Повтаря се Хитлеровият сценарий

Доц. д-р ИВАН СЕЧАНОВ е роден на 28 ноември 1926 г. в с. Православ, Чирпанска околия (сега община Братя Даскалови, Старозагорска област). Като гимназист става партизанин в Първа средногорска бригада "Христо Ботев". На 8 септември 1944 г. е сред партизаните, които влизат в Пловдив и установяват народна власт. През с.г. е сформирана Първа доброволска гвардейска дружина, съставена предимно от партизани от средногорската бригада, към Девети пехотен полк, за участие в първата фаза на Отечествената война. След завръщането си от фронта през 1945 г. Иван Сечанов завършва гимназия в Чирпан. Приет е в Медицинската академия "Вълко Червенков" в София, която завършва с отличен успех. През 1957 г. е околийски лекар в Чирпан. От 1960 г. е началник отдел "Народно здраве" към Окръжния народен съвет в Стара Загора. Създава редица болнични заведения в региона, допринася за професионалното развитие на много специалисти в областта на здравеопазването. През 1961 г. записва специалност "Народостопанско планиране" в Икономическия институт "Карл Маркс" в София. Началник е на планово-финансов отдел в Министерството на здравеопазването. В Москва завършва международен курс по социална медицина и организация на здравеопазването, иницииран от СЗО. Работи в административен отдел, сектор "Здравеопазване", в ЦК на БКП. От 1971 до 1978 г. е зам.-министър на здравеопазването. Бил е председател на Централния комитет на профсъюза на здравните работници. Пенсионира се през 1990 г., за да се посвети на отглеждането на новородения си внук. От юни 2013 г., на Деветия конгрес на Съюза на ветераните от войните в България, е избран за председател на организацията.


"Днес фашизмът отново е провокатор на мира"

