16 Октомври 2021събота09:11 ч.

Постна пица в Конституцията

Дянков утрепа Европа с искането си да сложи в основния закон намордник на държавните разходи

/ брой: 50

автор:Велиана Христова

visibility 1481

Правителството е дясно и работи в интерес на богаташите. Такава констатация едва ли учудва някого в България. Богаташите у нас обаче са под 10 на сто от населението, поради което следва изводът, че правителството не работи за над 90 на сто от българите. Така изказана, ориентацията на държавната власт очевидно е нелицеприятна.
Държавата по принцип е формирование, което налага определени правила, за да помогне на гражданите и на бизнеса да се справят там, където те сами не могат. В този смисъл политиката на ГЕРБ, следваща откровено идеите на неолиберализма и на Световната банка за тоталната власт на пазара, който решава всичко в икономиката и в обществото при минимум държава, е нелепа, защото означава хаос при всеки икономически и социален стрес. Особено в период на криза и особено в най-бедната страна в Европа, каквато е България. Едва ли някой наивник вярва че "свободният" бизнес ще започне да се грижи за здравето на хората или за образованието на работниците си, за опазване на природата или за култура. Безрезултатно въведеният и недовел до активност на бизнеса плосък данък е само едно доказателство за това. Трудно може да бъде убеден някой, че пазарът е по-добър от държавата за осигуряването на публични блага.
Поредно проявление на нелепото и неадекватно поведение спрямо реалностите в страната е лансираната идея от финансовия министър Симеон Дянков. Човекът пак предлага нещо, което никой по света не прави. Световен експериментатор. Идеята му е в Конституцията да бъде закрепен таван на публичните разходи на държавата - 37% от БВП, бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а корпоративните и подоходните данъци да се променят трудно, с гласовете на две трети от депутатите. Това

щяло да ни вкара в еврозоната

като покаже пред ЕС, че фискалната дисциплина ще бъде поддържана във времето, независимо от това какво правителство ще дойде на власт. Показателно е, че десните от ДСБ подкрепиха идеята, по-изненадваща е подкрепата на РЗС и съвсем странна (ако не подозираме властови предизборни финтове) е тази на ДПС, чийто електорат е сред най-бедното население на България.
 В медиите в последната седмица след обилните изяви на Менда Стоянова упорито бе насаждана една заблуда, лансирана от нея - че видите ли, става дума за публичните разходи, с които ние с нашите данъци издържаме държавната администрация. Като намалим тия разходи, народът ще си оставя повече пари за себе си. Българинът мъгляво си представя какво би му дало влизането в еврозоната, но още от времената на Андрешко откровено мрази чиновника. Затова изваждането на картата "да плащаме по-малко за чиновниците" трябва да внуши на населението, че Дянков предлага нещо добро за всички.
А реално разходите за държавната администрация (изпълнителни и законодателни органи и т.нар. общи служби) съставят общо 1,9% от БВП, според консолидираната фискална програма в бюджет 2011. Сиреч останалите 35% от БВП, които според Дянков ще бъдат замразени чрез Конституцията - това са разходите за здравеопазване, образование, наука, култура, пенсии и социални помощи, държавна помощ за бизнеса, буфери при бедствия и, разбира се, полиция и армия. И няма защо да питаме как образованието става все по-платено, а в болниците направо държим здравето си в джоба. А иначе данъците ни каквито си бяха преди бюджетните рестрикции, такива са и сега. Просто внесените от нас пари са иззети от публичния сектор, но не са се върнали в портмонето ни.         
 Публичните разходи на държавата по принцип са разходи в полза на хората. Те са инструмент, чрез който всяко правителство осъществява своята политика. Поради което фиксирането на размера им в Конституцията с въвеждане от 2013 г., както иска Дянков, означава да бъдат вързани ръцете на следващите управляващи в момент, когато все по-ясно се дефинира опасение за нова криза около 2014-2015 г., която

ще засегне тежко България

Освен това ще започат падежите на множество заеми, взети от България. Да не говорим, че ангажиментите, които кабинетът на ГЕРБ пое пред ЕС с плановете за изпълнение на стратегията "Европа 2020" - например увеличаване на разходите за наука и за образование като процент от БВП, ще станат неизпълними. Защото ще означават преразпределение на публичните разходи по сектори, като се отнемат средства, да речем, от и без това изпозакритите болници, за да се дадат на училищата и институтите. В същото време ЕС ще изисква изпълнение на поетите ангажименти, понеже целта е уеднаквяване на бюджетните политики на държавите членки, а България е на последно място в момента по инвестиции в науката и образованието (съответно 0,3% от БВП и 3,7% от БВП).
Всъщност вместо да лансира екстравагантни идеи, които нито една държава в ЕС не предприема, Дянков трябваше първо да мисли за събираемостта на приходите, вместо за кефа на сивата цигарена икономика (пък и кой е казал, че 10-процентният плосък данък в полза на богатите трябва да е вечен? Особено при факта, че миналата година милионерите у нас се увеличили 60 пъти!). Второ, финансовият бос трябваше да мисли за структурата на държавните разходи. В тях в момента парите за полицията например са 1,5% от БВП - пет пъти повече от тези за наука. Плюс още 1,2% за военни разходи! Разбира се, не са пипнати разходите за администрацията въпреки всички обещания за съкращаване на чиновници - те си остават 1,9% от БВП. Без никой да знае каква е ефективността от вложените в чиновниците средства, приличащи повече на разхищение, отколкото на инвестиция. Съкращенията и свиването на броя на работещите всъщност засегнаха единствено науката, която за Дянков е подчертано "любим" сектор. Според неговата

