Постоянството е ключ към успеха

Мони ГЕОРГИЕВ

Димитър Тодоранов е роден на 7 май 1974 г. във Велико Търново. Многократен републикански, балкански и първият ни европейски шампион по карате. Тренирал е под ръководството на наставника Валентин Реков. Завършил е  математическата гимназия "Васил Друмев" във Велико Търново. Има различни специализации в Англия и САЩ. Занимавал се е с финанси, маркетинг, има собствен бизнес. Прекарва 7 години в Ню Йорк. След завръщането си през октомври 2010 г. поема националния отбор по шотокан карате-до. На европейското първенство в Егер, Унгария, този месец възпитаниците му извоюваха 4 златни, 2 сребърни и 6 бронзови медала, включително титлата на отборно-микс.

- Под ваше ръководство България отново направи силно представяне на европейско първенство - 4 шампионски титли и общо 12 медала. Защо решихте изобщо да се захванете с треньорска дейност?
- Това беше едно логично продължение на състезателната ми кариера. Осъзнах в даден момент, че трябва да поема своето социално задължение към обществото. Подобно начинание няма финансово изражение. Исках да предам опита си и наученото от престоя ми в Щатите.
- Смятате ли, че каратето и другите бойни спортове могат да се популяризират още у нас?
- Каратето и сега си е сред най-популярните. Идеята е, че то има силна социална стойност, възпитава у децата качества, които ще са полезни и в живота им.
- За съжаление обаче дори и най-добрите ни каратеки трудно могат да се препитават със спечеленото от спорта...
- Тук основата не са парите, тези хора защитават честта на България. Все пак победите и трудът им биват възнаграждавани от премии, които действително не са големи. Но ние ги учим на патриотизъм, от това им идва мотивацията.
- С какво друго сте се занимавал през годините, освен с карате?
- Когато бях в чужбина, учех и работех различни неща. Преди да замина, бях студент и активен състезател. Работел съм и на круизен кораб. Но каратето винаги е била нишката, която е свързвала всичките дейности.
- Вие сте човек, който в очите на доста хора е сбъднал т.нар. "американска мечта". Лесно ли е човек да търси реализация в САЩ?
- Само ако знаеш какво искаш и как да го запазиш. Изисква се много постоянство. Хубавото е, че за емигранта има лостове, които могат да му помогнат да успее. Но са необходими целенасоченост, труд и лишения. Имах щастието покрай спорта да срещна успели хора, които ми помогнаха.
- Какви представи имат янките за нас?
- Не е удачно да слагаме всичките щати под еднакъв знаменател. Мога да кажа по-конкретно за Ню Йорк. Той е един много емигрантски град и там за България се говорят най-различни работи. Типичните американци, ако мога така да ги нарека, гледат с интерес на разказите за родината ни, защото не знаят много. Всеки един българин е посланик на страната си и местните по него съдят и си създават впечатление. Например много мои приятели пожелаха да разгледат България и част от тях наистина го направиха. Разбира се, чували са за Стоичков, за спортистите ни...
- Там създадохте програма за горене на телесни мазнини. Разкажете ни повече за нея...
- Програмата се роди от само себе си. Като спортист доста съм се стараел да правя най-доброто за своя организъм. След като работих на кораби, минах през академия за йога и пилатес. В програмата се комбинират неща, които рядко някой е съчетавал преди. Редуват се по 5 минути йога, пилатес, елементи от бойните изкуства и от фитнеса. Предложих я на богати и успели хора, които да разнообразят тренировките си. По тази програма за една от ролите си тренираше Ан Хатауей, също така съм работил и с Хю Джакман. Те обаче живеят предимно в Холивуд, но ме посетиха при краткотрайно пребиваване в Ню Йорк.
- Има ли спортна култура Ню Йорк? По-различни ли са им възприятията за спорта от нашите?
- Ню Йорк е много спортен град. Хората стават в 4.30 ч., за да ходят на фитнес преди работа. Хората осъзнават необходимостта да поддържат тонус. Всяка една компания, която има над определен брой служители, е длъжна да осигури фитнес за тях. Когато създаваш условия за спортуване на служителите, и финансовите налози са по-ниски, т.е. фирмите се стимулират да вършат това. Задължени са и да осигуряват различни курсове в залите, например йога 3 пъти седмично и други.
