"Позволяващото общество" или за безотговорността

Когато човек се вгледа по-внимателно в заглавната страница на френския седмичник "Шарли ебдо", под главата на изданието ще забележи един по-дребен втори надпис: "Безотговорният вестник". Естествено, такова подзаглавие подхожда на сатирично издание: още една шегичка, драги читателю! Но според мен именно тази "безотговорност" привлече смъртоносния огън на терористите...
В съвременната западна култура, в нашите социални отношения, в последните няколко десетилетия безотговорността се шири поразяващо. Вече нищо не е забранено, всичко е позволено и всичко може да става. Премахването на традиционния морал започна някъде през 70-те години на миналия век и бе свързано със скандала около френския филм "Емануела" - еротична история, която в наши дни би изглеждала съвсем скромна и постна. Въпросния филм го забраняваха, отново го пускаха, само че в специални версии - сиреч орязан. В Щатите разярени домакини обсаждаха всички киносалони, където се появеше името "Емануела". После филмът излезе в пълен формат, след него последваха други "шокиращи" творения като "Последното танго в Париж", където световноизвестният Марлон Брандо правеше анален секс... Към края на 70-те се заговори за т.нар."пърмисив сосайъти" (позволяващо общество) и социо-културните отношения тръгнаха "напред". Днес еротиката (конкурираща все по-силно порното) шества по кината, сключват се хомо-бракове, вестници, телевизия и интернет са пълни с голи тела.
Защо споменавам тези познати на всекиго истини? Защото нашето евро-американско "позволяващо общество" шокира - в пълния смисъл на думата - мюсюлманите по света. Техните религиозни канони са много строги и дават повод за действия, подобни на неотдавнашната трагедия в Париж (Спомнете си позабравения случай със Салман Рушди, писател от индийски произход, живял дълги години в Англия, който заради своите "Сатанински строфи" бе осъден задочно на смърт от аятоласите в Иран). Преди няколко дни уважаван наш колега припомни, че мюсюлманството е с цели 7 века по-младо от християнството и може би заради това верските му реакции са по-остри и крайни. Така, както християнската вяра е била в много отношения крайна през Средновековието. Да, това са слова и образи, които нажежават "до бяло" вярващите мюсюлмани. А да не забравяме, че те са над милиард, т.е. над една седма от жителите на планетата.
Всъщност проблемът не е нов. Спомням си средата на 70-те, участвах като гост на арабски конгрес на журналистите в Дамаск, в състава на делегация от СБЖ. Между колегите имаше един симпатичен млад журналист от централния на времето сръбски всекидневник "Борба". Един ден го срещнах пребледнял въпреки страшната жега, започна да се оплаква веднага: "Случи ми се голяма неприятност. Знаеш добре, че между арабските делегати има само няколко жени, и аз се заприказвах с по-младата (сръбският новинар бе завършил в Кайро и нямаше проблем с езика). В края на деня ме повика шефът на охраната и ми каза да не закачам въпросната млада дама, защото не ми е дала никакъв повод да я ухажвам, а тя била сгодена. Ако годеникът й научи, може да дойде и да те застреля и нищо не можем да му сторим..."
Стана ми смешно, но като се вгледах в потно-бледото лице на колегата разбрах, че никак не му е до смях. Коранът повелява на вярващите да пазят зорко жените си. При нас подобни морални наставления отдавна са отживелица. Но и у нас, европейците, са останали някакви следи от морални принципи: ако напсуваш на майка някой гневлив мъж, не е чудно да получиш юмрук във физиономията. Макар че в американските филми псувнята върви във всяка втора сценична реплика.
Очевидно е време нашето "позволяващо общество" да се замисли върху границите на безотговорността. Правилно ли е например, че в някои от нашите големи супермаркети на касата, където децата си купуват дъвка, е изложен новият гологърд брой на "Плейбой"? Не е ли абсурден фактът, че сериозни законодатели в американски щат обсъждат нормативен акт, забраняващ на порноактьори да снимат секс без презерватив, или правилно ли ще се развие едно момченце в "семейство" на две хомо-съпруги? И т.н.
Безотговорността има своите граници. И ако те в нашия изпълнен с остри противоречия и кървави конфликти свят се прекрачват, това винаги ще крие опасност от драматични последици. Защото зад автоматичните изстрели в Париж се крие социално-културната пропаст между Изтока и Запада и дълбокото противоречие, да не кажа "омраза", между богатия Север и мизерстващия Юг. Този възел от противоречия несъмнено ще придружава всекидневието на новия век и към него трябва да се подхожда много отговорно.