Празничен апотеоз на живописта

Мирослав Миндов

Всичко в тази невероятна изложба по съдържание, вкус - идеи, картини, подреждане, покани, албуми, откриване, е дело на изкуствоведа Филип Зидаров. Той превръща залата в празничен апотеоз на живописта.
"Колко чудеса има на света, но никое не е по-чудодейно от човека" - Софокъл.
Той ни срещна действително с мистична легенда в творческите човешки възможности - художника Христо Стефанов. Син на пътуващи артисти, израснал в гримьорни, репетиции и спектакли, душата му е облагородявана от тежкия артистичен труд, срещи с театрални величия, автори, сценографи. Още от детството си пътува в декори, светлинни преображения на театрални действа, монолози от чудодейното човешко изкуство. Той е в плен на вечния театър!

"Вечеря в Стария град"

В своите студентски години в Националната художествена академия в класовете на професорите Ненко Балкански и Панайот Панайотов се откроява с фигура, поведение, дисциплина, сръчност и талант. Живописта и графиката са в душата му. От първи стъпки изучава вълшебствата на изобразителните изкуства, съхранени в съвременните албуми, истории, галерии. Важно място в творчеството на Христо Стефанов заемат живописта, монументалните стенописи, фреските. Той е сценограф на множество театрални и оперни спектакли, художник-постановчик на немалко български и чуждестранни филми. Творбите му се намират в обществени и частни колекции - в Европа, Азия, САЩ, Латинска Америка, в Националната и Софийската градска художествена галерия, както и във всички галерии в България. Десетки са неговите впечатляващи изложби по всички континенти по света. Повече от половин век той е на върха в съвременната монументална стенопис. Той ни връща в бохемските години на легендарната пловдивска петорка - Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов. Години на младежки пориви, миражи, символи на слава, запознава ни с духовната мъдрост и изкуство на гилдията на велики пловдивски художници, с духовна мъдрост и красота. Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Бараков, Давид Перец.
В древния Пловдив открива поезията на своята любов Мария - актриса от съзвездието на Пловдивския театър. Тук възражда обожанието към красотата, щастието, дълбокия смисъл на живота - изкуството. Тук се ражда Елена - слънцето на тяхното семейство.
Тази ретроспективна изложба е своеобразен венец на един живот, изпълнен с горчиви и сладки плодове на високи идеали.
30 май 2013 г. Залата е превърната в храм на човешка обич и признателност. Христо Стефанов е в мига на това свещенодействие. Цветя, възторг, сълзи на щастие. Той е тих, бледен като древен бог. От платната на юбиляря блести короната на божества и пророци, възкресение на небесни очи, символи на вярата в чудодейното творение на всемира Човек. Символично в този миг под платната на тази изложба - автопортрети, образи, родени в ателието, слизат от своя пиедестал на времето.
Изложбената зала е в обилна белота, на фона на която се откриват небеса от безкрайните територии на талантливия творец. Христо Стефанов е в ателието си пред стативи в поредни платна. Едно върху друго, в хаос от четки, туби, бои от всички сезони.
Ателието! Само то познава душата на художника, само то знае как се ражда божественото око над всемира. Христо Стефанов познава измислените богове. Той носи в сърцето си християнския бог. Изложбата диша задъхано. Портретът на Дечко Узунов! Стефанов познава своя бог на мъдростта, дълбочината на човешките очи. Животът тревожи художника. Смрад, омраза, паразити, злоба и завист. Те са неговите композиции от насекоми, животни, свлачища, кончета, "Мъж в черна шапка", "Мъж на червения трон", "Черно лице". И колко много обич в маслени платна, в акварели, дръвчета, "Момчета играят край Марица". Неговите спомени са в "Главната улица", "Калоферския двор", "Пролет в Араповския манастир". Художникът търси герои, пророци, Давид, стенописа за Страшния съд, Каин. Катарсизът на своята обич към хората, портретите на най-близките - Мария, Майка, Елена, Гилдия на пловдивските художници. "Дон Кихот" в паметния портрет отразява класическо художествено решение. Очи, шапка, червеното цвете.
В зрелостта на художника се оглеждат смехотворните илюзии на цялото човечество, в тайната на духовни глъбини, неподражаема изобретателност. Неговото изкуство възражда абстрактния хармоничен цвят на вечността, издига в култ творческото начало в най-великото божествено създание - Човек!
Плуват в прожекторите на изложбата Дечко Узунов, пловдивските художници - живи и мъртви, самият Дон Кихот, пророци, Давид, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, майката на Христо, Мария, Елена. В този върховен момент на художника Христо Стефанов звучи в душата му "Реквием".