30 Юли 2021петък22:55 ч.

Акцент

Преди 98 години убиха Александър Стамболийски

Юнските събития през 1923 г. и незаличените бразди в снагата на нацията

/ брой: 111

автор:Илия Стефанов

visibility 1204

След проведените на 23 март 1920 г. избори, БЗНС печели 110 места в Народното събрание и мнозинство с 2 гласа, БКП има 51 депутата - увеличението на гласовете е три пъти. Засиленото влияние на БЗНС, а и на БКП, има своето обяснение в резултатите от провежданата в продължение на 7-8 години политика, довела до 2 нациоанални катастрофи, загубени български територии, многобройни човешки жертви, стопанска разруха. Пропиляна е без резултати колосална национална енергия, срутени са национални идеали. 

С непосредствената вътрешна политика, която провеждат, със законите, които приемат, Александър Стамболийски и правителството на БЗНС обаче засягат същностни политически и икономически интереси на големи групи и съсловия, които заемат важни места в обществената структура. Това е една от основните причини за преврата на 9 юни 1923 г. Когато тръгва да извежда страната от тежката външна изолация, Стамболийски съсредоточава усилията си и за решаването на проблема със Западна Тракия и излаза на Бяло море, като оставя на заден план въпроса за Македония. Затова той търси и подкрепата на Сърбо-хърватско-словенското кралство. След сключването на Нишката спогодба - март 1923 г., БЗНС и лично Стамболийски получават още един сериозен противник в лицето на ВМРО. 

БЗНС и Стамболийски имат, макар и в по-мека форма, известни проблеми и с царската институция. За тях "доверието на народа е било по-важно от доверието на царя". В по-късни времена на тази основа се обосновават мнения, че Стамболийски е готвил промяна на конституцията и републиканска форма на управление. Може да се каже, че от парламентарна гледна точка това е било осъществимо след 1920 г. Едва ли обаче Стамболийски е имал такива намерения. Той е политик от дълго време и си е давал сметка за вътрешните, но най-вече за външните трудности и пречки, които ще торпилират една такава идея.

Така в началото на 1922 г. срещу правителството на БЗНС се групират значителни политически, икономически и военни сили. Доколко с политическите си възгледи, с влиянието и характера си, Стамболийски е бил непреодолима преграда за задкулисните организатори на преврата, той е бил предварително обречен на физическо унищожение.

В Пазарджик планирано се установява един от висшите дейци на Военния съюз - полк. Славейко Василев, с цел да организира преврата в този много важен район. В началото на май Стамболийски се установява във вилата си до с. Славовица. След атентата в Народния театър, февруари 1923 г., опасенията за покушения са главно от страна на дейци на ВМРО, поради което вилата се охранява от 10 войника от I-ви конен полк. На 9 май стражата се сменя. Идват 10 стражари от София и 24 войника с картечница, командвани от фелдф. Христо Стоянов от дружината в Пазарджик. 

Механизмът на преврата е задвижен на 8 юни. Привечер в Пазарджик пристига зап. капитан Тодор Кожухаров (Федя Чорни) и донася на Славейко Василев решението за началото на действията - 3 часа на 9 юни. В града са арестувани всички известни земеделци. Начело на гражданския комитет е о.з. полк. Славейко Василев. "... В качеството си на такъв - пише той - отидох в околийското управление... тук заварих една картина, която, нека не си послужа с по-тежка дума ме отврати. Една част от Т. Пазарджишките чорбаджии се бяха надвесили над новия околийски началник. Едни да приберат земите си, отчуждени по силата на закона... други парите си, дадени по лихва..."  Василев твърди, че ги изгонил от стаята. Факт е, че след 9 юни част от убийствата на земеделци са заради това, че са изпълнявали закони и нареждания на правителството на Стамболийски. 

