Позорното мълчание

На 1 март се навършиха 80 години от присъединяването на България към Тристранния фашистки пакт. Пълно мълчание по телевизиите, вестниците, най-четените сайтове и др. Мълчат политици, титулувани историци, нахранени журналисти и т.н. А присъединяването на страната ни към Тристранния пакт е позорен акт - превръщането на България в международен план в държава, подкрепяща фашизма и с фашистка власт в нея. 

Нещо повече - отрича се съществуването на фашизъм в България. В България, независимо, че е нямало фашистка партия на власт, е имало фашизъм и властващи фашисти - Борис III, царедворската камарила, почти всички министри, преобладаващата част от депутатите в Народното събрание, висшият офицерски състав, членовете на явни или прикрито фашистки организации като Легиона, Ратниците и др., част от българската интелигенция и т.н. Но в огромната си част българският народ е бил и е антифашистки. 

На 1 март 1941 г. в двореца Белведере

във Виена е подписан протоколът за присъединяването на България към Тристранния пакт. Подписи полагат от българска страна - проф. Богдан Филов, от германска - министърът на външните работи Рибентроп, от италианска - външният министър граф Чано, и японският посланик в Берлин. На другия ден в Народното събрание Филов прочита Декларацията от подписването на протокола. Без разисквания, при отказ от председателя на Народното събрание Никола Логофетов да се даде думата на противниците на присъединяването - проф. П. Стайнов, Н. Мушанов, А. Държански и др., декларацията е акламирана. Няма гласуване, няма ратификация на протокола. Неговото изпълнение, без волята на законодателя, е признак за фашистка диктатура. 

По същество България се присъединява към "политическото реорганизиране на нова Европа" (Н. Логофетов). Богдан Филов е категоричен, че "Като верен партньор на Тристранния пакт, България се надява да допринесе своя дял... за нов по-справедлив ред в Европа". Както пише профашисткият в. "Миръ" (4 март, 1941 г.), "С присъединяването към Тристранния пакт България прави решителен завой в своята историческа съдба". Толкова решителен е този завой, че довежда до нова национална катастрофа.   

Подготовката на българските фашистки власти за присъединяване към Тройния съюз е отпреди 1941 г. В страната се установяват чрез закони и чрез администрацията, войската и полицията нови обществени отношения, правила и ред. Действат типичните за фашизма закони: Закон за защита на държавата (ЗЗД), Закон за защита на нацията (ЗЗН), закони за милитаризиране на цялото общество и най-вече на стопанските дейности (Закон за реквизициите, Закон за гражданската мобилизация), Закон за организацията на българската младеж (1940 г.), т.е. за създаване на профашистката младежка организация "Бранник", и др. В началото на 1941 г. българските управници са създали всички политически, икономически, военни и социални предпоставки за присъединяването към Тристранния пакт. Подписването на Протокола и извънредното заседания на 25-ото ОНС са формален акт. 

Въпросът за включването на България в Тристранния пакт се поставя още на 16 октомври 1940 г. от Рибентроп. На 17 ноември 1940 г. Борис III се среща с Хитлер и го убеждава, че трябва да се отложи включването на България в пакта, за да се избегне сблъсък със Съветския съюз. На 19 ноември съветското правителство предлага на България да сключи пакт със СССР с обещание да се решат част от българските национални интереси в Одринска и Беломорска Тракия. В България пристига съветският дипломат Соболев и в страната се провежда мощна "Соболева акция", подкрепена от БРП, БРСДП, "Звено", БЗНС и др., като са събрани между 300 000 и 1 500 000 подписа. Но правителството на фашиста Филов по същество отказва това предложение. 

В речта си пред Народното събрание Филов заявява: "Още докато се водеха преговорите за присъединяване на България към Тристранния пакт, германското правителство поиска от българското правителство да позволи да бъдат допуснати в България германски войски..." И те са допуснати още преди подписването на Протокола за присъединяване. На 21 февруари 1941 г. в страната влизат 200 войници от германския диверсионен полк "Бранденбург", които заемат възлови стратегически обекти. На 1 март от сутринта германската армия започва да форсира Дунав и се съсредоточава по определени центрове и обекти, подпомагана от българските военни. И чак в 13.35 ч. е подписан Протоколът за присъединяване. 

В оценката на политическата ситуация в началото на 1941 г. български историци, политици и журналисти се придържат към мнението, че не е имало друг изход. На север от България е съсредоточена мощна 500-хилядна германска армия. 

