Празник на българската традиция и дух

Утре е 1 март - ден, в който деятелите и любителите на народното творчество отбелязват своя празник. Той свързва всички хора, търсачи на красивото и истинското. Това е ден на таланта, на българския дух и култура. Празник, особено необходим днес за запазване на народната традиция, фолклор, самобитност и родолюбие.
ДУМА събра мнения на известни имена,  свързани дълбоко със самодейното творчество. Те разказаха своите тревоги, надежди и спомени за него и споделиха какво е значението му в наши дни.   
Художествената самодейност в миналото беше много развита - нямаше село, град, читалище, по-голямо предприятие, което да е без самодеен колектив под най-различни жанрове, каза за ДУМА Анна Тричкова, дългогодишна директорка на Центъра за художествена самодейност. Днес само тя ли изчезна - погледнете какво става с професионалното изкуство, да не говорим за самодейното. Недооценено като фактор за възпитание, самодейността не само създаваше разнообразие, особено в малките населени места, тя възпитаваше и самите участници. Хората израстваха духовно, общуваха помежду си и създаваха изкуство, развиваха се, беше истински празник, спомня си Тричкова. По думите й институтът за художествена самодейност има много разнообразни задачи. Той е бил методически център, който помага за специализация на кадрите и създава условия за изява на любителските колективи. Изпращахме ги в чужбина, като голяма част от тях финансирахме, имахме школа за кадри и в Пловдив, където готвехме ръководители, посочва Тричкова. Тя разказа, че са гастролирали по доста международни форуми. Съставите ни създаваха високото равнище на фестивалите по света, затова нашият център беше много уважаван. Навсякъде ни канеха да участваме и всеки международен фестивал получаваше качеството си на базата на българските колективи, които бяха на особена почит. Най-големите творци на българската култура (Дечко Узунов, Петко Стайнов, Васил Арнаудов...) заставаха начело на съставите и ръководeха различни секции. Самодейността беше главно към читалищата, профсъюзите и училищата. 
Днес има колективи, но работят при много трудни условия. Навремето заводите бяха богати, имаше пари и се отделяше за самодейно изкуство. Държавата финансираше читалищата, които бяха духовни средища, и в почти всички училища имаше хорове... Сега държавата няма като задача да се грижи за самодейците си. Създаде се негативно подигравателно отношение към тях. Но виждам, че самодейността бавно се възражда, някъде се запазиха състави, които от време на време показват нещо хубаво. Вярвам, че в бъдеще хората ще се занимават с изкуство и ще отделят повече внимание на културата. Не може само парите и материалното да бъдат водещи в живота, категорична е Анна Тричкова.

Инж. Емил Павлов, председател на НС на ЦИОФФ-България:
Нашият фолклор е високо ценен в чужбина

- Какво е положението на художествената самодейност в момента? Как се поддържа?
- Художествената самодейност не само, че я има, но и се разширява. Наред с над 400 ансамбли, състави и групи за автентичен, обработен и стилизиран фолклор, кукерски и обрeдни групи за деца и възрастни, които оцеляха през прехода, следва да се отбележат и два много важни факта. През последните 6-8 години наблюдаваме засилен интерес на българина към изучаване на българските народни хора, създадени са над 300 клуба и групи за изучаване с над 25 000 любители. Ежегодно се организират редица фестивали - конкурси за народни хора в София, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич, Пазарджик, Разград, Казанлък, Дупница и др., както е и налице първо вечерно заведение за хора - хоротека. В последните няколко години съществува и масова инициатива на малки населени места за организиране на регионални и национални събори и фестивали, което дава възможност на повече ансамбли за сценична изява.
НС на ЦИОФФ (Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства - официален партньор на ЮНЕСКО към Междуправителствения комитет за съхранение на нематериалното културно наследство) - България, организира за четвърти пореден път и Национален преглед на фолклорните ансамбли. Започвайки от 2002 г., ЦИОФФ - България прави на 4 години Национален преглед за удостояване със званието представителен ансамбъл на над 350 колектива в страната. В предвидените 16 концерта внесохме допълнително още 9 прегледа или общо 25 прегледа в 23 града на първи етап. Всичко това показва и засилен интерес към художествената самодейност в последните години.

