Постфактум

Наистина ли е достатъчно да кажем "Да живей България" на 3 март? Пък и кой го казва? Онези, които са гледали постановката "Хъшове" на Сашо Морфов в "Народния" или повторението на филма му по същата постановка в БНТ? В днешно време е трудно да си представим, че някой ще направи нов игрален филм за този наш национален празник. Или че младите хора ще се поздравяват с този призив.  В днешно време навръх празника по всички национални телевизионни канали се водеха дискусии дали точно това е подходящата дата за национален празник, дали Освобождението или споменът за Санстефанска България не е отживял времето си, дали не трябва да приемем по-подходящ  момент от нашата история, който по-приляга на новите ни представи за Отечество и съдба. Да предизвиквал повече гордост, представете си! Посрещаме националния си празник със съмнения за легитимност и представителност, дори го правим с дълбокомислени изражения и претенции за разследващ анализ, докато населението се е запиляло по битовизми и по вече установена традиция е пропуснало да окичи балкона си с национално знаме. Пък и защо да го прави, като някой някъде е решил, че 3 март е точният момент за поредния спор в обществото ни. Ние така си живеем вече десетилетия, от скандал на скандал, от гаф на гаф, и спорим за всичко, без да стигаме до компромисно решение. Решение, при което никой да не се чувства победен, но да ни обедини около нещо си. В случая около националния празник.
 Празник, ама кой си го празнува? Прави се познатата от може би сто години вечерна проверка и поредните управляващи са се строили на жълтите плочки, но зад гърба им стои набързо и нехайно почистен център на София, самите жълти плочки са все още на вълни, опънати са скъсани и привързвани многократно ленти, които да държат настрана гражданството, което отново не си е направило труда да присъства, пък не са го и предвидили или канили. А полицаите са повече от всички и отегчено въртят глави насам-натам. Президентът държи реч, която предизвиква последващи реакции поради несъобразяване с историческа истина и най-малкото изглежда нелепо, ако целта е била да се подчертае някакво ново политическо пристрастие. В това време някои медии съобщават, че съпругата му е на кино и съвсем небрежно, непозната, бъбри с приятели.
Ама къде е народът в цялата тази схема?  Националният празник не е ли един от малкото поводи за обединение, за съпричастност и солидарност, за отдаване на почит и преклонение към предците, към онези, които ни завещаха построеното или надграденото от тях? Не е ли възможност да се съберат граждани, стари и млади, лидери и интелектуалци, за да се почувстват единни и уверени в нещо общностно, в нещо ценено от всички и единствено достойно за обща радост. В случая става дума за Освобождение и независимост след 500 години робство или "присъствие" според съответни нови разбирания. Които отново разединяват народ и духовен елит. И както националният ни ресурс, вместо да се използва за мобилизация на хората за изход от незавидната ситуация в икономика и ценностна система, той се пропилява в съзнателно нагласени спорове и фалшиви стойности. Кой и защо поставя тези разделителни линии и не ни ли стига системното разграждане на социалната ни държава, та трябва и националните чествания да си ги правим  "елитарно", т.е. далеч от народа.
Хората се отдръпват от всичко, дори и от празненства. Ние всички пострадахме, но имаме нужда и от положителни емоции. Липсва ми общонационалната емоция от празнуването на нашия пръв национален ден. Важно е да се осъзнае и да престанем да нагнетяваме непримиризъм помежду си и да намерим модерния, разумен начин да се обединим поне на празник.