шансове. За мнозинството избиратели той е типичен представител на Партията на регионите. Тази политическа сила, която след страхливото бягство на бившия президент Виктор Янукович и повечето нейни функционери, не поражда никакви други емоции освен презрение 

Александър Вилкул е по-ярка фигура. Той е родом от Днепропетровска област, една от най-големите в Източна Украйна. Той привлича със своята уравновесеност, нелоши ораторски и лидерски качества. Той е най-изявеният регионален политик. Но той е именно регионален политик. И е малко известен за повечето други райони на Украйна с изключение на Днепропетровск (преименуван на Днепър от 19 май 2016 г). Освен това хората свързват Вилкул с две къде по-известни лица. Първият е Вадим Новински, който има репутацията на защитник на православието в Украйна и на меценат. При това тази репутации е напълно заслужена! Той е наистина дълбоко вярващ човек. Но за много избиратели е неясно защо самият Новински не се включи в изборите, а "хвърля в боя" своя млад съратник? Между другото, когато вървеше обсъждането в пресата кой може да оглави опозицията на предстоящите избори, името на Новински звучеше. И той имаше напълно реален шанс. Но какъв е смисълът да се обсъжда нещо, което би могло да се случи.  

Втората личност, която се вижда зад гърба на Вилкул, е Ринат Ахметов. Това е най-богатият човек в Украйна, милиардер, бивш криминален авторитет, известен с прякора "Ахмет". Ясно е, че тази връзка няма да добави гласове на Вилкул. Освен това, самият Вилкул е доларов милионер и съвсем не е безсребърник и е много запален по колекционирането на скъпи часовници, икони и земи. 

Голямата надежда на Харков

Третият опозиционен претендент за украинското президентство Евгени Мураев заслужава особено внимание. Той е родом от Харков, втория град на Украйна и бивша столица на страната (1917-1934 г). Мураев е млад, добре образован, не е от категорията на новобогаташите, купил си диплома за висше образование. Дълго време Мураев бе (само номинално според злите езици) собственик на телевизия "Нюз Ван", което му позволи за стане популярен за кратко време. След като бе лишен от тази информационна и рекламна база, той много бързо създаде нова телевизия "Нашите", както и едноименна партия. 

Мураев се позиционира като "нов политик". Това бе много верен ход. Украинците определено са уморени от стария политически елит. Калейдоскопът от "въртящи се" едни и същи политици при празни хладилници и свръхрастящи цени предизвиква спонтанно раздразнение у мнозина - без оглед на партийна принадлежност или идеологическо верую. Новият човек на политическата сцена, който разбираемо и смело представя своята позиция, бе приет благосклонно от електората. 

Но неговият образ на борец срещу "режима на Порошенко" бе силно помрачен от доноса му в службата сигурност срещу "сивия кардинал" на украинската политика Виктор Медведчук, който е близък на Владимир Путин. А когато заговори за "ръката на Кремъл", Мураев отблъсна твърде голяма част потенциалните избиратели на Източна Украйна, която традиционно се смята за "проруска". Въпреки тази издънка мнозина продължиха да свързват с Евгени Мураев своите надежди за кардинални изменения в политиката на страната и главно за прекратяване на войната в Донбас. 

Очакваната изненада

Но на 7 март Мураев обяви, че оттегля кандидатурата си от изборите и обединява своите ресурси с другия опозиционер Александър Вилкул. Това се случи в последния ден, в който законът разрешаваше подобен ход.   

Въодушевлението около "обединението на опозицията" много бързо бе сменено с недоумение.  По данни на социологическата група "Рейтинг" Мураев е бил подкрепян тогава от 2,5% от избирателите, а Вилкул - от едва 1,5%... Освен това Мураев има много по-малко "скелети в гардероба" от новия му съратник. 

За мен нямаше нищо "неочаквано в това решение" на Мураев. Още преди старта на предизборната гонка аз знаех, че той не възнамерява да претендира реално за президентския пост. Знаех от първа ръка, от личен разговор с Евгени. Знаех и го подкрепях! Съгласете се, че е много наивно да разчиташ на победа, ако имаш 2,3 дори 5 процента подкрепа. И при положение, че милиони граждани от Донецк, Луганск и Крим няма да вземат участие в изборния процес, невъзможно е да се надяваш на друг резултат. Известно е, че дори милиони украински гурбетчии в Русия ("заробитчани") няма да могат да гласуват. Просто за тях няма да има избирателни участъци. Но работата не е само в това. 

Четвъртият райх

Във всяка своя изява и реч действащият президент Петро Порошенко говори за "Европейския път". Всички неговите привърженици и противници в един глас повтарят тази политическа мантра. 

Но нещата стоят съвсем иначе. Не може да се говори за никаква "европейска демокрация". Единствената реална сила в Украйна станаха неонацистките групировки. Дълго време неонацистите бяха поддържани, по-точно отглеждани от самата власт. Днес радикалите заякнаха, въоръжиха се и започнаха открито да диктуват условията си на властта. 

На 9 март една от най-големите нацистки групировки "Националният корпус" спретна истински побой, атакувайки подразделения на полицията пред сградата на Администрацията на президента на улица "Банкова" в Киев. След това екстремистите от "Нацкорпуса" се прехвърлиха в град Черкаси и там се нахвърлиха върху Порошено, пристигнал на среща с избирателите. Той трябваше да се спасява с бягство. Пострадаха много полицаи. 

При тази ситуация има ли шанс, който и да е от опозиционните кандидати да седне в президентското кресло и да оцелее физически? Съмнявам се, много се съмнявам. 

Затова няма значение дали опозиционен кандидат ще даде или не на друг кандидат гласовете на своите избиратели. Без значение е дори кой ще оглави Украйна - "газовата принцеса" Тимошенко, естрадният комик Зеленски или Порошенко ще съхрани властта си. Крайно време е Украйна да се готви за най-лошия сценарий - въоръжено вземане на властта от неонацистите, които изкусно се прикрива зад "националистически" лозунги. Четвъртият украински райх не е фантазия, а сурова реалност. Време е европейските държави да се замислят: историята ни учи, че нацистите не могат да спират по своя път. Разбира се, ако някой не ги спре със сила.