Пожарникар запали огъня на победата на Европейското за фенове

Мони ГЕОРГИЕВ

Финал на европейското в Украйна. Българите изостават на почивката. Всички мълчат и слушат думи, за които знаят, че са истина: "Преди този мач бяхме най-добрият отбор и заслужавахме да сме първи. Но не и след това полувреме. Можете ли да ме опровергаете през втората част?"
Говорещият обаче не е Любослав Пенев, националният селекционер. Дори не е и треньор, а човек, който е успял само в рамките на няколко седмици да се превъплъти в наставник, при това доста успешно. По професия е пожарникар и вероятно може да потуши всеки огън, но не и страстта към футбола, която бушува в него от дете. Казва се Христо Шенчев, заклет фен на пловдивския Ботев и един от главните виновници България да спечели тазгодишното Европейско първенство за фенове в Лвов.
"Разбрахме, че ще пътуваме, само няколко дни преди шампионата, но направихме нещо невероятно - успяхме да обединим различни хора в името на една кауза - България. Хора, които едва ли не утре на стадиона можеше да се сбият, ако не се познаваха лично", разказва с гордост Ицо. За него това е 2-ро участие, след като през 2011 г. с тим, изграден изцяло от фенове на Ботев, стига на 1/8-финал. Сега по идея и с помощта на Елена Ваташка, председател на Националното сдружение на футболните привърженици, и на бившия председател на фен клуба на ЦСКА Димитър Ангелов - Дучето, за Лвов заминава колектив от ултраси на различни клубове.
За селекцията е уредена контрола срещу ФК Евроколеж, на която биват подбрани най-добрите, като условието било никой да не казва предварително на кой клуб симпатизира, за да има безпристрастен избор.
"Всичко се изчерпва с една дума - уникално! Имаше фенове на 5 отбора - Локо Пд, Ботев Пд, ЦСКА, Миньор Пк и моя любим Берое. Мнозина даваха на нашето сдружение 2, 3, 5 дни и обясняваха как нямало да работи и да дава резултати, виждате обаче какво се случи", не крие радостта си друг от шампионите, помогнал в организацията - Евгени Иванов, който след победата бе назначен и за член на управителния съвет на Берое като координатор за работата с феновете.
Доброто сътрудничество между момчетата е оценено и от противниците на терена. Когато идва финалният мач срещу миналогодишния шампион Динамо Букурещ, всички останали тимове се струпват по трибуните и викат за нашите. Нещо повече - при изравнителния гол за българите отборът на Динамо Минск хвърля няколко бомбички и пали факли. За Христо, захванал се със спортно-техническата част от организацията на нашия отбор, най-важното нещо в тези първенства е да намериш нови приятели, както сред феновете на другите отбори от родината, така и от други страни.
Българите си тръгват с дубъл, защото още преди завършека на финалния мач вече са спечелили симпатиите на "колегите" от цяла Европа, но рулетката на дузпите им подарява и купата. Впрочем те печелят и финалната група, но по регламент отново играят финал с румънците, които остават втори в четворката.
"Завършихме 1:1 в редовното време и бихме с 7:6 при дузпите. Румънците на 3 пъти можеха да вкарат дузпа, с която да спечелят мача. Когато стигнаха до втория си "мачбол", те вече крещяха от кеф, сякаш са спечелили мача. Тогава бях сигурен, че Фортуна ще ги накаже за преждевременната радост, и така стана", разказва Шенчев. 28-годишният пловдивчанин носи капитанската лента по време на целия турнир. Съдбата като че ли му се реваншира за нелепия начин, по който през 2011 г. пак с дузпи отпадат с 3:5 на 1/8-финал от бъдещия шампион Словения. Дотогава пък "жълто-черните" не са допуснали гол в мачовете от груповата фаза.
Шенчев заслужил лентата, като набързо сплотил останалите, и така всеки набързо спечелил нови приятели. По време на шампионата те се запознали с ултраси от Украйна, Беларус, Ейре, Северна Ирландия. Никой от нашите обаче не поливал в кръчмите победите, нито си лягал след полунощ.
