Правителството национализира НЗОК

Емил РАЙНОВ е възпитаник на МУ-София. През 1988 г. завежда кабинет по спортна медицина в общинската болница в Дупница, година по-късно печели конкурс за научен сътрудник по авиационна медицина. Работи в отделение за медицинска и психологическа експертиза във въздушния транспорт към Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" в София. Зам.-министър на здравеопазването от 2005 до 2009 г., най-дълго задържалият се председател е на УС на НЗОК. Депутат в 42-то и в 43-то НС.

"С какви очи депутатите от ГЕРБ ще отидат при избирателите си, след като ги лишават от здравни услуги"

- При приемането на бюджета на НЗОК за 2015 г. бе поставено ограничение за новите болници и новите дейности в съществуващи болници. Това ще се отрази ли на бюджета на касата?
- Да, това се случва за пръв път. В закона бе записано, че болници, получили разрешение за дейност след 31 декември, няма да имат възможност да сключват договор с касата. Няма да коментирам юридическата страна на тази забрана. Мотивът за това действие бе, че ще се спре натискът над НЗОК и идеята бе подкрепена от мнозинството. Но по-интересно е какъв е бил разрешителният режим през ноември и декември м.г. С изненада видях, че през декември е кипял усилен труд в МЗ и въпреки многото почивни дни са издавани голямо количество разрешения. По думите на министъра са издадени 23 разрешения за нови дейности на съществуващи болници и 4 за нови болници. Но имам информация, че те са повече и предстои да се провери това. Голяма част от тези разрешения са издавани след 18 декември - датата, на която бе гласувана промяната в закона. Освен това, подавани са молби за разрешения и след 18-и и до дни те са уважавани. Не може да не се види двойният стандарт на министъра - от една страна, вдига гилотината, а от друга - бързо-бързо дава разрешения. И с каква скорост успява да провери дали въпросните лечебни заведения отговарят на нормативната база!
- Ще стигнат ли парите на НЗОК за болнична помощ, след като Законът за бюджета бе гласуван, преди да се дадат въпросните разрешения?
- И без това болниците т.г. ще получат до 95% от реално изплатените им средства за м.г. Но след като касата започне да плаща и за новите болници и новите дейности, парите неминуемо ще намалят още. 
- При предишното правителство на ГЕРБ в края на 2009 г. политическите уволнения започнаха от болниците. Сега така ли е?
- Донякъде. И при уволненията на болнични шефове проличава същият двоен стандарт като при разрешенията. Обикновено се уволняват директори или на малки лечебни заведения, или на такива, които през м.г. са имали добри резултати. Няма уволнен директор на голяма болница или на болница с огромни дългове. Като говорим за болници, да не забравим и за онези, които имаха депозити в КТБ.
- Министър Москов спомена за това...
- Именно - спомена. Но никой не е поел досега отговорност. Тези депозити са блокирани. На практика това са загубени пари! Загубата не е само за съответните болници с над 50% държавно участие, но и за принципала - държавата, в лицето на министъра. Държавата губи пари, но не си ги търси.
- Като депутат от левицата как приемате идеите за промени в Закона за здравното осигуряване? Някои от тях бяха предлагани от левицата в 42-то Народно събрание.
- Да, този проект мина в МС и въпреки че около месец бе на сайта на МЗ за обществено обсъждане, виждам, че първоначалният вариант не е променен. В проекта има неща, които бяха изработени от екипа на МЗ в правителството на Пламен Орешарски, но през май м.г. тогавашната опозиция в парламента не ги подкрепи. Първото бе връщането на договорното начало при определяне на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности при сключване на Национален рамков договор. Предишното правителство на ГЕРБ отмени това в края на 2009 г. Второто нещо е възстановяването на арбитражните комисии, които да разглеждат спорните моменти между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
- Те съществуваха до края на 2009 г.
- Да, но от 2010 г. управляващите ги премахнаха, а сега, видите ли, един реформатор едва ли не открива топлата вода. Приветствам идеята за връщане на арбитражните комисии - създава се възможност за съвместни проверки от всички заинтересовани институции.
- Ще ги подкрепите ли?
- Разбира се, ще подкрепим тези два пункта, те действаха много добре до 2010 г., когато по неясни причини бяха отменени от правителството на ГЕРБ. С връщането на тези неща в правния мир се слага кръст на 4-те години експерименти от четиримата министри на ГЕРБ.
- Доста скъпа амнистия се предлага за здравнонеосигурените. Смятате ли, че обществото е готово за това?
- Законопроектът дава гратисен период от 6 месеца, за да платят неосигурените парите си за 3 години назад. В противен случай ще трябва да платят всички здравни вноски от създаването на здравноосигурителната система от 2000 г. до момента. Да кажем, простимо е на министъра - той е лекар, а не юрист, но е непростимо на правните отдели на МЗ, на МП, на МФ, на МС. Защото Данъчно-осигурителният процесуален кодекс изрично казва, че давността на данъчни вземания е 5 години и човек може да подаде заявление за опростяването им. А осигуровките с решение на Конституционния съд отпреди няколко години са приравнени към данъците. Така че тази мярка противоречи на закона. Отново показва желанието на управляващите да изкарат някого виновен. В случая - хората, които не са плащали осигуровки. А кои са те? Бедни, безработни, част от тях не са в България, а някои нямат и намерение да се върнат. Това ми напомня за екзотичните идеи на някои от министрите на ГЕРБ - един искаше хората са бъдат спирани на границата, друг - да не им се издават лични карти, ако не са внасяли редовно здравни осигуровки.
