Правната комисия одобри сканиращи устройства за бюлетините

След повече от 14 часа заседание Правната комисия в Народното събрание прие на второ четене промените в Изборния кодекс. Гласуването по общо 222 параграфа започна след 1,30 часа през нощта, въпреки исканията на част от депутатите заседанието да продължи през деня.
Най-съществената промяна е въвеждането на оптични устройства за сканиране на бюлетините – т.нар. скенери. По предложение на „Има такъв народ“ Министерският съвет трябва в срок от един месец след влизане в сила на закона да предприеме действия за осигуряването им. По предложение на ГЕРБ-СДС беше прието, че ако устройствата не могат да бъдат осигурени навреме, първите следващи парламентарни избори ще се проведат по досегашните правила.
Комисията отхвърли предложението на „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ скенерите да бъдат въведени от 1 януари 2027 г., като реши законът да влезе в сила веднага след обнародването му в „Държавен вестник“. 
Социалистите бяха категорични, че подобни мащабни промени не трябва да се правят непосредствено преди избори.
За да имат доверие гражданите в изборния процес, не трябва да се правят промени в Изборния кодекс в последния момент, заяви Владимир Георгиев. Заместник-председателят на ПГ на левицата Мая Димитрова също коментира, че не е удачно два месеца преди изборите процесът да започва „по съвсем различен начин“, и припомни предложението законът да влезе в сила от 2027 г., което би запазило сегашния модел на гласуване.
От БСП подчертаха, че въвеждането на скенерите изисква време за обществено обсъждане, обучение на членовете на СИК и адаптация на избирателите. Георгиев посочи, че макар устройствата да могат да ограничат манипулации, негативната реторика около машинното гласуване вече е подкопала доверието на част от хората. Той напомни и думите на вицепремиера Томислав Дончев, че в бюджета няма предвидени средства за новите устройства, което е допълнителен аргумент те да бъдат въведени от 2027 г.
Сред приетите идеи е и „изчистване“ на избирателните списъци чрез данните от последното преброяване на НСИ. Председателят на института Атанас Атанасов заяви, че само починалите след 2021 г. са над 500–600 хиляди души. От ГРАО обаче предупредиха, че използването на тези данни без ясна регламентация може да доведе до административни и правни проблеми.
Дебати предизвика и въпросът за съхранението на сканираните бюлетини и разписките, като депутати изразиха притеснения за липса на ясни правила и рискове за честността на вота.
Въпреки критиките, промените бяха приети на второ четене в Правната комисия и предстои да бъдат разгледани в пленарната зала.