Правата не се превръщат в задължения

Гл. ас., д-р Чавдар Стоянов,
юрист

Изключително спорните нови предложения за въвеждане на задължително гласуване предизвикаха остри, разнопосочни, но предимно негативни реакции в научните среди и гражданските организации. Негативна позиция съдържат и декларациите на три от водещите политически сили - без ГЕРБ. За преобладаващата част от юристите те са, меко казано, смущаващи и абсурдни, защото са абсолютно несъвместими с водещия конституционен принцип - чрез забрани не се стимулира и утвърждава демократичното развитие на обществото. Принудата руши доверие и застрашава права, създавайки непредсказуеми опасности с твърде широк диапазон на възможни прояви.
Задълженията не могат да предизвикат активност и да върнат интереса на избирателите, отвратени от безпринципността в политиката. Пред урните отиват само мотивирани хора, с ясни предпочитания. Политици като Николай Бареков имат основание - нужна е мащабна операция "чисти ръце", а не забрани и задължително гласуване. Самото предложение за тях не носи консенсус, а разделя, звучи скандално и непремерено, то е и конституционно недопустимо.
Текстът на чл.42 ал.1 от Конституцията е пределно ясен - ПРАВО на гражданите да избират - ако лицето е навършило 18 години, с изключение на поставените под запрещение и лишените от свобода. Избират се държавни и местни органи и се участва в допитване до народа - правото не се постановява, налага или вменява. То е иманентно присъщо на свободния гражданин, дава му нови възможности за изява и той може да го упражни, ако реши. Това са същността и смисълът на свободната воля, изборът е само личен, персонален, гласува се тайно. РЕФЕРЕНДУМ В ТОЗИ МОМЕНТ НЕ Е НЕОБХОДИМ. Инициативите в тази насока имат привкус на демагогия и носят популистки заряд. Това не е водещата и първостепенна тема в този момент. Създава се усещане за безпринципност и налагане на псевдоценности.                                                                                                   
Избирателят може да се въздържи от предоставеното му право, ако прецени, че чрез неучастието си в изборния процес също демонстрира категоричност в своята позиция - кой има желание да го ограничи? Налудничави са опитите задължително да се накарат българските граждани под строй да упражнят едно свое право - изкуствена избирателна активност ще доведе до щети, каквито не сме и подозирали, че може да има. Това е псевдомодел - например, да допуснем в изборното състезание само две партии: лява и дясна, като само те да излъчват кандидати, да водят кампания и да отправят послания, а всеки да избира едните или другите. Фарсът наистина ще стане пълен. Това ли се цели, има ли смисъл?