Потъмнелите пагони

Човек, осъждан за убийство, нападна полицай. Униформеният решил да си свърши работата и помолил таксиметров шофьор да си премести автомобила, паркиран на пешеходна пътека. Едва ли 36-годишният полицай е очаквал да се озове в болница заради рутинна забележка. Нито пък е знаел, че 10 години по-възрастният мъж му е бивш колега, явно с по-различна представа за законност.
Всъщност проблемът не е дали побойникът е бивш полицай или не. Мъжът си е излежал присъдата с добро поведение. Предполага се, че си е взел поука. Всеки заслужава втори шанс в обществото. За съжаление все по-често чуваме за случаи, в които някой е решил да размахва юмруци срещу полицаи.
Какво се случи с прословутото уважение, което би трябвало да имаме към хората в униформи? Забравихме ли, че полицаите са онези, които се грижат за безопасността ни? Сринаха авторитета на учителя, посегнаха на медиците, а вече нападат и полицаите... Какво следва оттук нататък?
Никой не казва, че трябва да се страхуваме от полицаите или военните, просто трябва да уважаваме техния труд, така както искаме да уважават нашия. Размахването на юмруци не решава проблемите, по-скоро създава нови.
Наскоро видяхме как кандидат за общински съветник се озова в затвора, след като нападна журналисти. Един депутат обаче все още кряска от медийните екрани, въпреки нееднократните си сблъсъци с полицаи... На това ли искаме да научим децата си - да разчитат не на умствените си способности, а на мускулната си маса? Нима в една уж демократична държава трябва да властва юмрукът, а не законът? Може би е време да поизтъркаме пагоните на полицаите. Те самите достатъчно страдат от безгрижието на държавата към тях. Нека не им създаваме допълнителни проблеми. А таксиметровите фирми нека се замислят какви хора наемат - днес пострада полицай, а утре може да е майка с дете.