Позор, с който се гордеят

Румен Попов,
контраадмирал о.з.

В навечерието на епопеята на нашето председателство на Съвета на Европа в главните световни медии се появиха статии и информации за нашата страна, които в обобщен вид звучаха така: "Най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз поема председателството на Съвета". Тези писания и оценки намериха някакъв, макар и с шепот, отглас в отечествените печат и телевизия. Дългата редица държавни мъже и жени в телевизионни студия и във вестници като в дирижиран хор побързаха да успокоят нацията: "Ние не сме единствените корумпирани в Европа. И там е пълно с корупция". Което си е истина, но не ни  обясниха откъде иде основанието за превъзходната степен в оценката на отечествената корупция. А по отношение на "най-бедната" отговорът бе еднозначен: вярно е, но напоследък богатеем, увеличихме пенсиите, увеличихме минималната заплата, увеличен е средният доход, развиваме се с невиждани в Европа темпове. Което също е вярно, без да уточняваме за какви пари става дума, но не обяснява защо разломът между богатството и жизненото равнище на хората в старата Западна Европа и приласканата в Европейския съюз преди десет години България става все по-голям.
В едно синтезирано изказване от 2014 г., приписвано на корифея на политическата мисъл и новия Цицерон на трибуната на българския парламент, полувождът на ГЕРБ Цветан Цветанов отбелязва: "Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи, които са важни и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се казват, съвсем не са като тези, които съм казал. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм и казал досега".
Ако читателят е затруднен с разбирането на текста, то е поради неговата интелектуална разлика с господин Ц.Ц. А иначе - с горе-долу подобни изречения на българския гражданин беше разяснено как трябва да разбира казаното от многоуважаваните световни медии.
Но дойде тържественото откриване на нашето председателство, пан Туск направи комплимент на България с речта си на български език и народът и журналистическото братство почувстваха тръпката на позабравената национална гордост. Срамът от дните, предшестващи тържествата, бавно избледня. Собствено това беше една от целите на шумотевицата.
Нашата "евроатлантическа ценностна система" не позволява на така свободните наши медии да обърнат взор и в друго направление. А позорът на България се отразява и на други места и от други  медии, но по доста по-различни поводи. Преди няколко дни руският журналист Александр Неукропний публикува в "Planet Today" статия със заглавие: "Гнилите "братушки" - България показва на света чудеса на русофобия". А поводът за написването й е яркото русофобско изказване на постоянния представител на България в ЕС посланикът Димитър Цанчев. В самото начало на нашето председателство на журналистически въпрос, каква политика ще продължава българското председателство по отношение на санкциите към Русия, той отговори: "Ние ще се придържаме към петте принципа относно отношенията с Русия, които са одобрени от Съвета през месец март 2016 г. Важно условие за изменението на отношението на ЕС с Русия се явява пълното изпълнение на Минските договорености от всички страни в конфликта. Сега това условие не е изпълнено"! За господин посланикът няма значение, че Русия не е страна в тези договорености и по този причина налагането на санкции към нея е абсурдно, а извън санкциите да остава Украйна, която и не помисля да изпълни своите задължения.
Наследствената русофобия на нашето правителство е илюстрирано и с подобни изстъпления на бившия министър на външните работи Даниел Митов. Ще спомена само един фрагмент. Този деец пояснява, че санкциите се въвеждат от Европейския съюз и в частност от България..."за да не воюваме с Русия"! За хигиена на четивото и поради огледалното възпроизводство с казаното по-горе от господин Цанчев, ще се въздържа да цитирам по-нататък господина бивш външен министър.
По-нататък авторът на статията господин Неукропний цитира фундаменталното изказване на политическия гений на България Бойко Борисов от 2016 година, което определи безумната политика на България към Русия за дълги години. "Всички ние приехме решението да оставим санкциите против Русия в сила, докато не бъдат изпълнени Минските договорености. (Нека читателите ме извинят за повтарянето до отвращение на това клише, но цитирам). А за нови санкции против Русия може да се говори само в този случай, ако не се прекратят бомбардировките в Сирия, в резултат на които загиват мирни жители". Това, последното, не е клише, а е личен принос на Б.Б. в оценката на руската страна за намесата й в спасяването на Сирия от катастрофа и разпад. И сигурно днес той ужасно съжалява, че допълнителни санкции не бяха наложени, та да се предотврати спасяването на Сирия от замисления разгром на държавата.
Тъжно е, че българският народ мълчаливо понася тази позоряща политика, политика, която оправдава заглавието на статията на руския журналист: "Гнилите "братушки" - България показва на света чудеса на русофобия". Но още по-тъжно и страшно е, че тази политика дълбоко наранява руския човек и управляващите на Русия. Авторът завършва статията си така: "Кръвта на руските воини, пролята под Шипка и Плевен, сърдечната песен за изправения на хълма Альоша... всичко това отдавна е забравено и стъпкано в калта". Но последиците от тази омерзителна политика ще са не само днешно презрение, но и утрешно политическо отчуждение, икономическа и културна изолация на България от Русия. Авторът предупреждава правителството и народа руски: "...Отново, позабравяйки да не се разчувстваме, когато отново (те - българите) ще притичат и ще се молят да станат "братушки"".
Политици със съмнителна политическа култура, липса на историческа памет и чувство за отговорност за утрешния ден на собствения народ донесоха този позор на България, за което така упорито мълчим.