Потомствена професия

Едно от постиженията (с обратен знак) на прехода ни е положението на ромите у нас. Тъжно е да си припомняме, че през 80-те години на ХХ в. над 85% от тях си имаха трудов ангажимент и с възнагражденията от него плащаха сметките си за ток и вода. Днес те преживяват от т.нар. паралелна търговия - събират отпадъци от кофите за смет и някои други неща, разпределят ги и ги продават на вторични суровини, а с припечеленото преживяват. Разбира се, към това добавят и сигурните доходи от социални помощи, които се полагат на многодетните семейства, събирани от данъците на редовните и работещи данъкоплатци. За мнозина от тях "безработен" вече е потомствена професия. 
Както се казва, хората нямат и ищах да пращат децата си на училище, защото се оказва, че безработните висшисти роми са 2 пъти повече от безработните млади българи с висше образование! При такъв недостиг на квалифицирана работна ръка, както все по-често се жалват работодателите, това си е истинско разхищение на работна сила. Отделно от това, според някои статистически данни само 18% от дипломиралите се през тази година млади хора са си намерили работа веднага. 
По-тъжното е, че в годините на прехода държавата се оттегли и от ангажимента си към тази толкова уязвима малцинствена група. Мнозина биха опровергали това твърдение с аргумента, че именно циганите вземат най-много и различни видове социални помощи. Ала раздаването на помощи не е еквивалент на подкрепа. Защото важното е не само да бъде даден шанс децата на тези хора да получат образование, но и да им се помогне това да се случи. А то се прави в много малко случаи. Важно е на тази социална общност да се припомни, че техните баби и дядовци през 80-те години са се съобразявали със законите на държавата и са ги спазвали. Затова са имали и работа. А това е може би малка, но стъпка към приобщаването им в обществото и равнопоставеността им в него.