ПРЕДИМСТВОТО НА КРАТКАТА ФОРМА

Олга Маркова,
доктор на кинознанието

Едва ли бих могла да предложа по-точно синтезирана оценка на току-що завършилия в Драма (17-22 септември т.г.) 35-и национален и 18-и международен фестивал на късата киноформа от избраното му лого: "How big is short!". От години следя нивото на този форум: в качеството на член на журито, на критик и журналист, а сега - на "Grand temoin" (художествен анализатор) на показаната в Международния конкурс продукция: 55 филма от 52 страни. Тази високо отговорна функция те задължава в последния ден на фестивала да изкажеш пространно и аргументирано своята позиция на "кръгла маса" с професионална аудитория. Докато у нас в подобна "кръгла маса" обикновено участват не повече от двадесет души, и то колеги, тук присъстващите бяха стотина - предимно млади хора, които задаваха интелигентни въпроси. Така че успя да се получи твърде интересен разговор за значимостта на късата форма, която е най-достъпна и младите я предпочитат; за посоката на развитие на днешното кино; за изключително важната му психотерапевтична роля за спасяване на хората от нарастващата криза и от апокалиптичните прогнози, надвиснали като прокоба над човечеството. Той затвърди у мен убеждението, че не са много на брой кинофестивалите, в които се изявява толкова активно съпричастие и разбиране от страна на публиката както към филмовите факти, така и към мнението на специалистите. Това, разбира се, е естествена последица от упорито изгражданата от кинофестивалите в Атина, Солун, Драма... художествена традиция с прецизен подбор на филмовите постижения от цял свят.

  "Градината" (Тайван) на Гарвин Чан завоюва Голямата награда

 Сякаш напук на застрашителните предвиждания, витаещи в медийното пространство, напук на ожесточената битка за оцеляване в тази тотална криза, която по неписани закони най-здраво удря Балканите, тазгодишният кинофестивал в Драма отново доказа не само своята виталност и професионализъм - резултат от точна селекция, но и уникалната си преданост към седмото изкуство в лицето на май-младите му представители. Очевидно тъкмо те все по-решително превземат кинокрепостта, за което решително им помагат както по-възрастните колеги, така и фестивалите, даващи им предимство. На тях в Драма бяха присъдени и най-важните награди.

"О, Уйли..." (Белгия) на Ема де Суаф и Марк Ролс с Наградата за най-добра анимация

 Най-неочаквано филмовото събитие на фестивала се оказа 28-минутната минималистична семейна екзистенциална творба "Градината" на младия тайвански режисьор Гарвин Чан, който завоюва Голямата награда, съпроводена с 4000 евро. Още по време на прожекцията й, преди съпоставката с другите филми, на екрана се откроиха забележителна кинематографична култура, естетически вкус и усет към седмото изкуство, чувствителна камера. Вероятно тъкмо тук е мястото да спомена, че повечето от участващите в международния конкурс филми показаха сериозно владеене на кинозанаята. При това в преобладаващата продукция този професионализъм не звучеше демонстративно, на принципа: "Ето как се прави модерно кино!". Доста на брой бяха осмислените художествени постижения.
Сред тях в анимационната програма решително се открои белгийската историческа сага "О, Уйли..." на младите Ема де Суаф и Марк Ролс. С изключително за възрастта им професионално умение, за което бяха удостоени с Наградата за най-добра анимация, те проследяват съдбата на своя очарователен куклен персонаж Уйли, принуден да се върне към естествените си корени, извървявайки несръчно и забавно пътя към "благородната" диващина. На екрана по твърде любопитен начин се осмислят отношенията между личност и история, народ и време. Този филм заслужава да бъде препоръчан на всички, които учат това изкуство!
 Сред естетическите постижения, бликнали от твърде оригинални идеи, ще спомена "Работа на балкона" - трета творба на младия канадец Жами Кусен, разкриваща с отлична актьорска игра как бягството от самотата може да доведе по трагикомичен начин до среща с любовта, и то на преклонна възраст; "Отворете, полиция!" на френския студент по философия в Сорбоната Елиот Ковригару, който с криминално-комедийни средства проследява спасението на престъпника Буба от възрастния джентълмен Жан в собствения му дом; "Финале" - започнат в началото като крими, този филм на младия унгарски режисьор Балаш Симони твърде сериозно, с градиращо напрежение ни потопява накрая в неочаквания контраст на ситуационния хумор; "Кокошката, която разбива системата" (втора награда) на бразилеца Куико Мейрелес, критикуващ човека с неговата всеядност и чревоугодни- чество от позицията на кокошката.
Специално внимание заслужава фактът, че показаната продукция очертава интересна, твърде противоречива диаграма на съвременния неуютен свят, в който живеем, както и на вътрешния мир и светоусещане на младото поколение - на тревогите и лутанията, съпътстващи всекидневието му. Често налице е болезнен страх от бъдещето, самота, безпътица, липса на дом и на работа, дългове, невъзможност да се грижиш за децата си, национализъм... Сред тази важна социална група произведения ще спомена "Възражение VI" на Роландо Кола (Швейцария) - една зловеща античовешка история за депортиране, която завършва с трагична смърт на издирван невинен нигериец през март 2010 г.; "Срещи при половин луна" (Специална награда), в което младият китаец NG Ho Yin Chris отправя тревожен граждански апел срещу човешкото безхаберие и престъпна незаинтересованост от съдбата на другия; "Революция - Рейкявик" (Исландия) на Изолд Угадотир; "Две сърца" (Ирландия) на Дарен Торнтон; "Когато се събудя" (Мексико) на Йоам Ескамила; "Nаrcocorrido" (САЩ) на Риан Проус и др.
 За жалост малко бяха документалните филми на нивото на преобладаващата продукция от игрални новели, при това - отлично заснети. По тази причина Награда за най-добър документален филм не бе присъдена. С почетна грамота тук бе отличена 26-минутната епическа киргизка творба 
"Номади" на Молдосейт Мамбетакунов и Артикпай Суиундуков, проследяваща обичайно дългото и трудно пътуване на номади с добитъка им по снежните, покрити с лавини, планини. Тя трасира незаличима следа у публиката с редица уникално заснети кадри, където хора и животни се сражават със стихията на лавините.
Сред състезаващите се в Националния конкурс 84 филма най-силно впечатление ми направи "Камомила", с който Гърция участва и в международната селекция. Тази втора игрална новела на младия албанец Неритан Зинксирия, живеещ в Атина, изградена изцяло с черно-бяла документална стилистика, внушава автентизъм и съпричастие към съдбата на героинята,    превъзмогваща собствената си старост за да подготви за погребение тялото на съпруга си и да откара сама с каруца ковчега до потъналото в сняг гробище. Уникален по рода си безмълвен делничен героизъм, разкрит по класически документален маниер в реални обстоятелства. За пръв път виждам на екрана толкова истинска игрална история в течение на 15 минути, с толкова трогателно актьорско изпълнение! Основната идея: "Светът за живеене е още далеч, докато светът на мъртвите ухае на камомила", защитена по безспорен художествен начин, донесе на режисьора Наградата за най-добър филм от Югоизточна Европа.
 Затварям каталога на фестивала и младите творци престават да ме "гледат" от страниците. Но филмите им остават в съзнанието ми както с граж- данската си позиция към съществени екзистенциални, социални и морални проблеми, така и с естетическата реализация. С тях подписа своята значимост и тазгодишното издание на кинофестивала в Драма, превръщайки живописния "град на водите" в център на нови и оригинални идеи, в кръстопът на различни теми и култури.