Още сутринта е задействан и планът за залавянето на Стамболийски. Със знанието на Сл. Василев, подп. Кичуков - командир на дружината, нарежда на поручик Лазаров да тръгне с една група от 9 човека да заловят Стамболийски. С него тръгват фелдф. Дим. Дончев, мл. подофицер Ив. Арнаудов с картечница, 4 войника, двама шофьори (според някои сведения в тази команда е бил и Иван Влайков). Малко след тях тръгва втора група от около 25 души - предимно млади хора, между тях и пройдохите на града, има и цигани. Води ги зап. поручик адвокатът Борис Годжунов. Но дори и с това подкрепление е невъзможно да се преодолее охраната на Стамболийски - 35 добре въоръжени и обучени бойци. Явно се е разчитало на "троянски коне". Поручик Лазаров спира автомобила близо до вилата, извън зоната на видимост и изпраща фелдф. Дончев, когото войниците познават, към вилата. Дончев отива при войниците, разговарят за разни неща, питат го за казармата, след това насаме с фелдф. Хр. Стоянов той му казва за преврата и за нареждането на Лазаров да арестува Стамболийски, като обезоръжи стражарите.

Стоянов отказва. Той предпочита да остане верен на клетвата и убежденията си. По-късно е арестуван и смачкан от бой. Умира на 19 август 1923 г. 

Когато Стоянов и Дончев тръгват към вилата, пристига втората група. Нападателите не само са отблъснати, но и обърнати в бягство. Околийският управител Кривошиев пуска заповед, в която обявява Стамболийски за "разбойник" и заповядва "всеки гражданин или селянин, където го срещне, да го заловят или убият."  

След престрелката на вилата, идва група за подкрепление - 20-тина души от Славовица, водени от свещеник Иван Димитров. Скоро идват и 30-тина  души от Лесичово, събират се групи от околните села, войници и оранжеви гвардейци в подкрепа на Стамболийски. Водят се престрелки. Привечер на 10 юни селската войска на Стамболийски надвисва над Т. Пазарджик. Сведенията за числеността са различни. Говори се за 1000-1500 души. Сл. Василев пише за 1500-2000 души. Това не са малко хора. Една атака от тях би решила падането на града в ръцете на земеделците. Но няколко човека, близко до Стамболийски, твърдят, че той съзнателно е спрял атаката на града на 10 юни вечерта.

На 11 юни към 4 ч., получили подкрепления, правителствените части атакуват. Селската войска е разбита. Стамболийски нарежда на хората около него да се разпръснат и прибират. Сам се изтегля на кон с брат си Васил. 

Сутринта на 12 юни Александър Стамболийски и Васил Стамболийски са край Славовица. Срещат Ст. Кехайов и се уговарят да им донесе храна. Заподозрян от войници, след заплахи и няколко удара, Кехайов издава мястото на братята. Двамата се спасяват по чудо, отскубвайки се от потерята, обаче се разделят. На 13 юни Васил е заловен. През същия ден Стамболийски влиза в Славовица, в къщата на бившия кмет Стоян Шуманов. Той е уплашен. Излиза от селото и потегля в посока с. Голак - Ихтиман. На 14 юни е в околностите на Голак. Там се обажда на своя кръстник Стоица Шатеров. Бившият министър-председател е изтощен - физически и психически. В селото има нов кмет, който настоява Стамболийски да напусне селото, като обещава да не взема никакви мерки спрямо него. Стамболийски си тръгва. По пътя е видян от Стоян Биков от с. Ветрен, привърженик на новите управници, който отива в Голак и настоява пред кмета да се арестува Стамболийски. За зла участ, при кмета е и бирникът Златан Нейчев, който взема двама пъдари, настигат Стамболийски и го арестуват.

Стамболийски е заведен във Ветрен, после е взет с автомобил от Сл. Василев и откаран в казармата в Пазарджик. Оттук Василев се обажда в София. Нареждат му Стамболийски да бъде доведен в София. Малко след това влизат автомобилите на кап. Харлаков и поручик Асен Дипчев. Заповедта е да заведат бившия министър-председател в София. 

