Прави каквото трябва - да става каквото щe!

Слав Караславов,
22 г., студент в УНСС,
факултет "Политически науки"

Животът на човека трудно може да се предскаже, да не говорим да бъде напътстван по определен начин. Това поражда необходимост  всеки да има собствени разбирания и начини за борба в трудното ежедневие.
Смисълът на живота до голяма степен се определя от начина, по който го възприемаме, и от методите, които използваме. Поради тази причина най-важното е какво правим и как го правим, а не каква ще е ползата и дали ще успеем да постигнем крайната си цел. Това, което зависи от човек, е как ще подходи и до колко ще вложи своите усилия в преследването на определена задача. Често зад вземането на дадено решение стои и чувството на вина, то се появява дори и когато сме избрали верния път. 
В днешния свят е много лесно да загубиш своята идентичност и да се поддадеш на странични влияния и фактори. Например, когато кандидатстваш за работа. Не са много хората, които биха се представили в реална светлина, като това, което са, защото това може да се превърне в пречка и да не получат желания пост. В крайна сметка обаче никога не може да си сигурен точно какво ще стане и именно в такива моменти е по-добре да вземеш правилното решение - това, което трябва според собствените ти разбирания. Така чувството на вина ще отсъства накрая, без значение какъв е крайният резултат. Докато, ако си изневерил на собствените си разбирания, съвестта ти няма да те остави на мира, а и истината рано или късно ще излезе наяве. Чувство на вина може да се появи и при правилна постъпка, но това до голяма степен се превръща в мерило за това, доколко сме загубили вяра в доброто.
"Прави каквото трябва - да става каквото щe" има не само лично измерение, но и огромно обществено значение. Ако обществото и особено управляващият елит, се ръководят от тази максима, то полза ще има за всички. За нещастие обаче по-голямата част от хората се водят изцяло от личния си интерес и типичен пример за това е България. Това е една от основните причини държавата и обществото ни да тънат в разруха и мизерия, а населението да се определя като едно от най-нещастните в света. Необходимостта е основна движеща сила и в икономически, и социален план - не осъзнаем ли този императив, няма никога да просперираме.
В заключение може да кажем, че дори човек да изпитва вина, когато постъпва правилно, това не трябва да се превръща в причина и пречка да следваме мъдростта "Прави каквото трябва, да става каквото ще". В крайна сметка в живота е по-важно какво правим и как го правим, а не какво ще постигнем.