Позициите ни в СТО трябва да са съгласувани с българския бизнес

Атанас Папаризов е роден на 5 юли 1951 г. в София. Завършил е английска гимназия и "Международни икономически отношения" в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) в Москва през 1977 г. Специализирал е в Харвард. Владее английски, френски, испански, руски и шведски език. Министър е на търговията и външноикономическото сътрудничество по времето на кабинета на Жан Виденов. Бил е министър и в правителствата на Андрей Луканов и Димитър Попов. Бивш евродепутат (2007-2009). Съветник е на председателя на парламентарната комисия по еврофондовете. В края на април бе определен за представител на България при СТО със седалище в Женева.

"Трансатлантическото споразумение със САЩ напряга Европа, не бива да е толкова либерално"

- Г-н Папаризов, какво означава за вас поста на представител на България в Световната търговска организация (СТО)? Кои са първите ви задачи?
- За мен този пост е и професионално, и морално удовлетворение, но и голямо задължение. Самият аз съм започнал своята работа като специалист по въпросите на ГАТТ (Общо споразумение за митата и търговията) навремето, водил съм преговори за присъединяването на България към СТО, подписал съм споразумението за присъединяване през 1996 г., когато бях министър на външноикономическите връзки. Работил съм за това България да бъде равноправен член СТО, не беше толкова лесно в онези години да се докаже, че имаме ефективна търговска политика. България работи в СТО в рамките на ЕС и общата европейска позиция. Има и някои особености. За разлика от други области от общата външна политика, проблемите на външните отношения на ЕС в търговията не се ръководят от Катрин Аштън, а от съответния ротационен председател на ЕС. Така че ролята на съответните страни също е голяма. Една от моите задачи е да работя за това България да има силен екип през 2018 г., когато ще бъдем председател на ЕС и ще трябва като държава да оглавим този съвет в Брюксел.
Взаимодействието между хората в Женева и хората, които представляват страната ни в Брюксел, трябва да бъде тясно, редовно и на основата на много конкретна информация. За мен ще бъде особено важно да се изградят тези контакти, които да позволят представителят на България в СТО да бъде полезен за страната не само във връзка с конкретните проблеми на организацията, но и с другите търговски проблеми, като някои двустранни и многостранни търговски и инвестиционни споразумения.
- Какво трябва да знае българският гражданин за СТО?
- В самата организация СТО най-важното на този етап е активизирането на работата след конференцията в Бали през декември миналата година. Дълги години, някъде от министерската среща в Канкун, когато не бе постигнато споразумение, на практика нещата в СТО бяха замразени и в този период България нямаше постоянен представител. Това е един дълъг много амбициозен кръг от преговори, който започна от 2001 г. Казва се кръгът на преговори за развитието Доха, защото проблемите на развиващите се страни също са част от всичко, което се договаря, и е водещ стремежът те да се включат по-активно в договореностите. Задачата ни ще бъде заедно с другите колеги от ЕС да работим за това 10-те приоритета, договорени в Бали, да се реализират. На първо място споразумението за улесняване на търговията, което до края на юни трябва да е готово за подпис и ратификация от страните. Това е споразумение, което улеснява достъпа на фирмите, създава по-голяма прозрачност в процедурите по освобождаване на стоки на границата, дава възможност за предварително остойностяване на стоките, засяга и въпроси на транзита, които за нас са много важни на фона на проблемите, които имаме с Турция. Също така засяга и много въпроси на контрола - улеснения, но и по-добрия контрол върху стоките, качеството на стоките на границата. Друг въпрос е възобновяването на преговорите по селското стопанство, за достъпа до пазара на услугите - неща, които имат голямо значение, за да завърши успешно кръгът от преговорите Доха.
В бъдеще ще се търси решение на въпросите на търговията и инвестициите, които бяха изоставени след Канкун, както и т.нар. Сингапурски въпроси, за които настояваше ЕС, свързани с прозрачността в държавните поръчки, с конкуренцията и търговията.
- Какво е значението за българския бизнес, че имаме представител в СТО?
- За мен е много важно всички позиции, които като представител ще отстоявам, да са съгласувани с българския бизнес. В моята подготовка преди заминаването ми за Женева се срещнах с всички работодателски организации, с Търговската палата, със Стопанската камара, с Асоциацията на индустриалния капитал. Исках да чуя и тяхното виждане за дневния ред, който стои пред СТО. Интересувах се например от въпроса за достъпа на пазара на зелените стоки. Тъй като у нас процедурите за тези стоки са толкова сложни, бизнесът някак не е много заинтересован това да бъде приоритет. В случая има много бюрокрация и малко реален контрол, поне това е мнението на повечето бизнесмени и организациите, с които се срещнах. Сега, когато се опитваме да се върнем на пазарите на развиващите се страни, е важно да ги информирам за всички ангажименти, които се поемат от тях. В развиващите се страни, за да бъде една фирма успешна, трябва да бъде подкрепяна от държавата. В същото време всички тези мерки, които ще се предприемат, за да може държавните предприятия в развиващите се страни да се съобразяват с дисциплините на лоялната търговия, са от интерес за българския бизнес.
