Правим всичко възможно да издаваме български автори

Валерий Иванов-Тагански е роден през 1943 г. в Латвия. Завършва актьорско майсторство в Шчукинското училище, от 1969 до 1973 г. учи в Московския литературен институт "Максим Горки". После се дипломира режисура в ГИТИС. Работи като главен режисьор в редица московски и областни театри. Тагански е един от водещите актьори на легендарния театър "Таганка". Заслужил артист е на Русия. През 2002 г. става основател и идеен вдъхновител на проекта "Искатели" по Първи канал на руската телевизия. Валерий Иванов-Тагански е секретар на Руския писателски съюз и зам.-председател на Петровската академия на науките и изкуствата. Автор е на книгите "Гребло за сатрапа", "Пътуване към нищото", "Под стария покрив", които са преведени на български език, и др.
В. Иванов-Тагански откри в България филиал на Петровската академия на науките и изкуствата с ръководител Снежана Тодорова, която е "доказала с годините приятелството и любовта си към руската култура". Той връчи дипломи на български писатели и журналисти, чрез които стават членове на Петровската академия, както ДУМА писа. В. Иванов-Тагански бе удостоен с най-високото отличие на Съюза на българските журналисти - почетната значка "Златно перо". Наградата му бе връчена от Снежана Тодорова - и.д. председател на УС и гл. секретар на СБЖ, заради големия му принос в развитието на българо-руските отношения. Тагански от дълги години е свързан с българската култура и изкуство. Той даде специално интервю за вестника и автограф за читателите на ДУМА.

Цитат:
Интересът към литературата тепърва ще се засилва 

- Съюзът на писателите в Русия каква дейност и функции изпълнява? Как се грижи за своите членове?
- Московската организация е най-старата писателска организация в Русия. Работи интензивно и развива разнообразна дейност. Грижи се за членовете на своя съюз и работи с млади хора, стреми се да възпитава ново поколение писатели. Ние провеждаме конкурси, литературни вечери, кръгли маси, участваме в международното жури на различни форуми, работим по организацията на конгреси. Колективът е  богат на творчески идеи. Неотдавна направихме разкошен младежки фестивал с театрална и литературна насоченост. През септември ще се състои третият международен писателски конгрес на руските съотечественици. Всички тези неща получават отзвук и навън. Аз като секретар търся и поддържам международните контакти, което за мен е много ползотворна и интересна работа.
- Как се издържа съюзът? Получава ли помощ от държавата или от други места?
- Властта все още не е стигнала това духовно равнище, в което би следвало да разбира, че е необходима помощ за литературата. Преди години, когато беше много важно литературата да бъде с властта като идеологическа гледна точка, държавата добре разбираше, че трябва да подпомага хората на изкуството и културата. Властта имаше конфликти с писателите и дейците на културата, но тя знаеше, че трябва да им помага, защото имаше полза от това. Сега някои от управляващите смятат, че енергоносителите са всичко, че те ще съществуват вечно. Те дори не си представят, че може би техните внуци ще останат без газ, без нефт. В наши дни за културата се отделят твърде малко средства - само 0,3 процента от бюджета отиват за нея, а това е твърде скромна част. Би трябвало да се обърне внимание, че културата е важна. Ако има културни хора, те, естествено, няма да крадат, защото само безскрупулният човек, който няма съвест и морал, може да извърши такива постъпки. За съжаление, огромната част от руските таланти, които пишат и творят, все още не са открити, а те съществуват и властта трябва да проумее, че тези хора трябва да бъдат намерени. Те са необходими на Русия. Ние трябва да ги покажем навън, но затова властта трябва да има енергия и желание.
- Как може да настъпи промяната? Оптимист ли сте за бъдещето на тези талантливи хора? 
- Мисля, че вече стигнахме дъното и от него се появиха дяволите, които, естествено, притесняват и плашат. Сега имаме развитие и смятам, че израстват  кълнове на нещо хубаво в сферата на културата. Този процес започва и културата все повече ще намира място в реалния  живот. Затова съм настроен оптимистично. Вярвам, че ще доживеем времето, когато повече ще се радваме на нашите постижения. Ние имаме бъдеще. Много се радвам, че създадохме сектор на Петровската академия на науките и изкуствата в България. Разчитам на дейността на българската секция с ръководителка Снежана Тодорова. Това е добро дело за авторитета на академията. Оттук нататък молбата, която ще бъде подписана от хората - действителни членове, няма да остане незабелязана за институциите в Русия. Сигурен съм, че това ще има голяма полза за българо-руските отношения. Искрено се радвам на вашите успехи и като български зет за мен България е втора родина. Всичко, което става тук, дълбоко ме вълнува, възприемам го лично. 
Аз се радвам, че вие сте от ДУМА, защото с нас в пътуването по река Волга в рамките на Годината на България в Русия през 2009 г. участваше и Георги Георгиев, зам.-главен редактор на ДУМА. Създадохме  прекрасен контакт и станахме приятели. Уверен съм, че връзките ни в духовната сфера ще се развиват, независимо от тези проблеми, които може би в момента идват от политическата конюнктура. 
- Четат ли младите хора в Русия? Интересуват ли се от литература?                            
- За съжаление, сега се наблюдава и едното, и другото. Разбира се, по-голямата част от младите хора се интересуват от новите технологии, от компютъра и интернет. Смятаме, че недостатъчно се чете, което довежда до мисълта за  повърхностна култура. Това не може да продължи дълго и аз съм дълбоко убеден, че интересът към литературата тепърва ще се възражда и засилва в голяма степен. Предстои бум от литературни таланти и открития, на които Русия е богата. И сигурно ще има нови имена в нашата литература, в този смисъл съм оптимист.
 - Издават ли се български автори на руския книжен пазар в момента? Питам ви, защото у нас се превеждат книги на съвременни руски писатели, сред които и Анна Данилова.  
- Съществува международна организация на писателските съюзи в Русия, това е бившият Съюз на писателите на СССР, към която се присъедини и Съюзът на българските писатели и, разбира се, ние познаваме българските автори. У нас са известни Любомир Левчев, Николай Петев, Никола Инджов, Анибал Радичев, Андрей Андреев... Ние не само познаваме тези имена, а и издаваме книгите им, добре сме запознати с тяхното творчество. Правим всичко възможно да публикуваме български  произведения, защото знаем, че те са  хубав подарък за руските читатели.