Поуки от демократичния преход

Доц. д-р Здравко МАКАРИЕВ

Преди повече от четвърт век в България имаше добри предпоставки, за да осъществим успешен преход към плурализъм и демокрация. В страната имаше сравнително добре развито промишлено и селскостопанско производство. Изградени бяха много за мащабите ни предприятия и стопански обединения, в които работеха хиляди висококвалифицирани специалисти и изпълнителски кадри. В повечето от тях бяха внедрени съвременни технологии и се произвеждаха стоки, които намираха добър прием не само в страната, но и в чужбина. България беше крупен износител на мотокари и електрокари. Изнасяхме стругове, кондензатори, програмни устройства, модерни оръжия, кухненско оборудване, изкуствени торове и препарати, текстил. Добри резултати бяха постигнати и в селското стопанство. Изградени бяха модерни поливни съоръжения, поливните площи достигнаха 14 млн. дка. Изградени бяха големи и модерни животновъдни ферми, в които се отглеждаха високопродуктивни породи. Изнасяхме плодове и зеленчуци.
Тези факти даваха възможност при новите условия на пазарната икономика и влизането ни в ЕС да ускорим нашето икономическо развитие, да увеличим БВП и да повишим жизнения стандарт на хората. Не само че не се сбъднаха надеждите ни за по-добро бъдеще, но

в много отношения се върнахме назад

В класацията на ООН от 35-о място в света по икономическо развитие стигнахме до  80-о, а в рамките на ЕС - на последно. Два и половина милиона българи живеят под прага на бедността, а милионерите ни са над 700. Докато в Германия максималната разлика между най-високата и най-ниската заплата е 4-5 пъти, у нас е 30-40 пъти.
На първо място сме в ЕС по смъртност и отрицателен прираст на населението. Единствено ние в ЕС плащаме 40% от джоба си за лечение, в т.ч. и здравноосигурените. По прогнози на специалисти към 2050 г. ще бъдем под 5 млн. души. Вече около 2 млн. емигрираха - предимно млади хора, висококвалифицирани специалисти с висше и средно образование. Всеки втори български лекар работи или възнамерява да работи в чужбина, а за обучението на един такъв специалист у нас са похарчени около 800 хил. лв. Аналогична е ситуацията при инженерите. Близо 40 на сто от останалите у нас не работят по специалността си, защото предприятията, в които биха се реализирали, бяха закрити. Работещите в България българи са по-малко от работещите сънародници зад граница. Стана така, че най-бедната страна в ЕС подготвя и предоставя квалифицирани кадри, които създават национален доход на по-богати държави.

Небивали размери достигна неграмотността

у нас. Според изследвания сме на 43-то място по неграмотност от изследвани 44 страни. Около 41% от децата до 15-годишна възраст са функционално неграмотни. 23% от ромските деца не ходят на училище. Около 870 хил. българи (40% от хората в трудоспособна възраст) нито учат, нито работят. От тях около 300 хил. са младежи. Двадесет хиляди български студенти учат в чужбина и вероятно по-голямата част от тях няма да се върнат в Родината. Около 80% от икономическия растеж в света е резултат от внедряването на научни изследвания, а у нас за научни изследвания се дават едва 0,2% от БВП - 10 пъти по-малко от средното в ЕС.
Причините за всички негативи, които достигнахме през последните 27 години, са много. Главните са три. Едната е ускорената криминална приватизация, която бившият главен прокурор Никола Филчев нарече "проклятието на прехода". Безрезервно бе възприета неолибералната идея на Милтън Фридман и Джордж Сорос, че в икономиката и бизнеса ръководно начало трябва да бъдат пазарът и размерът на печалбата. Държавата бе обявена за лош собственик на производствените мощности и беше силно ограничено не само нейното участие в стопанската дейност, но и регулиращите и координиращите й функции. Въпреки че във Франция държавната собственост е 35%, в скандинавските страни - 60%, а в Турция, Израел и Южна Корея - още повече. Раздържавени бяха над 9000 производствени мощности, а в хазната влязоха под 3 млрд. лв. И въпреки че не беше изпълнен изцяло дори един приватизационен договор, нямаше и анулиран такъв. Както направиха в Чехия, където анулираха 254 договора. У нас не само производствените процеси бяха преустановени и работниците - уволнени, но и машините и оборудването станаха на скрап. Крещящ пример за погрешно управленско решение бе закриването на изправните 3 и 4 реактори на АЕЦ "Козлодуй", независимо от категоричното противопоставяне на авторитетни ядрени специалисти.
За негативните резултати от демократичния ни преход принос имат и

недалновидните реорганизации в селското стопанство

Земята бе върната на бившите й собственици в реални граници, без да бъдат питани дали искат и могат да станат земеделски производители и животновъди. Сформирани бяха единствените в света ликвидационни съвети и земята беше раздробена на над 20 млн. парчета, стотици животновъдни ферми бяха ликвидирани, а животните в тях - изклани. След като нивите запустяха, земята беше изкупена или дадена под аренда на хора, които започнаха да произвеждат предимно жито. Производството на зеленчуци и плодове замря. Днес офшорки притежават 1/3 от обработваемите български земи. Поливните площи бяха редуцирани от 14 млн. на 33 хил. дка. Бяха ликвидирани дъждовални и капкови напоителни инсталации, продадени на скрап 15 хил. т напоителни тръби. Вече внасяме 80-90% от плодовете, зеленчуците и месото.
Не на последно място и не най-маловажна причина за проваления преход е състоянието и ефективността на съдебната система. За жалост хората през последните 27 години не успяха да се спасят от мисълта, че "за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони". През последните 15 години броят на осъдените представители на властта е по-малък от пръстите на ръцете, а в Румъния - над 1000. Само през 2015 г. в северната  ни съседка са конфискувани активи на стойност 440 млн. евро заради корупция на един премиер, петима министри и 20 депутати. Неотдавна главният прокурор на страната подаде оставка заради неправомерно използван кортеж. У нас примерите за

неефективна работа на правосъдната система

са безброй. Вероятно това се дължи и на факта, че тя не е в достатъчна степен независима от силните политици на деня и се влияе от останалите власти. Колко още ще се занимаваме и ще ни занимават със сагата "КТБ", със злоупотребите при провеждане на обществени поръчки, с тефтерчето на Златанов, с разговорите между "двете каки" и пр.
В същото време оправдателните присъди срещу високопоставени и силни на деня лица не секват. На България бяха наложени десетки ефективни присъди в Страсбург за нарушаване на човешките права, а глобите, възлизащи на стотици хиляди евро, бяха платени от хазната, а не от длъжностни лица.
Демократичният преход се характеризира и с това, че някои усърдни строители на социализма и бивши сътрудници на ДС или техни роднини станаха успешни строители на капитализма. Превърнаха се в най-остри критици на комунизма и стигнаха до високите етажи на властта дори. Всичко това руши доверието на хората в политическата система и пречи за единението на нацията.
Преди повече от 25 години уж отхвърлихме тоталитаризма, а днес управляващата партия, която има мнозинство, че и други покрай нея, са от лидерски тип. Думата на "началника" е закон.
Още чакаме и се надяваме да се появят национално отговорни политици и държавници. Това едва ли ще стане, ако всички не отстояваме енергично и безкомпромисно не само своите интереси, но и тези на държавата. Гласуването по съвест и убеждение, а не срещу заплащане, под заплаха, диктат извън страната или под влияние от платени от чужбина агитатори, също е важно. Ако допуснем това, нищо няма да се промени. Виновни ще бъдем всички, защото всеки народ заслужава управляващите, които сам си избира.