Право имаш, работа - нямаш

Както твърдят, има безработица и голяма конкуренция между кандидатите за работа на пазара на труда. Често се споменава из медиите, че все повече хора живеят под прага на бедността, който е 314 лв. на месец. Сред тях голям процент са болните, трудоустроени хора с инвалидни пенсии. Неотдавна в една от медиите се спомена, че бизнесът у нас предлага: "Ако човек може да работи, да няма инвалидна пенсия." Трудно е на болните хора с право на работа да намерят работа, те често биват анкетирани по телефона или изпращат СВ, след което не биват канени за интервю. Дори да намерят някаква работа, болните хора често изпадат в кризисни здравословни ситуации, които изискват своевременна лекарска помощ, а лекари по работните места рядко има, особено по Черноморието, например в хотелите. Идеалният вариант е, когато болният човек е намерил работа за сезона, но дори и тогава той е длъжен да поиска поне два свободни дни от месеца, за да отиде на контролен преглед при лекуващия лекар и за медикаментите си. Бизнесмените обаче през лятото не дават почивни дни, особено в разгара на работата. Болните хора от мъжки пол не могат да бъдат шофьори, пазачи, охрана, ако са с психо ТЕЛК, а жените могат да бъдат само камериерки, миячки или чистачки, но както вече споменах, те са длъжни всеки месец да ходят на контролен преглед. Кажете тогава какво да работят болните хора с инвалидни групи? Трудно е да си представим как ще съществуват, ако ги оставят без всякакви доходи, защото те често, още докато вземат пенсиите, са ги разпределили за ток, вода или наем - за най-насъщното! За икономии не може да се говори, това са миражи.

Дияна ВАСИЛЕВА,
Добрич