извратена от Световната банка

представа, реформите в публичния сектор се свеждат до намаляване на разходите за тях, а не означават ефективност на вложените средства, които в някои сектори е спешно наложително да се увеличат.        
Така, вместо да се заеме с реално и ефектино управление на фиска и бюджета, Дянков прибягва до най-лесното: фиксиране на стойности, за които европейските финансови чиновници могат да му ръколяскат. Или поне "да не забележат" провала му в антикризисната политика до момента. Макар и да не постигна дефицит под 3% от БВП, както се силеше, и за 2010 г. допусна дефицитът да е 3,9%, сегашният финансов министър имаше добрата фискална основа, оставена му от предишното правителство - нисък дефицит и нисък процент на публичните разходи. Елементарна справка в Еurostat показва, че през 2009 г. средният бюджетен дефицит в ЕС-27 е 6,8% от БВП; държавният дълг е средно 73,6%. България в това време е сред страните с най-нисък държавен дълг - 14,8% от БВП, докато в Белгия той е 96.7%, в Унгария 78.3%, във Франция 77.6%, в Германия 73.2% и пр. 
Интересен е и прегледът на публичните разходи на държавите в ЕС - средно за ЕС-27 размерът им през 2009 г. е 50,7% от БВП (Франция 56%, Великобритания 51,7%, Германия 47,5%, България 40,6%!). Въпреки рестрикциите при кризата в последните две години в ЕС процентът не е паднал много надолу. Най-високи в момента са публичните държавни разходи във Франция - 52,7% от БВП. Нашите са с 14,7% по-ниски. Проблемът е, че когато при кризата заплатите са замразени, а цените растат, населението обеднява и потреблението се свива. Сред основните елементи в

разходната структура на БВП

освен публичните разходи на държавата са още потребителските разходи на домакинствата и инвестиционните разходи на частния бизнес. Всяко правителство има свободата да решава каква политика да предприеме и дали да увеличи държавните разходи, за да компенсира влошаването на статуса на населението, когато другите два елемента - потреблението и инвестициите, се свиват. А ако някоя власт у нас реши например да намали ставките на ДДС за учебници и лекарства, както е на много места в ЕС, това би й се удало трудно след "нововъведенията" на Дянков за 2/3 мнозинство в парламента. Здравеопазването и науката например в ЕС при кризата не се редуцираха, напротив. И това обяснява защо повечето правителства в ЕС в последните две години намаляват внимателно и умерено държавните разходи. Фискалната стабилност им е скъпа, но опазването на страните и на хората им е по-скъпо. Докато България, изпълнявайки стриктно исканията на Световната банка и МВФ, се оказа отличник по финансово изстискване на собственото си население, което я доведе до положението на най-бедната страна в Европа. България закри училища и болници, театри, фалира стотици малки и средни фирми, съсипа науката и дори за квалификация на учителите си чака стотинки от еврофондовете. А сега ще лепне и една постна пица в Конституцията си.
 

Публични разходи от държавния бюджет в % от БВП

Франция - 52,7%
САЩ - 37,1%
Великобритания - 43,7%
Канада - 37,2%
България - 35-38%

При това трябва да се има предвид и още един фактор - размерът на БВП. България е с най-ниския Брутен вътрешен продукт в ЕС. Нашият Брутен вътрешен продукт на глава от населението е 40% от средния в ЕС-27. Изгледите да догоним останалите не са никак розови при почти пълната липса на наукоемки и конкурентоспособни производства. Ако фиксираме и най-ниския размер на публичните разходи от този нисък БВП, няма какво изобщо да коментираме. Едно можем да кажем - финансовата политика на държавата ни е неадекватна на реалния статус на населението. Нито една друга държава не е позволила геноцид над народа си чрез постигане на финансова суперстабилност. 
 

БВП на глава от населението

ЕС-27 средно - 100

Люксембург - 253
Ерландия - 140
Холандия - 135
Австрия - 123
Швеция - 121
Дания - 119
Финландия - 116
Германия - 116
Белгия - 115
Франция - 107
Испания - 104
Италия - 100
Гърция - 95
Кипър - 95
Словения - 90
Чехия - 80
Малта - 76
Португалия - 75
Словакия - 72
Естония - 67
Унгария - 63
Литва - 61
Полша - 57
Латвия - 56
Румъния - 46
България - 40

Източник Eurostat

 

 

София монтира слънчеви панели върху общински сгради

автор:Дума

visibility 234

Мечка тормози село в Ардино

автор:Дума

visibility 213

БСП проведе среща с Национален синдикат "Защита"

автор:Дума

visibility 260

България изпрати Плана за възстановяване в Брюксел

автор:Дума

visibility 267

Стефан Янев иска плавен преход към зелена енергия

автор:Дума

visibility 266

„Булгаргаз“ увери, че няма да има недостиг на газ

автор:Дума

visibility 292

Столичното парно е заплашено от спиране на газа

автор:Деси Велева

visibility 502

/ брой: 198

Токът ще удари шоково цените на колбасите

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 198

Във Франция тестовете на неваксинирани ще се плащат

автор:Дума

visibility 195

Полша иска промяна в основния договор на ЕС

автор:Дума

visibility 633

/ брой: 198

Путин: САЩ сами подкопават долара

автор:Дума

visibility 682

/ брой: 198

Тирана одобри свободната търговия със Сърбия и РСМ

автор:Дума

visibility 479

/ брой: 198

Теле под вола

автор:Валентин Георгиев

visibility 711

/ брой: 198

След тока и парното бензинът ще ни довърши

автор:Евгени Гаврилов

visibility 714

/ брой: 198

Ще закриваме ли училището?

автор:Деси Велева

visibility 705

/ брой: 198

"Греховната" Русия

автор:Юри Михалков

visibility 484

/ брой: 198

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