Пред нашите чуждестранни защитници - поклон!

Отбелязваме 140 г. от Освобождението на България от турско иго. Около това голямо събитие  е редно да си припомним и за значителния брой чуждестранни дейци, които имат изключителни заслуги за победния марш на Руско-турската война през 1877-1878 г., чрез която държавата ни възкръсва за нов живот и се появява отново на географската и политическата карта на Европа.
Във време, когато "в България е клане и сеч", когато "от Дунава до Охрид, до Бялото море - един народ нещастен под тежко иго мре!" (Иван Вазов), наши защитници стават смели и бележити учени, общественици, дипломати, журналисти, военни деятели, писатели и поети от Европа и от Съединените американски щати. След Априлското въстание, удавено в кръв и разруха, вниманието на Европа и на света е приковано към България благодарение на най-смелите и съвестни умове в света.
Великобритания и Дизраели  се опитват да омаловажат зверствата на турците и страданията на българите, да представят невярно фактите, да докажат, че и българите имат вина, че и те са убивали и колели турци. Смели и безпристрастни личности, включени в организирани международни комисии, обикалят България, посещават селищата, превърнати в пепелища и плувнали в кръв. С дипломатически  доклади, отворени писма, журналистически дописки и репортажи те приковават вниманието на световната общественост с истината за зверствата на османлиите при потушаването на Априлското въстание.
Тези документи страстно призовават световните лидери за незабавна намеса - да се даде автономия и свобода на българите. Така Освободителната руско-турска война става реалност!
Сред плеядата от големи личности със заслуги към България блестят имената на: Джанюариъс (Януарий) Макгахан, Юджийн Скайлър, Михаил Скобелев, Олга Скобелева, Емили Странгфорд, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Джузепе Гарибалди, Виктор Юго, Лев Толстой, Достоевски, Тургенев... Те всички застават на страната на угнетените българи, носят България в сърцето си. Тяхната съпричастност, делата им  доказват, че обичат българите, защитават ги и ратуват за тяхната свобода. На тези борбени, известни и неизвестни личности днес ние дължим огромна почит, уважение и благодарност!
Вдъхновени от предаността на тези големи наши защитници, ратували за българската кауза, поети и писатели им посвещават свои творби. И днес български творци създават свои произведения, посветени на техните дела. Напоследък много популярен стана романът на Захари Карабашлиев "Хавра", в който образът на Макгахан е един от основните. В романа "През пепелищата" на Пелин Пелинов главните действащи лица са Макгахан и Скайлър. Запленен от техните деяния, писателят е категоричен, че "без репортажите на Макгахан  Руско-турската война нямаше да се състои!"
От дългата поредици с имена на защитници на българите единствен  Макгахан остава в историята с почетното звание ОСВОБОДИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ - това е надпис на входа и на изхода на родния му дом в Ню Лексингтън, щата Охайо. Така пише и на надгробния му паметник, където има и камък от опожарения Батак, за чиито жертви той гневно протестира в света.
От юноша Макгахан се проявява като буйно и смело момче, любопитно, работливо, със слънчев характер и с крайно благородна природа. Обича да чете, да рецитира, помага през лятото в тютюневите полета, загрижен е за семейството, което рано остава без бащата. Обича силно майка си и брат си, когото издържа да следва в Европа. Родният дом е винаги в сърцето и в душата му, макар и да е далеч от него, а писмата до майка си подписва така: "Твой обичащ те син Януарий!"
Продължава образованието си в Европа, учи езици и проявява склонност към писаното слово. Става специален кореспондент на вестник "Ню Йорк Хералд" във Франция, Русия, Средна Азия. Той е в най-горещите точки на света - там, където ври и кипи. И пише своите огнени репортажи.
Макгахан изповядва професионалното си верую така: "Аз реших да кажа истината като журналист, независимо колко скъпо ще ми струва това!" И стриктно се придържа към своето верую.
Журналистическите му материали са толкова разтърсващи и правдиви, че свалят правителства, подбуждат към война, която утвърждава и сваля империи, променя политическата карта на света. За такава доблестна журналистика светът мечтае и днес! За силна журналистика, действена, доведена до съвършенство, до изкуство, отразяващо най-трепетните събития! 