- Говорим си за търговски отношения и интересите на бизнеса, но една от критиките към СТО е, че не обръща внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти. Какъв е коментарът ви?
- Многократно ЕС и САЩ са се опитвали в своите двустранни споразумения и в СТО да наложат въпроса за трудовите стандарти. Това желание обаче почти винаги се е сблъсквало с неприемането от страна на развиващите се страни, които имат проблеми с експлоатирането на детския труд. В същото време развитите страни могат да използват този проблем, за да ограничават достъпа на техните стоки до пазарите си. Въпросът не е толкова еднозначен, защото стоките, произведени с детски труд, не трябва да бъдат равноправни на пазара. Този въпрос не бе възможно да стане част от СТО, тъй като СТО работи с консенсус. В същото време е прието, че Международната организация на труда (МОТ) трябва да се занимава с тези проблеми. СТО приема стандартите на МОТ като основа за третирането на една или друга стока.
Други подобни въпроси са свързани с жизнени стандарти, свързани със стоката, след като тя премине границата, защото СТО при създаването си като организация се занимава основно с равното третиране на стоката на границата. Когато тя премине границата, трябва да се третира като национална стока и да се прилага спрямо нея национален режим. В много случаи има нетарифни ограничения, които дискриминират тази стока, и затова се изискват някакви правила, които съответната страна да спазва - например споразумението за свързаните с търговията инвестиционни мерки не допуска страната домакин да задължава инвеститора да използва стоки само местно производство, като дискриминира други стоки.
Такива норми има и в областта на услугите, изисква се равноправно третиране на чуждите фирми и въпреки всичко не само в СТО, но и в ЕС българските фирми още имат трудности в областта на услугите. Особено в областта на услугите СТО все още прохожда. Развитите страни, които искат да напреднат в областта на услугите, започват преговори не за многостранни, а за плурилатерални споразумения, които обхващат не всички, а няколко заинтересовани страни. Подобно е споразумението в ЕС за финансовите транзакции.
- Като говорим за многостранни търговски отношения, няма как да не ви попитам за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции? Доста е оскъдна информацията за преговорите...
- Търговията и инвестициите бяха една от темите, на които ЕС много настояваше при тези преговори и тази тема беше в т.нар. Сингапурски въпроси, но развиващите се страни не разрешиха тези въпроси да се гледат в рамките на СТО. Така търговията и инвестициите останаха въпроси на двустранни отношения. Въпросът за спора между инвеститори и държава, който сега възниква, не е нов. През цялото време, когато се правеше опит да се включи въпросът за инвестициите в СТО, беше ясно казано, че в никакъв случай СТО няма да използва провалилото се международно споразумение за инвестициите в рамките на ОИСР през 1995 г. Тогава именно беше направен опит спорът между инвеститор и държава да бъде включен в споразумението и да може да бъде оспорвана всяка нова мярка, която засяга инвеститорите, независимо че не засяга техни конкретни права, т.е. всяка промяна в режима на държавите. Тогава неправителствени организации възразиха и обсъждането на това споразумение, сред чиито инициатори беше Франция, не продължи.
Спорът между инвеститори и държава е залегнал в много споразумения на ЕС с развиващите се страни. Сега, когато това е въпрос на споразумение със САЩ, действително поставя на голямо изпитание европейските фирми и европейския социален модел, тъй като Щатите имат много по-пазарен модел на развитие, много по-либерален. Огромното различие между ЕС и САЩ в режимите по чувствителни за здравето, за живота на хората, чистота на храните и в социалната области въпроси би създало доста сложности пред европейските страни, когато те приемат нови мерки и налагат по-голяма дисциплина. С право в Европа сред граждански и бизнес организации се изрази голямо притеснение във връзка с това споразумение. Затова преговарящите, които държаха преговорите на доста скрито, бяха принудени да обявят обществена консултация по въпроса какво да бъде споразумението. Комисията говореше за 2 типа споразумения - дълбоко, т.е. и чувствителните въпроси, което ще облекчи търговията и ще има много ползи, и най-обикновено споразумение да се премахнат бариерите на границата, което ще даде по-малък резултат. Под този лозунг за дълбоко споразумение на практика се прокарваха договорености, които сериозно щяха да напрегнат дори начина на живот в Европа. Надявам се, че новата Комисия няма да подходи по този начин към проблема, че ще бъде не толкова либерално ориентирана, а ще се съобрази и със социалните и екологичните цели при подобни преговори.