Празнуваме Стефановден!

Православната църква чества на 27 декември, третия ден от Рождество Христово, паметта на свети Стефан, смятан за един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани след възкресението му.

Житието на първомъченика разказва, че юдеите, притеснени от нарастващият брой вярващи, оклеветили Стефан, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила с камъни, но въпреки ужасното дело, Стефан се помолил: "Господи, не им зачитай този грях".

През V в. част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръгът на старата година. По традиция младото семейство отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На този ден имен ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка.

Над 270 000 българи празнуват днес. Името Стефан носят повече от 50 000 мъже в България, което го прави сред десетте най-популярни мъжки имена у нас.