Журналистиката на Макгахан е борбена и той я осъществява във време, когато по света се пътува с влакове, кораби, с коне и най-вече се ходи пеша! Два пъти си чупи крак, но не се спира - така е в Русия и в България, където върху лафета на оръдие изкачва връх Шипка за паметното и решително сражение на руските войни и българските опълченци срещу турските орди.
Макгахан свързва живота си с Варвара Елагина (Елегина) - руска аристократка с изявени интереси към преводачеството и журналистиката. Тя става негова съпруга и майка на сина му Питър, от когото днес има 40 потомци, пръснати из САЩ: в Охайо, Пенсилвания, Вашингтон, Орегон. Днес Елизабет Макгахан е журналистката, която носи името на великия си предтеча и продължава професията му.
През 2017 г. наследниците на Макгахан идват в България. Кани ги Михаил Томов, председател на Фондация "Ние, българите по света". Инициатива на фондацията е да бъде издигнат паметник на Макгахан и в Чикаго, където българската диаспора е най-голяма. Две седмици 16 от наследниците на Макгахан обикалят България по стъпките на прочутия си предтеча, изминават неговия път по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. На 12 юни 2017 г. президентът Радев се среща с тях и им връчва посмъртно най-голямото държавно отличие - орден "Стара планина", първа степен, за Макгахан. 
Варвара Елагина е също забележителна жена, съратничка на Макгахан, преводачка и авторка на актуални и силни журналистически материали, публикувани в руски и европейски издания. Тя продължава достойно делото на своя съпруг, който   обича Русия и участва в борбите й в Туркменистан - Средна Азия, а по-късно е с руските бойци от началото до края на Руско-турската война. В краткия им брак Елагина е с него - и в Париж, в България, в Румъния, в Цариград, където свършва краткия му и бурен жизнен път.
В съдбовните обиколки из Русия и Средна Азия Макгахан се сприятелява със забележителния Михаил Скобелев, с когото често са в една палатка, делят храна и постеля. Свързва ги силно мъжко  приятелство. Двамата са заедно до края на Руско-турската война, до подписването на договора в Сан Стефано. Генерал Скобелев пада на колене пред смъртното ложе на Макгахан, чийто 34-годишен живот се скършва от тиф. Скобелев го изпраща със сълзи в очите си и със скръб в сърцето си на небето, полага тленните му останки в гръцко гробище, а после те са пренесени с военен кораб в родното му Охайо.
Разказите за Макгахан, Скайлър и Скобелев вървят все заедно, защото и тримата имат забележителен живот, свързан с преданост към угнетения български народ.
От 23 юли 1876 г. Макгахан е в България. Две години се занимава с българския въпрос, пътува по села и градове, участва в две обиколки из страната ни и я намира за красива, възхищава се от богатата и плодородна земя. Пише за Пловдив като за един от най-живописните градове в Европейска Турция. Макгахан е възхитен от културния напредък на българина, от образованието ни и нашите училища и посвещава на тази тема свое специално писмо.
Юджийн Скайлър е американски политически и държавен деец, дипломат, преводач и писател. Известен е като специалист по Източния въпрос, като смел и безпристрастен дипломат, но още и като преводач на Лев Толстой и Тургенев. След потушаването на Априлското въстание в 1876 г. той е изпратен от правителството на САЩ да анкетира турските зверства в българските земи. В първата обиколка на България са заедно с Макгахан. Включен е и руският консул граф Церетелев. На 23 юли те са в Пловдив. Следват Перушица, Батак, селата Радилово, Кричим, Карагларе, Панагюрище, Копривщица, Пазарджишки окръг, Ямбол, Бояджик, Сливен, Елена, Търново...
Миналата година наследниците на Макгахан посещават и град Елена, покланят се на тамошния негов паметник. Тук е бил легендарният им предтеча по време на първата си обиколка из България. В Елена го води неговият преводач и сподвижник еленчанинът Петко Попниколов, който учи инженерни науки в Западна Европа, но се връща, за да участва в Освободителната руско-турска война. Макгахан отсяда в родната му къща, дарява и материална помощ за жителите на града - това е записано в паметната книга на Женското дружество.
Макгахан и Скайлър са потресени от зловещите картини, които виждат в изпепелените селища, пълни с трупове на хора, главно на жени и малки деца. Те пишат своите доклади и журналистически материали гневно, с болка в сърцата си и протестират пред света за нечуваните жестокости, на които стават свидетели. Вестник "Дейли нюз" публикува десет писма на Макгахан. Те представляват репортажи, писани на коляно, изпращани по телеграфа. В тях се разказват и покъртителните истории на Райна Попгеоргиева - Райна Княгиня, на хилядите жертви от Батак, Перущица и на още много изпепелени български селища. 