Е, типично по български, шампионският гастрол в Украйна не минал без проблеми. Търсенето на хотела отнело доста време на 18-те български герои. Те с мъка открили мястото, където да се подслонят. "Много хора мислят, че само у нас пътищата са зле. Но е факт, че 300-те км, които трябваше да изминем от румънската граница до Лвов, ги взехме за 8 часа. Надали сме се движели с повече от 50 км/ч. в този участък, инфраструктурата в Украйна на много места е под всякаква критика, въпреки че и много места са подобрили заради домакинството на Евро 2012", отбелязва Христо. После дошъл проблемът с намирането на хотела, който Дучето им бил резервирал. Сградата била на околовръстния път на Лвов, но автобусът им нямал GPS и доста се озорили. За мачовете тръгвали 2 часа по-рано към стадиона, понеже и неговата локация била неизвестна, търсели го със снимки от Гугъл Мапс. Шенчев обаче знае, че животът на истинския фен преминава през доста трудности. Именно неговата запалянковщина го лишава от шанса да рита днес за любимия Ботев. Играл е в ДЮШ на 100-летния пловдивски клуб, 2-кратен шампион на България.
Преди да премине в старшата възраст обаче, е освободен. Причината - треньорът не искал футболистите му да са фенове и да ходят и крещят по стадионите. Така шампионът от Украйна работи днес като пожарникар, рита с приятели в първенството на МВР и се опитва да предаде любовта към футбола и Ботев Пд на своя 4-годишен син.
Не се и съмнявайте, че ще успее, защото коментарът на ирландеца Кайл Галахър във фейсбук е напълно достатъчен, за да даде яснота за дисциплината, която само капитанът на "лъвовете" успява да наложи: "Христо Шенчев е абсолютна легенда. Свидетели сме как говори в продължение на 25 минути преди четвъртфинала срещу сборния отбор на Динамо Минск и никой от играчите не посмя да го прекъсне веднъж. Нямам представа какво им каза, но накрая на разговора бях готов и аз да умра за България. Не допусках, че някой отбор може да уважава капитана си колкото нас, но българите го правят. Наслаждавай се на успеха си, големи човече!"
"Именно организаторските, а не толкова треньорските качества ми донесоха не само капитанската лента, но и наградата за най-полезен играч на турнира", признава направилият разбор с времетраенето точно на едно полувреме преди финала Христо. Той отдава заслуженото на друг ботевист - Стоян Грънчарски, който е един от тримата най-резултатни българи и бележи 4 много важни гола. Толкова в сметката си записва и фенът на "вечния враг" Локо Пд - Александър Тодоров, както и "армеецът" Александър Димитров.
В повечето мачове от турнира нашите момчета носят реплики на легендарните фланелки от 1924 г., с които България играе срещу Ейре на Олимпиадата в Париж.
В първия мач в Лвов "лъвовете" побеждават Северна Ирландия с 3:0, като островитяните правят страхотен жест и се съгласяват да излязат с резервния си черен екип, тъй като и при тях основният е в зелено. Независимо от цвета на фланелките, наказателната акция на "трикольорите" продължава с 5:1 над Копенхаген в групата, с 3:0 след дузпи над сборния отбор на Динамо Минск на 1/4-финала, 1:0 над Зенит на 1/2-финала и приключва с драмата срещу момчетата от Букурещ. Победителите нямат много време да разгледат забележителностите на Лвов, но при малкото разходки печелят и любовта на местните. Повечето хора възприемат като братя шампионите, разпознават ги по улиците и скандират "Българи, българи". Фен им става дори дикторът на стадиона, който пее с тях българския химн. Така една компания, скромна и обичаща до болка най-популярния спорт, доказва, че може да си звезден футболен отбор и без професионални играчи.
След едноседмичния отпуск Петър Георгиев ще се върне на работа в община Пловдив, Светослав Денев към докторантурата си в Университета по хранителни технологии в града под тепетата, а Стоян Грънчарски ще гаси пожари със своя колега и капитан Христо.
Тези момчета ще бъдат и в различни сектори на стадиона, когато любимите им тимове се сблъскат. Но с надеждата, че това ще продължи още само 11 месеца, а след тях отново в Лвов се заканват на терена да докажат превъзходството си над останалите фенове от  Стария континент.