- По същия законопроект държавата обаче ще започне да плаща пълния размер на детските осигуровки от 2026 г. Не е ли дискриминация към гражданите?
- Именно. От години държавата плаща 4% вноска на деца, лишени от свобода, пенсионери, ученици и студенти и пр., при това - нередовно. Това отново показва двойния стандарт и отново редовите граждани ще понесат тежестта на т.нар. солидарен принцип на осигуряване, а държавата някак си... пак ще мине метър.
- Има ли реална опасност от одържавяване на НЗОК?
- Има. В законопроекта се предлага увеличаване на Надзорния съвет с още 2-ма души от държавната квота. След като и 1,5 млрд. лв. от събраните вноски на хората бяха откраднати преди 5 години, със сегашното действие касата напълно се национализира.  
- Какви биха били последиците за хората от идеята за създаване на основен, допълнителен и спешен пакет медицински дейности? Хората са притеснени от евентуалното въвеждане на листа на чакащите и от липсата на гаранции дали това ще подобри качеството на услугите.
- Спешният пакет от медицински услуги и сега по Конституция получават всички граждани, независимо дали са осигурени или не. Но за всичко останало, за което си плащаме, от утре например, ще получаваме една част, а за другата ще плащаме още веднъж. От проекта става ясно, че всъщност министърът ще реши коя част от сегашния пакет ще е основен пакет и коя - допълнителен. Това е грубо погазване на правата на хората! Логично това води до листа на чакащите, без тя да е необходима, защото в момента няма обективни причини за създаването й. Излиза, че министърът, който трябва да е министър на всички български граждани, прави всичко възможно да ограничи достъпа им до медицинска помощ. Повярвайте ми, няма разумен човек, който да подкрепи това и да го гласува. А ако се гласува, кой ще поеме политическата отговорност?
- Щом проектът е приет от МС, очевидно кабинетът го подкрепя... 
- Иска ми се да видя с какви очи депутатите, подкрепили законопроекта, ще отидат при избирателите си. Хората ще трябва да получат по-малко услуги за парите, които дават, но вече ще трябва да чакат за тях и да плащат още веднъж. Създават се условия за регламентиран рекет. Няма обяснения кой може и кой не може да чака, кой ще поеме отговорност. Изобщо, действия, които вместо да облекчат системата, я затормозяват и я блокират. 
- Как ще се отрази на българския лекарствен пазар връщането на възможността за паралелен износ на лекарства? България бе една от малкото европейски страни, в които бе разрешена паралелната търговия с лекарства и доколкото си спомням, търговци на едро бяха сезирали Еврокомисията.
- Миналият парламент прие промяна в закона, според която фирми, възнамеряващи да изнасят лекарства от България, са задължени да информират Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), а тя да направи проверка дали от въпросните лекарства има достатъчни количества за българските пациенти. Ако се прецени, че има недостиг, ИАЛ отказва износа. За тази промяна настояваха и пациентски организации, тъй като бяха зачестили случаите, в които на нашия пазар изчезваха отделни животоспасяващи лекарства. Преди дни Конституционният съд (КС) отменя само този член от закона... Миналата година президентът му наложи вето. Явно бе повече загрижен за здравето на чуждите граждани, отколкото на българските. Въпреки това парламентът отхвърли ветото и промяната в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина влезе в сила. Но тогавашната опозиция ГЕРБ даде промяната в КС и миналата седмица излезе решението. Все още на сайта на КС не са публикувани мотивите. Любопитен съм да видя дали засягат интереса на българските граждани.
Що се отнася да лекарствата, притеснен съм от още една заплаха за българските граждани. В законопроекта на МЗ се предлага списъкът на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК плаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, ще се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК, вместо с наредба на министъра, както е сега. В момента министърът има два лоста за провеждане на политики и единият е свързан с лекарствената политика. Сега министърът ще прехвърли на обществения фонд отговорности, които са на държавата. Това е бягство от отговорност.
- Предвиденото централизирано договаряне на отстъпки от НЗОК за лекарствата ще намали ли разходите на касата?
- Би трябвало. Това действие още веднъж показва колко безсмислена бе децентрализацията на търговете за онколекарства през 2011 г. и да не забравяме колко милиона струва на държавата и на касата този експеримент. С това си предложение министърът на здравеопазването, който неотдавна с изненада установи, че в 28 болници едно и също лекарство има 28 цени, отново показва колко безсмислени са били експериментите на четиримата здравни министри от предишния кабинет на ГЕРБ.