- Съжалявате ли за нещо от престоя си отвъд океана?
- Не, за абсолютно нищо.
- Защо все пак решихте да се завърнете в България?
- В даден момент човек стига до положение, в което осъзнава необходимост да бъде полезен не само за себе си. Без значение от пари, победи, успехи. Трябва да се оценява и другата стойност на извоюваното - да съумееш да го предадеш. Аз съм българин и искам да работя за България. Смятам, че рискът е оправдан.
- Кое е по-трудно - да напуснеш България или да се върнеш в нея?
- Като си наясно какво искаш - и двете са лесни. Ако си пристигнал в САЩ, но мислиш за България - няма смисъл. Трябва да си концентриран и да не се поддаваш на тъгата. Мен ми предложиха американски паспорт, но аз им отказах. Даже наскоро върнах и "Зелената карта".
- С ваши партньори, използвайки техника от нервно-лингвистичното програмиране, наречена "3-позиционно описание", създадохте "Хасиенда Бийч" на Лозенец. Как се зароди идеята?
- Това е една наша стара мечта. Плажовете по нашето Черноморие отдавна се унищожават. Няма място, където да не звучи чалга. Искахме да дадем възможност за една по-различна почивка - заложихме и на българска музика, но не поп-фолк. Няма ги продавачите на царевица. Предлагаме спортни упражнения за плажуващите. Искахме нещо, което да има европейска визия. Направихме го в Лозенец, защото е търсено място за туризъм. Сред концесионерите ние плащаме най-високите цени в цялата страна за квадратен метър. Смея да кажа обаче, че в момента проектът се развива доста добре. Той е твърде смел за нашите условия и първата година бе решаваща за неговото бъдеще.
- Има ли почва фитнес бизнесът у нас?
- Все още не. Българинът смята, че за да знае всичко за фитнеса, е достатъчно да прочете 4-5 списания, да разцъка малко в интернет. Не се уважава трудът на фитнес инструкторите. Тук понятието "фитнес" се свързва само с вдигане на щанги. Отвратен съм от факта, че в повечето клубове бързат да дадат на клиентите си още след първите няколко тренировки анаболи и стериоиди за нарастване на мускулната тъкан. Фитнесът трябва да се свързва най-вече с необходимостта хората да бъдат заредени с жизненост.
- Сякаш все повече българи водят заседнал и нездравословен начин на живот. Как може това да се промени?
- Типичният нашенец употребява много алкохол. Когато бях по-млад, сякаш повече се спортуваше. Някои хора са склонни да се захванат с физически упражнения, но какъв смисъл сутринта да отидеш в залата, щом си легнал в малките часове натряскан. Трябва да вземем най-доброто от американския начин на живот. Нужна е промяна в навиците. Има две основни точки в нея: първо, да се направят кампании, които да покажат колко са вредни всички пороци, и второ, да се създадат подходящите условия за практическото й реализиране.
- Интересувате ли се от други спортове?
- Да, играя и гледам футбол. Ако трябва да посоча любим играч - Кристиано Роналдо. Много добър атлет - като физика, движения. Истински пример за подражание на младите.
- Имате ли девиз?
- Когато бях по-млад, си казвах "Човек е голям, колкото са големи мечтите му". Това беше преди да замина за САЩ. Сега мога да кажа "Постоянството на целта е ключът към успеха".
- А идол в спорта или бизнеса?
- Не.
- Суеверен ли сте?
- По-скоро съм вярващ. Преди години до някаква степен бях суеверен, но с течение на времето това се превърна в умерена религиозност.
- Думите, които най-добре ви описват?
- Целенасоченост и успех.
- Мечтата, която искате да видите сбъдната?
- България да е по-добро място за живеене. Искам моите деца да имат бъдеще тук!
- Вярвате ли, че нещата ще се променят в положителна посока?
- Те се променят и развитието е на добре. Ако трябва да направя сравнение със ситуацията преди 10 години, сега имаме много по-европейски вид. Но нещата стават бавно, защото всичко е много субективно, всеки има свои виждания за западния модел и какво трябва да се променя.
- Съвет, който бихте дал на младите хора, отиващи да търсят щастието си в чужбина?
- Да отидат да учат, но да се върнат в родината! Няма спор, че образованието, което могат да получат зад граница, е много по-качествено, а опитът, който могат да натрупат и да пренесат тук, е безценен. Но България няма как да се превърне в модерна държава, ако затова не спомогнат млади и изобретателни хора.