Празници като приказка от Дикенс

Проучване, публикувано вчера, ни разкри, за съжаление, до болка позната истина - че основната част от българите отново ще изкарат предстоящите празници по домовете си. Малката, но съществена, подробност е, че изследването е направено в осем големи града. А, както казват хората, "София не е България", та, ясно е каква в действителност ще е картинката. По традиция Коледа е семеен празник, но проучването този път обхваща и Нова година.
Без да оспорвам експертите, направили изследването (сигурно са си свършили работата), трябва да отбележа, че истинската картина е много, ама много по-трагична. И докато хората в други държави - и в Европа, и по света, могат да си позволят, че е и традиция, да изкарат празниците по екзотични дестинации, то нашего брата не само ще си остане вкъщи, но и може да няма какво да сложи на празничната трапеза.
И макар че същото това изследване показва, че над една трета от българите планират да пътуват по празниците, за да посетят приятели и роднини в България и чужбина, или да отидат на екскурзия в страната или извън нея, то другата, голяма част от нашенците е ясно къде ще се свие.
Неведнъж съм си позволявала да кажа по някоя и друга дума за статистиката. И че в своето средноаритметично тя може и да не звучи трагично, но истината е, че зад цифрите се крият човешки съдби.
Връщам се с няколко дни назад, за да припомня една друга статистика, която показа, че през 2010 г. под границата на бедността у нас са живели близо 1 млн. и 700 хил. българи. А наистина колко мизерно е съществуването ни, дори и статистически да се окажеш над тази граница на бедност, могат да потвърдят 90 на сто от българските пенсионери, които и тази година видяха коледни добавки през крив макарон. А като прибавим и инфлацията, защото от 2010 г. досега пенсии и минимални заплати са във фризера, ясно е, че армията на оцеляващите под прага на бедност е набъбнала неимоверно. Скандалното е, че чиновници и правителствени велможи преди седмица изфабрикуваха с помощта на статистика-стъкмистика праг на бедност за догодина по-нисък от този през 2009-а. И така ще се опитат да изкарат мизерстващите в страната по-малко. Но това не е единственият парадокс в държавата на Борисов, Цветанов и Дянков.
Жалкото е, че за поредна година все повече хора ще се чувстват извън живота. И на празника ще останат, както и в останалите дни от годината, без надежда за бъдещето си - досущ като герои на Дикенс. Които обаче няма шанс да дочакат щастливия край, в който Скруч развързва кесията и сърцето си.