Логически разгледано, при ситуацията в началото на 1941 г. са били осъществими 

пет възможни сценария 

за поведението на властващите - на Борис III, Народното събрание и правителството. 

Първият сценарий е бил присъединяване на България към Тристранния пакт и участие в създаване на фашисткия Нов ред в Европа. С него не само се е избягвала война с мощната военно Германия, но се е разчитало и на териториално разширение под мотото "обединение" на българите и българските земи, стремеж към създаването на Велика Санстефанска България, доминираща на Балканите. Фашисткият елит на България виждал в лицето на Германия и Италия своите естествени покровители.

Вторият сценарий е бил проигран със "Соболевата акция" - България да сключи пакт за сътрудничество с СССР. На 7 декември 1940 г. СССР прави ново предложение за пакт с България без военни ангажименти на страната ни и предложена едностранна помощ от СССР, ако България бъде нападната. И това предложение е отхвърлено. 

Третият сценарий е бил България да се насочи към тесни връзки с Великобритания. Привърженици на този сценарий са предимно земеделците на Г.М. Димитров (Гемето), дейци на Демократическата партия и др. 

Четвъртият сценарий е бил придържане към дотогавашната теза за неутралитет. През февруари 1941 г. видни български общественици се обявяват за неутралитет. В групата са политици от целия (без фашисткия) политически спектър: Н. Мушанов, Кр. Пастухов, Димитър Гичев, Г.М. Димитров, Н. Петков, Ат. Буров, Гр. Василев, Петко Стайнов, Ст. Костурков, Кимон Георгиев, Иван Пашов и Д. Дечев. Групата е поискала официално на 21 февруари 1941 г. аудиенция при Борис III. На 25 февруари Филов уведомява Н. Мушанов, че царят няма да ги приеме, понеже се били подписали като дейци на партии. 

Петият сценарий е бил България да не приеме германската заплаха, че германските войски ще преминат през България със или без съгласието на страната. При този вариант българските войски е трябвало да не оказват никаква съпротива, нещо подобно е реализирано на 8 септември 1944 г. В литературните източници се споменава, че виден български политик от онова време е намекнал на Борис III, че може да подходи като датския крал, който след влизането на германските войски остава да царува, но не управлява. Недостатъчно аргументирана е тезата, че царят се е стремил само да спаси короната. Той е искал не само да царува, но и да управлява.

Властващите български фашисти са избрали грешния сценарий и губещия в перспектива партньор - нацистка Германия. Това води до редица крайно неблагоприятни последици за страната. На парижките мирни договори: 1) България е разглеждана не като съвоюваща срещу фашизма, а като фашистка държава; 2) Короната е загубена и България става република; 3) Страната е разделена и в нея по същество се води гражданска война; 4) Българската армия е използвана като заместваща германската армия в бивша Югославия и в Беломорието, а след това и в Солунската област (без самия Солун); 5) Без пряко да воюва на Източния фронт, България до Девети септември 1944 г. дава множество човешки жертви: а) при бомбардировките на София и други населени места са убити, починали от рани и безследно изчезнали 4230 българи; б) Загубите във военна сила са 5556 изчезнали, 1666 убити, 144 ранени, само Първи български окупационен корпус в Сърбия губи при изтеглянето си 8450 души (убити, ранени и изчезнали), а в Македония пленените български войници са около 5000; в) убитите партизани и ятаци в България са хиляди; 6) Огромни са стопанските щети от неравнопоставения търговски обмен с Германия - около 73 млрд. райхсмарки. Милиарди български левове, инвестирани в Македония и Беломорието, са загубени. Разрушени от бомбардировките са 12 657 сгради.   

Всичко това са безценни човешки животи и огромни материални щети, разруха на българското национално стопанство. Това става поради наличието в политическия елит на страната на фашистки управляващи и поради желанието за съхраняване на авторитарния режим на Борис III.  Всичко е прикрито под маската на миролюбието и мечтата за "обединена" България, на безобразната политическа демагогия. 

Нека сега някой да каже, че в България е нямало фашизъм! Включването на България в Тристранния пакт е ярко доказателство за фашистката същност на българските управници по време на Втората световна война. Политиците са си поиграли с България. Никой не е питал народа дали иска България да е в Тристранния пакт, да окупира почти цяла Сърбия, да обявява война на Великобритания и САЩ и т.н. 

В последните десетилетия се потвърждава, че българският политически елит не се учи от историята. Новите либерални демократи "забравиха" да питат народа дали иска България да членува в НАТО, в страната да има американски военни бази, насочени срещу Русия, да членува в ЕС и да се обезбългари България.