ФДА "Габровче", чийто худ. ръководител бе удостоен с наградата "Златна кобилица 2014"  

- Пазят ли се традициите у нас?
- Те се предават от поколение на поколение, най-вече в семейството. Това бе голямо учудване за чуждестранните специалисти по време на културната конференция през 2006 г. в рамките на 36-ия Световен конгрес на ЦИОФФ, организиран за първи път в България. В повечето страни предаването на традициите, фолклора и обичаите се извършва, както казват те, "насилствено", т.е. чрез задължителни курсове и програми в училище, за разлика от нас.
- Как България представя живото си народно творчество в чужбина?
- Българският фолклор и художествена самодейност са много добре познати зад граница и не само познати, а и високо оценени - наричат ни "бързите крака", може би заради шопските танци. Наши ансамбли печелят задължително награди на много фестивали. За всеки форум в чужбина е престиж да участват български ансамбли и това е резултат на повече от 40-50-годишното представяне на наши фолклорни групи по световни културни форуми.
- Как мина 14-ата Национална среща на ЦИОФФ във Велико Търново преди броени дни?
- Участваха 140 представители на фолклорни ансамбли и международни фолклорни фестивали в страната, наши асоциации на българи от Мадрид и Будапеща. За първи път организирахме работна среща на МФФестивали в страната - от Велико Търново, Варна, Разград, Бургас, Сливен, Малешево, Дупница, Челопеч, Царевец, Дорково, Враца и др. Удостоихме с ежегодната награда "Златна кобилица" Лъчезар Захариев, главен худ. ръководител на ФДА "Габровче", в категория за личности, и МФФ "Малешево пее и танцува" в категорията институции с особен принос в съхраняването на нематериалното културно наследство на България. Уважихме и 88-годишния рожден ден на доайена на българската танцова хореография Иван Тодоров и понастоящем гл. худ. ръководител на Академичен фолклорен ансамбъл - София.

Камен Донев:
Трябва държавна политика за изкуството, което се ражда от сърце

- Има ли художествена самодейност в наши дни, г-н Донев?
- За съжаление, когато напоследък се каже думата самодейност, винаги се споменава в по-скоро отрицателен знак. За което съм разочарован и ядосан. Хората, които никога не са я познавали и не са били в самодейността, не знаят колко хубаво и колко полезно нещо е тя. Аз самият се изградих в самодейния колектив, в който бях танцьор - това беше ансамбълът на моя баща. Много от нещата, които и до ден-днешен устоявам и продължавам да усъвършенствам, съм ги придобил именно в самодейността. И тогава, когато видиш как хора от сърце правят нещо в продължение на години, даже и на цял живот, не можеш да не се преклониш пред такова начинание. Мисля, че има нужда от възраждане на самодейността.

Камен Донев в сцена от спектакъла "Възгледите на един учител за народното творчество"


Самодейността обаче като необходимост в обществото. Тя е безкористно и много чисто занимание, от което по-нататък човек може да разбере дали иска да се занимава и професионално с изкуство. Мъчно ми е за самодейността, която през годините на т.нар. демокрация беше позабравена и позагърбена.
- Какво трябва да се направи, за да възродим и продължим хубавата традиция от миналото? 
- Държавата трябва да предостави бази. Това е болният въпрос на всяка такава дейност. Когато човек няма къде да отиде, за да се посвети на любимото си занимание, всичко друго е безпредметно и трудно реализуемо. Необходима е държавна политика, трябва друго отношение към хората, които искат да правят изкуство от сърце, а не просто, за да се харесат на някого или да се продадат...
Поздравявам всички самодейци! Все още се смятам за един от тях.                     



ИВАН БОЯНОВ, участник в естрадно-сатиричния състав към Централния дом на учителя - София:
 "Въобразявахме си, че лекуваме със смях болестите на времето. Земята продължава да е наклонена и ние се надяваме да я изправим."

ИВА КОСТАДИНОВА, танцьорка към клуб  "Капаклия" при читалище "Елин Пелин 1896" - Елин Пелин:
"Танците поддържат свежестта на прозаичното ни всекидневие. Предавам успешно обичта си към народното творчество и на дъщеричките си. Първи март ще празнувам сред приятели и с много танци."

ЛИЛИ МИРЧЕВА, корепетитор на хор "Планинарска песен" - София:
"Хубав ден за българските таланти. Песента лекува и ни прави по-добри. Репетициите и концертите на прекрасния хор "Планинарска песен" ме даряват с радост. Честит празник!"

МАРИЯ УЗУНОВА, председател на читалище "Св. св. Кирил и Методий 1919" и участник в ансамбъл "Овчарска песен" - с. Дорково, Пазарджишка област.
"Много ни е трудно, но и сладко да бъдем домакин на престижния международен фестивал за автентичен фолклор в нашето село. Народното  творчество прави хората добри. Честит празник, приятели! Заповядайте в Дорково, за да си изпеем тъгата и радостта!"

ВИКТОР ЙОНОВ, самороден талант от с. Тияновци, Видинска област. Свири на кларинет, саксофон и окарина.
"Благодарен съм на природата и на хората, които ме накараха да изсвиря селото си. Имам вино и ракия, за да почерпя колегите си от цялата страна. Честит празник, мили братя и сестри!"

 
Материалът е подготвен със съдействието на хореографа Борис Вълков