Правен ентусиазъм

Работещият съд е красива гледка. Създава усещане за респект, справедливост и държава, която си е на мястото.
За да може да функционира съдът, трябват несметни количества правен ентусиазъм. И съдът реши да ни покаже, че разполага със стабилни количества от него. Делото срещу Златко Баретата вчера бе белязано от красива серия процедурни нарушения. Обзет от трудов подем, съдия омаза целия труд на полицията в комедийна серия от грешки и разпита анонимен свидетел в тотално противоречие с Наказателния кодекс
Не можем да не поощрим енергията на съда, който иска да осъди всеки посочен от пръста Му. Така трябва да се работи - с размах и устрем, а дребните недоразумения като погазени закони и превръщането на съда в театър, кой ли ти ги гледа.
Правният ентусиазъм обаче трябва да има граници. Да не се превръща в правен нихилизъм. Защо му беше на съда да разкарва в дъждовния есенен ден полицаи и да изправя пред тях човек, когото те не могат да разпознаят като бияч. Такива титанични гафове не бива да отказват съдиите да Му се харесат, дори когато се появят дребни душици, които да се заядат по темата.
Тези душици не могат да оценят мащаба на времето, в което живеем. Законът ли е по-важен от духа на епохата? Защо трябва да се спазват правила, които Той изрично не е поискал? Жалко само за изхабените кубинки на полицаите и за медийния шум около комедията.
Ама пък колко е красиво да виждаш, че съдът работи. И дори весели народа. Ентусиазъм до последно.