Преброяване на дивите зайци

Под странен знак премина едната година на мнозинството в парламента. А вчера се стигна до черешката на тортата - парламентарната шефка Цецка Цачева да брои депутатите като класна. Монотонното рецитиране на имена и отговори бе разведрено единствено от Михаил Миков, който реши да стане прав и като примерен ученик да отговори "тук".
Няма лошо. В правото на всяка парламентарна група е да поиска устно преброяване на кворума. На което председателят на парламента няма право да откаже. Някак си неприлично обаче пред всеки българин звучи причината за вчерашното преброяване.
От седмици се тръби как депутатите работят неуморно. Как заседанията продължават до среднощ. Не за друго, а защото имало много важни закони да се приемат. Дори атакистът и примерен поддръжник на водещата партия Волен Сидеров показа готовност и лансира идеята депутатите да не спират работа и през август, когато по правилник е лятната им ваканция.
Отлично! Защо тогава вчера около час мнозинството го удари на сиеста. Явно много се заслепи от изгряването на Цветан Цветанов в пленарна зала и след това не му останаха сили да мисли за закони. Малко след излизането на вицепремиера и почивката за хапване Цецка Цачева не можеше да събере кворум. След това още около двайсетина минути брои име по име депутатите.
Това не е новината на деня. Шашми с кворума мнозинството си прави всеки ден. Няколко пъти опозицията направи забележка на Цачева. Но тя не се притесни, за нея нямало проблем.
Ако за председател на парламент не е проблем това, че с мижаво присъствие се прокарват закони, само за да се прокарат, то за обикновения българин това е повече от лобизъм. За какво тогава са избрани 240 депутати, 117 от които на ГЕРБ, като се приемат закони с 60-70 гласа. Отговорът е прост - страх. Не от друго, а от гласовете на опозицията при по-висок кворум. А останалото е просто пиар - я по кулоарите, а в кафенето, я в някоя телевизия и т.н.
Ако зорът на управляващите е да демонстрират дейност, те го правят доста добре. Но сценарият много прилича на този на Георги Мишев от 1973 г. И тогава също толкова безумно едни хора се организираха строго и с викове и крясъци по цял ден тръгнаха да броят дивите зайци по полето. Докато накрая не се върнаха с багажник със зеле.
Само дето заплатите на статистиците в парламента се плащат от народа. При това - солено. А на народа не му се рупа зеле!