Преди мач си правя плитки за кадем

Станимира Петрова е първата българка, световна шампионка по бокс. Родена е на 16 декември 1990 г. в Асеновград. През ноември 2014 г. на първенството в Чеджу, Южна Корея, спечели титлата срещу европейската шампионка Марция Давиде (Ит) и в рамките на 100 дни се изкачи от 19-о на първо място в световната ранглиста в кат. 54 кг. В класацията за „Спортист на България 2014“ г. завърши 4-а с 610 т. Станимира спечели купа „Странджа“ при дебютното си участие миналия месец. Тренира в клуба на световния шампион от Тампере 1993 Александър Христов „Пловдив-98”.


Станимира, жънеш успехи в спорт, непривичен за момичетата. Как реши да започнеш?
- Занимавах се 15 години с таекуон-до, след това се ориентирах към бокса. Такива спортове ме влекат повече. Преди 6-7 години моят баща за първи път ми каза, че съм родена за бокс, но тогава не му обърнах внимание. И Александър Христов ми каза същото, но и него игнорирах първоначално. Започнах го чак в IV курс в Спортната академия, когато го избрах като свободноизбираема дисциплина.
- Опитвали ли са се родителите да ви разубеждават да се откажете от бокса?
- Не. Дори баща ми ме убеди да се занимавам с бокс (усмихва се).
- В какво друго е добра Станимира Петрова, освен в бокса?
- (Замисля се) Там съм най-добра.
- Идол?
- Мохамед Али.
- Талисман или заклинание преди мач?
- Правя си плитки.
- Как запълваш свободното си време?
- Много обичам да слушам музика. Всякакъв жанр, просто обичам да усещам ритъма. Нямам любими изпълнители обаче.
- Някакви други любими занимания?
- Обичам да рисувам и да танцувам.
- Защо не започна по-сериозни занимания и в тези насоки?
- Това са ми просто хобита.
- Случвало ли се е момче да те харесва, но да не смее да те сваля, защото знае професията ти?
- Не знам, ако се е страхувал, вероятно въобще не съм разбрала, че е искал да ме сваля (избухва в смях).
- Ако имаш възможност да отидеш някъде за ден – къде ще е и кого би взела?
- Дестинацията ще е Куба, за спътника ще реша, като си взема билета.
- Имаш ли домашен любимец?
- Не, имах преди зайчета, но не ми оставаше време да ги гледам.
- Когато се връщаш от лагер, кое ястие обичаш да те чака на масата?
- След всяко връщане искам нещо различно, което при свалянето на килограми си набелязвам. Примерно след „Странджата“ много ми се ядеше суши, отидох и боднах в „Хепи“. След Корея пък ми се ядеше кроасан с шоколад, което може би никога не бих поискала.
- Любимо ястие от българската кухня?
- Мусака, пълнени чушки с кайма и ориз, станимашки сарми, защото съм от Асеновград.


Стойка Петрова:
Разпускам с риболов, като дете играех футбол с момчетата

Стойка Петрова е европейска шампионка по бокс за 2014 г. в кат. до 51 кг. Родена е на 18 септември 1985 г. в Добрич. Печели титлата в Букурещ, след като рускинята Саяна Сагатаева отказа да се качи на ринга, а на 1/4-финалите Стойка взе сладък реванш от олимпийската шампионка Никол Адамс, надвила я също на 1/4-финал на Игрите в Лондон. Миналия месец Стойка спечели купа „Странджа“, след като победи на финала китайката Рен Канкан, олимпийска вицешампионка от Лондон 2012. Възпитаничка е на БК Русе, където тренира под ръководството на националния треньор на жените Павел Сяров.

- Как се зарази по бокса?
- Съвсем случайно. Играех футбол с комшиите ми, но всички се записаха да тренират. Нямаше какво да правя сама, влязох и аз в залата, бях на 13 г. И така до ден днешен – останах само аз.
- Тренирала ли си други спортове, освен футбол?
- Не. С футбол не съм се занимавала професионално, а чисто любителски, като дете. Иначе изучавах народни танци 11 години.
- Опитвали ли са близките да те откажат от ринга?
- Да, даже в самото начало баща ми забрани да ходя в залата, но след това склони и сега близките ме подкрепят.
- Всяко момиче иска да бъде желано, а боксът вероятно оставя видими последствия по външния вид...
- Боксът не е бой, а спорт, в който има защити, за да се предпази човек - точно заради това тренирам.
- Имаш ли амулет?
- Не.
- А достатъчно свободно време?
- Не, свободно време намирам между лагер и състезания да прескоча да родния град, за да видя родителите си.
- Как разпускаш?
- Когато е топло, обичам да ходя на риба. Не съм добра, но това е нещото, което много ме разтоварва. Ходя на язовир, където не е забранено.
- Любима музика?
- Слушам всичко, зависи от настроението.
- Любимото ти ястие?
- Чушки, пълнени с кайма и ориз, яйце или сирене. Но не ме посрещат с готвени ястия, а каквото си направя сама.
- В тегловите спортове влизането в категория е доста сериозен проблем. Как стои при теб този въпрос?
- Доста сериозно (следва смях). Това е част от тренировъчния процес, който минава по труден начин. Избягват се много от най-вкусните неща. Всички обичаме шоколад, но той е най-забранен в този период.
- Кой е бил най-трудният ти период на редукция на теглото?
- Всеки, който е в момента, миналите са в миналото.
- Кое е първото кулинарно изкушение, към което посягаш след период на сваляне на килограми?
- След „Странджата“ беше традиционната българска комбинация от баничка с айрян.
- Треньорът ти Павел Сяров издаде, че доскоро си пропускала първото хранене за деня...
- Не закусвах. Обърнахме сериозно внимание, започнах да приемам бавно разграждащи се въглехидрати, за да имам сила за първата тренировка. Другото важно нещо е веднага след тренировката, когато организмът е в аеробен режим, да се вкара малък, бърз въглехидрат, за да накара организма да произвежда инсулин. Такъв е медът.