Ужасяващите картини на нечовешка жестокост взривяват съвестта на европейските читатели на "Дейли нюз". Прочетените сутрешни материали на Макгахан се обсъждат и предизвикват свалянето на правителството на Дизраели, идването на власт на лейбъристите, на Гладстон, който също е на страната на поробена и угнетена България.
Уилям Гладстон е британски политически и държавен деец, един от създателите и идеолозите на Либералната партия, четири пъти министър-председател. С речи и памфлети Гладстон също взривява английската и световната общественост, предизвиква създаване на движения в защита на българската кауза. ---------
В неговите брошури "Българските ужаси и Източният въпрос" и "Уроци по клане" са изнесени нечовешките престъпления, извършени от османските войски в България. Гладстон гневно призовава виновниците  "...да се изметат до един от областта, която са опустошили и осквернили!" Той осъжда правителството на Дизраели, политиката на кралица Виктория и Великобритания, внася 10 резолюции в Камарата на общините и се опитва да помогне, за да се разреши Източната криза. За един месец стотици хиляди от брошурите на Гладстон са продадени.
В тези драматични моменти и други големи и значими личности, като Джордана Макензи и Аделина Ърби, които пишат "Пътувания по славянските земи на Европейска Турция", отразяват европейските искания за реформи в Отоманската империя. Анкетите на Скайлър и на княз Церетелев (първи секретар на Руското посолство в Цариград) потвърждават съвместните им доклади, пълни с покъртителни картини на жестокостите на османлиите. Церетелев пише:
"... човешкото въображение не може да си представи ужаса на Батак!"
Констатациите им съдържат и критики към сър Хенри Елиот и към членовете на комисиите на турското правителство, които се опитват да омаловажат, да намалят значимостта на извършените престъпления. Анкетите на Скайлър се налагат с компетентност, принципност - те са официални дипломатически документи.
Той определя броя на убитите, констатира страшното клане в Батак, показва големия брой на изпепелените селища в България. Доказателствата на Скайлър тежат с обективност и безпристрастност. Той е уважаван дипломат, дългогодишен специалист по Източния въпрос и в никакъв случай не може да бъде обвиняван, че е русофил. Когато са заедно с Макгахан в Средна Азия, той критикува руското управление, но разбира, че то е необходимо там, защото е благотворно за населението - иначе ще властва анархията и необузданата власт на деспотичния фанатизъм.
Силно впечатляваща и вълнуваща личност е и генерал Михаил Скобелев. Той е руски аристократ, потомствен и благороден воин, отличил се още в младините си с добра тактическа подготовка, необичайна мъжественост и смелост, съобразителност и строгост, но и със загриженост към казаците от своето поделение. При Свищов, в десанта на руските войски, Скобелев преплува Дунава с флаг в ръка, придружен от трима от ординарците си. 
Фигурата на Скобелев, облечена в бяло, ярко се откроява в Руско-турската война. С изумително красивите си бели жребци, той влиза в бой като в свято дело. Предвожда казашкото си поделение с огромен герб с орнаменти, с извезани букви М и С, с вдигната сабя и лети с неудържим устрем.
Скобелев изпъква физически с високия си ръст и с благородната си мъжественост, с нечуваната си смелост! Отличава се със светъл и жизнеутвърждаващ характер. Често  изпада в строг деспотизъм, когато дисциплинира воините си. Но се грижи за тях като за свои деца. Иска пари от баща си, за да ги облече в топли кожуси за боя в снежна Шипка. Винаги е сред тях, а в боя е първи! Затова войниците му го боготворят и го следват с безумна смелост! 
В Цариград, пред съпругата на Макгахан, той се изповядва:
"Бях млад, преди да се бием за Плевен, но там загубих толкова войници, жертвах толкова животи, че това вътрешно ме състари с векове. Споменът за тази касапница толкова ме кара да се срамувам, че още съм жив! В тази война аз всеки ден търсех Смъртта!"
За да помага на своя син, в България по време на войната идва и неговата майка Олга Скобелева. Тя ръководи български дружества на Червения кръст, отдава се на благородната кауза да помага на хилядите  българи, останали без дом, на децата  сираци и създава, организира приюти и домове за тях. За жалост тази умна, любознателна руска аристократка става жертва на капитан Узатис - ординарец на сина й, когото е отгледала като свой син. Заради обир на парите за нов приют, тя и прислужницата й са съсечени със саби. Днес край Пловдив, на лобното им място, има беседка със скулптурна композиция. На Олга Скобелева Вазов е посветил стиховете си:

