Пред важен изпит

Крум Василев

Официално бе съобщено, че на 25 ноември т.г. президентът на САЩ Доналд Тръмп ще приеме в Белия дом премиера на България Бойко Борисов. А неофициални, но винаги добре осведомени източници, не само съобщиха какви въпроси ще бъдат предмет на срещата, но и внушават най-безцеремонно каква да бъде позицията на българския премиер.

Атлантическият съвет на България публикува на 19 т.м. обширна инструкция (да, да, инструкция) какво да поиска Бойко Борисов от Доналд Тръмп. Точка първа в дългия поменик от указания гласи: "Съдействие от САЩ за ефективно противодействие на руската хибридна война против България."

Без да им мигне окото, че "руската хибридна война" е пълна измислица, атлантиците настояват премиерът да поиска от Тръмп "разполагане на територията на България на многонационална механизирана бригада на НАТО и ракети Пейтриът". Същевременно отвъд океана американският център за анализи "Ранд Корпорейшън" се обяви за още по-твърда "черноморска стратегия" на САЩ и НАТО срещу Русия и разполагане на "съвременни американски ракетни системи" в България. Пък един супер правоверен натовец, о.р. генерал Събев, конкретизира, че въпросните американски ракетни системи на наша територия трябва да имат далекобойност "поне до Крим".

Не съм сигурен, че настоящите мои редове ще достигнат до погледа на Бойко Борисов. Въпреки това, в качеството си на редови поданик в държавата, която той управлява вече над 10 години, си позволявам да му предложа: Уважаеми г-н премиер, поръчайте да Ви намерят Дневника на Вашия някогашен колега, министър-председателя на Царство България Богдан Филов. Разгърнете дебелата книга на дата 28 март 1943 г. и ще прочетете:

"Савов ми съобщи, че Царят получил покана да се срещне с Хитлер." На 31 март Филов допълва: "В осем без четвърт изпратихме Царя от летището на Враждебна. Пътува със същия голям аероплан, пак с пилота Бауер." На друго място се пояснява, че Хитлер е изпратил на Царя личния си самолет с личния си пилот.

Две години по-късно, вече пред Народния съд, Филов ще каже, че при въпросната среща царят отблъснал искането на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт.

Историята не се повтаря, това е всеизвестно, но историческите паралели понякога се налагат от само себе си.

Както преди 76 години, така и сега, първият човек на "Големия брат" (някога олицетворяван от Третия Райх, сега от САЩ) кани на разговор Първия човек на една съюзна държава (някога Царство, сега Република България). Както преди 76 години, така и сега, основната тема на разговора е: по-активно участие в борбата срещу Русия - някога Съветска, сега Федеративна.

Преди 76 години Царят устоял на натиска. Ще устои ли сега Премиерът? Или "ще клекне", както клекна преди 16 години Симеон Сакскобургготски, лишеният от царство син на Борис Трети, успял като по чудо да се добере до премиерския стол на Републиката?

Припомням: на 24 февруари 2003 г. Симеон отлетя за Вашингтон по покана на Джордж Буш-Младши. Президентът на САЩ беше инициирал нахлуването в Ирак под фалшивия предлог, че Саддам Хюсеин притежавал оръжие за масово поразяване, и искаше България да се включи в "Коалиция на желаещите". Симеон Сакскобургготски прие. През август 2003 г. 480 български военнослужещи бяха изпратени в Ирак. През декември същата година петима от тях се завърнаха в ковчези. В следващите две години загинаха мърцина още 8 наши войници и офицери, а десетки бяха ранени.

През 1943 г. Борис Трети не се огъна под натиска на Хитлер. Тогава важна роля изигра обстоятелството, че той се намираше между чука и наковалнята: от една страна Хитлер, от друга разгърналата се антифашистка борба в България, която имаше за крепка основа многолетната симпатия на нашия народ към братята руси. Ако някой мисли, че тази симпатия е останала в миналото - греши. Въпреки огромните усилия, които се полагат (знае се от кого), масовото русофилство в България е живо. Нека се направят социологически проучвания: със сигурност ще се установи, че огромната част от българския народ не вижда в лицето на Русия враг. И категорично не желае България да става мишена за неизбежни ответни удари, ако ястребите в Пентагона и НАТО съвсем загубят разсъдъка си. Вярно, търпелив е народът ни, но и търпението си има граници. Може и да му кипне. 

Историята, и близка, и далечна, е мъдър учител. Тя обаче иска ученолюбиви ученици. Ще се окаже ли сред тях премиерът Бойко Борисов, който е пред важен изпит? Отговора ще узнаем скоро.