В спомените си Василев лансира фалшивата версия за убийството на Стамболийски при опит за бягство. Тя започва с телеграмата на Харлаков до София: "Преследван и застигнат, избягалият бивш министър-председател Ал. Стамболийски в местността "Айладжик" при съпротива падна убит." 

След 1944 г., когато е арестуван, Харлаков разказва, че на 10 юни е извикан от министъра на войната. Там са Александър Цанков, полк. Калфов,  полк. Иван Вълков. Вълков му наредил да вземе 6-а дружина, да замине в помощ на Сл. Василев. Получил устно нареждане да ликвидира Стамболийски. Известно е, че Александър Стамболийски и брат му след зверски мъчения са убити в нощта на 14 срещу 15 юни във вилата край Славовица. Труповете им са заровени в лозе наблизо. След като журналисти от чужди вестници се интересуват от съдбата на Стамболийски, труповете са изровени от военни и заровени в пясъците край Марица между Ветрен и с. Сараньово (дн. Септември). След като водите ги отриват, са погребани за трети път от селянин, който слага и нишан - дърво.

След 1944 г. ръководството на БЗНС дава нареждане да се издири гробът на Стамболийски. На 9 юни 1946 г. в Сараньово се събират около 300 души от цялата страна. Открит е гробът и костите са извадени, а след това пренесени и положени във временна костница на Янини грамади над с. Славовица. В спомените си Панайот Демирев, участник в тези прояви твърди, че главата на Стамболийски я нямало. Същото пише и С. Вресков от Славовица. 

Малко по-късно са открити случайно кости в гр. София, между които и черепът на Гео Милев. Тогава се провежда съдебният процес срещу ген. Иван Вълков и група офицери от бившата 3-а секция на РО на армията. В показанията си Вълков казва: "... На Втория конгрес на Военния съюз бе взето решение да се извърши преврата... Аз бях дал заповед на Сл. Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София (Василев твърди друго, но вече не е жив, самоубил се е на 9.9.1944 г.). Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил... взели участие и македонци на Величко Велянов... Намерените пари във вилата били взети от Харлаков, който една част предал, друга задържал. Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни (тук може би Вълков греши - б.а.) Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен." МС на заседание от 22 юни издава постановление за заплащане на дневни пари по 50 лв. на "граждани и селяни, явили се като доброволци в казармите..." В Пазарджик доброволците нарастват лавинообразно след 11 юни. От околията са взели пари малко над 900 човека, от военните пари са взели 19 офицера и 283 войника, цивилни от Пазарджик - 460 души. Ще отбележа, че по списъка на 9 юни от Пазарджик са се явили само 10 души... 

Организаторите на преврата отварят дълбоки бразди в снагата на нацията, които и днес не са заличени. Поради братоубийствата и първородния грях - зверското убийство на законноизбрания министър-председател на България Александър Стамболийски.

Промените в бюджета влизат в парламента през август

автор:Дума

visibility 376

/ брой: 145

Дават кредитите от ББР на прокурор

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 145

Отказаха дерогация на "Топлофикация София"

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 145

Вучич: Създаваме Балкани без граници

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 145

"Мини Шенген" става икономически съюз

автор:Дума

visibility 628

/ брой: 144

Байдън предупреди за война заради хакерски атаки

автор:Дума

visibility 579

/ брой: 144

Напрежение между палестинци и Израел

автор:Дума

visibility 1040

/ брой: 144

Няма такъв автогол

автор:Валентин Георгиев

visibility 901

/ брой: 145

Левски във Вароша

visibility 340

/ брой: 145

Трохи за бедните, пачки за богатите

автор:Анко Иванов

visibility 589

/ брой: 145

Да останем верни на заветите на бузлуджанци!

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 145

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