  Със цел висока, красна,  
  При нас дойде ти.
  Но ръка злодейна
  Дните ти съкрати.
  Светице, прости!
 
Лейди Емили Странгфорд е английска общественичка, радетелка за българската кауза. Тя е съпруга на виконт Странгфорд, дипломат, специалист по Източния въпрос, който горещо подкрепя българите по време на борбите им за църковна независимост и първи разкрива пред английската общественост нашата национална идентичност и култура. Той защитава категорично България и предполага, че в бъдещето на Балканите българите ще имат водеща роля. Завещава на съпругата си тези свои идеи и дела и тя, когато го изгубва, става негов достоен продължител в благородната му и благотворителна дейност. Идва в България като медицинска сестра, подпомага болници и домове, създава кухни за бедни. Посещава Батак, Радилово, Панагюрище, Карлово...
В стихосбирката си "Тъгите на България" Иван Вазов й посвещава стихотворението "На Лейди Странгфорд", защото тя е:

 На сирачетата - майка,
 на вдовиците - сестра.
 ......
 Ти си ангел утешител,
 в най-злочестите ни дни.

Лейди Странгфорд лобира пред английската общественост за набиране на средства и създаване на фондове за благотворителност, с които се подпомагат 59 пострадали български селища.
Много дълъг е списъкът с имената на нашите чуждестранни защитници! Сред тях са французите Емил Жирарден с разтърстващата си брошура "Позорът на Европа", Ив дьо Вестан, журналистът Камил Пельотан, Огюст Валери, Едуард Локроа...
И с речите на Виктор Юго, и със защитата на Гарибалди България е представена и легитимирана пред света като страна, узряла за свободата си, а българите - като народ достоен, смел и образован.


Джанюариъс Макгахан


Вестник "Дейли нюз", в който Макгахан публикува репортажите си за ужасяващите зверства по време на Априлското въстание


Паметникът от благодарните българи на гроба на Макгахан в Ню Лексингтън (САЩ) с надпис: "Макгахан, освободител на България"


Град Елена - паметникът на Макгахан


Оскар Уайлд пише "Сонет за клането на християните в България"


Уилям Гладстон


Юджийн Скайлър


Турски кланета по българските земи