ПраворазДАВЕНЕ

Миналата седмица правораздаването на българската демокрация удари десeтката на пълната си независимост от справедливостта. 

Вместо максималната присъда от 18 години затвор, убиец на пътя получи само шест години, задето прегазил млад мъж, пресичал платното край Морската градина във Варна. Вярно на ценността за свободното движение, включително на аргументи и тълкувания, демократичното ни правораздаване задвижи съкратената процедура и самопризнанието като водещи мотиви за присъда. Но стопира като негодни мотивите, че убиецът изобщо не е имал книжка, или че е бил дрогиран, или че е фучал със 100 км в населено място. 

Така съдебната ни система отстоя независимостта си от разума. Също нормалността. Че и от истината. 

И една друга независимост защити родната Темида - независимостта си от превенцията и обществената полза. Вярна на идеала за свободното движение, тя разчиства пътя за движение и на други подобни нарушения и убийства с такава съкратена и либерална присъда. Утре някой помътнял от дрога мозък като нищо ще натисне газ до дупка из Варна или друг български град, като знае, че ще му лепнат само една трета от полагаемата се иначе присъда. А ако присъдата на варненския автоджигит бъде намалена наполовина за добро поведение (че и повечко), убиецът ще се окаже на свобода след три годинки (че и по-малко). Милост за убийците, ето какво произведе независимата от нормалността българска Темида. Затова пък кметицата Иванчева с недоказана вина гние от месеци в зандана при унизителни условия. Така българската демокрация може гордо да развее байрака за пълната независимост на правораздаването от правосъдието.

По-рано през седмицата български съд прекрати делото срещу Христо Бисеров за конфискация на имущество за 1,9 млн.лв. И то въпреки становището на проверяваща институция, че това имущество е придобито от незаконни доходи. Тук съдебната ни система пак защити идеала за свободното движение, но този път на капитали. Така де, нали това е основна евроатлантическа ценност. Тя отстоя правото на депесаря да задвижи навремето едни фантомни 13 млн. лева от тайни сметки за закупуване на соларен парк, а по-късно с ловки финтове да прехвърли активите на роднини и познати, за да не му конфискуват парка. 

Така либералната ни съдебна система защити и друго - свободното предприемачество в укриването на доходи и финансови престъпления. Не разбирам от свободно движение на капитали и стоки. Но свободният танц на буквите и думите често се закотвя в самата истина. Ето защо виждам как правораздаването на вече 30-годишната ни демокрация е паднало до дъното на праворазДАВЕНЕТО.