- Доктор Сечанов, колко души наброява Съюзът на ветераните от войните в България (СВВБ)?
- Ветераните от войните са 5500 души. За съжаление намаляват с всяка изминала година. При нас членуват още толкова техни потомци. Те ни оказват голяма помощ в социално-патриотичната дейност. Имаме добре развити структури в цялата страна.
- Държавата полага ли достатъчно грижи за ветераните от войните днес?
- Да, доволни сме от грижите на държавата. Всеки от нас върху пенсията си получава и по една социална пенсия. Радваме се също и на някои придобивки - безплатен транспорт в административните области, където живеем. Имаме право на безплатен билет за влак из цялата страна. Наградените с орден за храброст могат да пътуват безплатно три пъти годишно. Имаме право на безплатно лечение във всеки санаториум веднъж годишно. Ползваме ведомствените столове на Министерството на отбраната, а всички държавни домове приемат с предимство ветераните от войните, които заплащат само 30% от цялата стойност.
- В последните години на Девети май сме "разкъсани" между Деня на победата и Деня на Европа. Каква дата е за вас 9 май?
- Девети май е двоен празник. Без Деня на победата нямаше да има Ден на Европа. В края на Втората световна война фашизмът беше победен и тази историческа победа, за която милиони хора дадоха и живота, и силите си, предопредели развитието на съвременна Европа. Войната беше нечувано изпитание за човечеството, за чувството за патриотизъм, за дълг и взаимопомощ. Тя беше изпитание за човечността...
Ние, войниците на България, над 360 хиляди души, воювахме тогава в състава на Трети украински фронт на Съветската армия. Воювахме на един фронт с армиите на Съединените американски щати, на Великобритания, с войските на Атлантическата антифашистка коалиция и победихме. Цената беше 60 милиона човешки жертви, неоценима материална и духовна разруха.
- Застрашен ли е светът от нова война?
- Съвременното ядрено и друго мощно въоръжение застрашава съществуването на нашата планета. Днес фашизмът отново е провокатор на мира. Това са същите неофашистки групи, финансирани от чуждестранни сили, които при честването на 65-годишнината от победата над хитлерофашизма - на 9 май 2010 г., нанесоха побой на ветерани от Втората световна война - украинци и руснаци, граждани на Украйна, и поругаха военните ордени и медали на героите победители. Същите тези хора, заредени с агресивност и с готовност за мъст, провокираха безредици и правителствен преврат, разрушаваха и палеха в центъра на Киев, убиваха, за да завземат властта.
Повтаря се Хитлеровият сценарий. Затова ние, ветераните, които знаем най-добре какво означава война, ние, които изпитахме истинската братска помощ на руснаци и украинци на бойното поле, призоваваме: Спасете мира! Не санкционирайте онези, които не приемат фашизма. Съдете и търсете отговорност от онези световни лидери, които не само подкрепят неофашизма, но и го стимулират - както финансово, така и с доставяне на оръжия. Онези, които правят всичко възможно да му дадат държавната власт в Украйна.
- Кои са моментите от фронтовата линия, които ще помните винаги?
- Много са. Напрегнатият ни войнишки живот всъщност започна от самото начало. Още когато на 20 септември 1944 г. изпълнихме влаковата композиция и поехме към тревожната неизвестност, която фронтът пазеше за всекиго от нас. От Кюстендил пътувахме до гара Гюешево. Оттам направо по Деве баир започна нашето армейско участие. Тъй като стрелях точно, бях определен за картечар. Още по пътя от Кюстендил до Гюешево ни обстрелва немски самолет. Двама от нашите загинаха, други бяха ранени.
Една сутрин ни наредиха да започнем атака на връх, на който се бяха укрепили немци. Тръгнахме по дерето на река Пчиня. Беше осеяно с трупове на наши парашутисти, които немците бяха убили вечерта. Започнахме да се изкачваме по склона на върха. Срещу ни излязоха танкове. Всеки от нас беше навързал по няколко бомби една за друга, за да ги хвърли към танковете, когато ни приближат достатъчно. Дотогава трябваше да останем живи. В последния момент обаче танковете направиха резки завои и се върнаха обратно. Ние продължихме нагоре. Стигнахме добре укрепен немски бункер. Оказа се празен. Бяха се изтеглили.
Бяхме вече пред Куманово, когато пред нас запристъпваха плахо двадесетина немски войници. Всеки държеше над главата си бяла кърпа - предаваха се. Ние се изправихме и с любопитство се взирахме към тях. Йовчо, нашият началник, нареди: "Легнете веднага, никой да не става! Аз ще ги посрещна и ще ги обезоръжа." Залегнахме, а той тръгна към тях. В този момент немците внезапно хвърлиха кърпите и замахнаха към нас. Около Йовчо, който беше най-отпред, избухнаха няколко бомби. Оказа се, че те коварно криели гранатите под белите кърпички. Само че не им мина номерът. Бързо се съвзехме и ги подгонихме. Не съм сигурен дали успя някой от тези хитреци да оцелее. За щастие Йовчо, който, воден от своята съобразителност, ни спаси живота, беше само леко ранен.
Друг път минавахме през горичка в района на Стражин. Уж бяхме проверили всеки храст, а току зад гърба ни започнаха да ни обстрелват. Изненадани, веднага залегнахме. Скоро разбрахме откъде идват изстрелите - от шумениците, накитени по дърветата. Местните хора ги бяха натрупали там за зимнина на животните си. В тях се бяха скрили немски стрелци. Върнахме се и старателно прочистихме всеки шуменик. Това беше полезен урок по бдителност за нас.
Немците ни обстрелваха постоянно с мини. Понякога направо ни засипваха. Веднъж, беше надвечер, дойде бакарят с храната. Имахме заповед да не се събираме около него повече от двама души, за да не предизвикваме врага. Този път заповедта беше нарушена. Около бакаря се бяха струпали седем-осем души. Реших да изчакам, докато другите си вземат храната. Приседнах на около 40 крачки от тях. Изведнъж точно сред групата падна мина. Почти всички бяха мъртви. Сред тях беше мой добър другар. Знаех само партизанското му име - Гранит. Сега едно село в Пловдивско е кръстено на него.
Влязохме в Крива паланка. Видяхме напълно разбит магазин. Наведох се и взех някаква оцеляла макара за конци. Сложих я в левия джоб на клина си. Доста куршуми пропищяха покрай мен оттогава. Бях съвсем забравил за голямата макара. Веднъж бръкнах случайно в джоба и я извадих. Никога няма да забравя изненадата си. Един куршум се беше забил в нея, а конците бяха разкъсани. Така и не бях усетил, че тази случайно намерена макара е спасила живота ми.
Боевете и изпитанията бяха нашите постоянни съдбоносни спътници. Те ни следваха неизменно от Деве баир през Крива паланка, Стражин, Страцин, село Пчиня, река Пчиня, та до Куманово. Там, в края на ноември 1944 г., завърши първата фаза на Отечествената война.
- Как ви посрещнаха в България?
- Победата ни беше приета от българския народ с изключителна радост. Посрещнаха ни най-тържествено още в Кюстендил, а по-късно и в Пловдив, откъдето бяхме тръгнали.