Потопът и ролята на язовирите

Проф. Иван Върлев

    Водните бедствия, сполетели страната тази година, заслужават сериозен и всестранен анализ. Един от дискутираните проблеми е за ролята на язовирите при образуване на приливните вълни, както например в гр. Мизия. В медийното пространство се появиха твърдения, че преливането на няколко малки язовира над града е причина за голямото наводнение. Какви са основанията за подобно твърдение?
    Всеизвестна е ролята на язовирите за акумулиране на вода през по-влажните периоди на годината и използването й за добив на енергия, питейно и индустриални водоснабдяване и напояване. Не е особено популярен фактът обаче, че язовирите имат съществена задържаща роля при големи валежи. В случая с гр. Мизия един от язовирите е бил със 70% незапълнен обем, а при друг този процент е 50. Без съмнение, при огромният отток от интензивните валежи известно време той е бил задържан до напълването на язовирите, след което е преливал през предвидените за това съоръжения, известни като преливници. В случая обемът на двата малки язовира далеч не е бил достатъчен, за да задържи цялата оттичаща се вълна.
    По принцип, дори когато язовирът е запълнен до преливника, при интензивни валежи оттокът към язовира се "разстила" в езерото. Това явление се нарича "ретензия". В резултат на "разстилането" през преливника протича значително по-малко водно количество, т.е. язовирното езеро намалява значително преливащите през стената води. Размерът на съоръженията "преливник" и "основен изпускател" се определят още в стадия на проектиране, като е предвидено те да поемат и пропускат безпрепятствено внезапните приливни води.
    Съвършено различна е ситуацията, ако се допусне водите да прелеят над земнонасипната язовирна стена и евентуално да я скъсат. Това наистина е катастрофа и тя се случи преди 2 г. с язовира над село Бисер. Този катастрофален случай безусловно се дължи на липсата на необходимия   контрол и поддържане на съоръженията на язовира.
    В България има изградени около 170 големи и над 2700 малки язовира. За първата група се грижат специалисти от дирекцията "Язовири и каскади". Те извършват десетки видове измервания за състоянието на стените и съоръженията. Съвсем различно е положението с малките язовири. Голяма част от тях са отдадени под аренда, без да има осигурен компетентен инженерен контрол. Затова "късмет" е, че от огромния брой малки язовири са аварирали "само" няколко. Изминалите 2 г. от трагедията в с. Бисер очевидно не са били достатъчни да се предприемат мерки за окончателното решаване на проблема. Без претенции за изчерпателност, едно от възможните решения е да се изгради стройна и единна организация за наблюдение на малките язовири. Целесъобразно е например непосредственият контрол на 4-5 язовира да се възложи на един хидроинженер. Независимо от хората, които експлоатират язовира, решенията на хидроинженера трябва да бъдат задължителни. Тъй като за целта са необходими голям брой специалисти, допустимо е в част от случаите задълженията по контрола на язовирите да се възлагат на хидротехници, които предварително да преминат курс за преквалификация.
    Макар и рядко, в информационното пространство се появяват мнения "да се разрушат язовирните стени". С подобно становище, меко казано, трябва да се внимава. Разбира се, между хилядите малки язовири е възможно да има няколко, които не се използват, а представляват определена заплаха. Тогава решението е ясно. Големият въпрос в случая е коя инстанция следва да взема решения за разрушаване. Често прилагана практика у нас е въпроси от голямо значение за икономиката да се разглеждат и решават само от едно ведомство. В такива случаи решенията ще се влияят от интересите на ведомството. Затова подобни проблеми следва да се разглеждат от експертен съвет, съставен от различни ведомства, със задължителното участие на независими експерти, например от научно-техническите съюзи.
    При нашите климатични условия язовирите имат изключително важна роля. Достатъчно е да се спомене например, че водоснабдяването на София се дължи основно на язовир Искър. От десетилетия е установено, че устойчиво земеделие в България може да се постигне само при наличие на напояване. Отделен въпрос е, че поради безхаберие над 3 милиарда куб. м вода, съхранявана в язовирите, изтичат безполезно извън границите на страната. Това е факт, защото през последните 25 г. се напояват едва 7% от годните напоителни площи. Като всяко съоръжение, изградено от човешката ръка, и язовирите се нуждаят от съответен контрол и поддържане. Абсолютно недопустимо е хилядите язовири, изградени с труда и средствата на няколко поколения българи, да останат без поддържане. При отстраняване на недопустимото досега отношение, особено към малките язовири, икономическият ефект от пълноценното им използване надхвърля няколкостотин милиона лева годишно.