Последна грижа или достоен живот

Сега е лесно - влизаш в интернет и избираш мястото, ако вече нямаш информация от специалист или човек извървял този път. Става дума за търсенето на подходящо място, където да настаниш майка, баща, дете или просто близък, който се нуждае от непрекъснати грижи, за които вкъщи няма нито условия, нито подходящ човек на разположение. Става дума за хосписите. И за това, че за да настаниш някого в тях, трябват пари - винаги много пари -

от 600 минимум до 1200 лева за месец
 
Хоспис е латинска дума и означава частен пансион. Грижите в тези пансиони са за терминално болни пациенти, за по-добро качество на живота в последните им земни дни. Както посочва едно проучване на Българския център за нестопанско право, лечението тук има за цел да облекчи максимално страданията на болните, да контролира болката им, да тушира психологическите, социалните и духовните проблеми. Така приблизително дефинира и понятието палеативни грижи Световната здравна организация. Основна идея на хосписите по цял свят е: на чисто и уютно място, под непрекъснато наблюдение на медицински персонал, да се обслужват пациенти в напреднал стадий на нелечимо заболяване, както и да се осигурява след болница грижа при сериозни травми, инсулт, инфаркт и т.н различни тежки заболявания, чиято прогноза е наблагоприятна.
В средата на 2010 г. МЗ пусна пет нови клинични пътеки за долекуване, по които болниците трябваше да започнат да работят веднага след влизането им в сила, припомнят експерти на левицата. На пътеките се възлагаше надеждата да спасят болниците, които не покриват стандартите и имат проблеми с оцеляването си. Още в началото обаче се знаеше, че в НЗОК пари за това не са предвидени, не бяха предвидени и в бюджета на касата за 2011 г. С изменения в Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на касата, клиничните пътеки за долекуване и продължително лечение бяха заличени, според специалистите. Болниците, които се подготвиха за преустройството в тази насока, останаха излъгани в очакванията си - нещо повече, изправиха се пред фалит. Тогава един здравен зам.-министър се задоволи само с репликата:

Ами, извинявайте, че сме ви подвели...

Нещо повече - сега с нов проект на МЗ се въвежда и "дневен стационар" към болниците и останалите лечебни заведения. В него ще може да се извършва диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, които не изискват пренощуване в лечебното заведение.
Така надеждата, която и пациенти, и техни близки таяха, си остана само надежда. Остана си и въпросът - какво да правим, ако ние, или наш близък се нуждае от грижи след преживяно сериозно заболяване и непрекъснат медицински надзор по време на самото заболяване? В такива случаи на помощ идват хосписите, доскоро недобре познати у нас, а напоследък - финансово непосилни за всеки. Защото днес хосписите не са онова, което някога създаде българската майка Тереза - Донка Паприкова. И в тях не работят само доброволци, обрекли се на грижи за безпомощните и социалнослабите възрастни хора. Пациентите заплащат по съответния ценоразпис, тъй като в момента в държавата не позволяват хосписите да се издържат по друг начин, освен чрез самоиздръжка, казват специалистите. За тях това е много наболял въпрос, който е поставян нееднократно пред институциите. Грижата за социалнослаби хора трябва да бъде поета от държавата в лицето на социалното и здравното министерство, твърдят запознати с тази дейност. Хосписите, според тях, са в много

неблагоприятно, антисоциално положение

защото законово тяхната издръжка е регламентирана само и единствено като "самоиздръжка", т.е тук е валиден пазарният принцип и хуманността не е поставена на първо място... Друг нерешен въпрос, според специалистите, е подготовката на санитарите и болногледачите. В България в системата на образованието вече има залегнал такъв курс - БЧК например има лиценз да такова обучение. Той обаче все още не е задължителен и почти няма завършили обучението. За сравнение - в Италия, Германия и в други страни до пациента, макар и санитар, влиза човек, който има минимални базови познания за физиологията и анатомията на човека и по психология. Защото не може някой, който допреди няколко дни е бил продавач в магазин например, да застане до леглото на болен възрастен човек, категорични са специалистите. Те обръщат внимание и на факта, че върху качеството на работа и предоставянето на грижи влияе и ниската мотивация на персонала, зает с работа в този тип лечебни заведения.
Според сега действащото законодателство у нас хосписите

не сключват договори директно със здравната каса

- може само чрез болница, ако имат договор с нея като подизпълнители. Кешовите плащания в хосписите се определят индивидуално от лечебното заведение - тоест няма законоустановени правила за тях, те се влияят от пазарния принцип на търсенето и предлагането, сочи изследването на Българския център по нестопанско право. Хосписите плащат данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Плащат и съответните данъци на местната администрация. На практика всичко това има отношение и към стойността на предлаганите услуги в тях. И към невъзможността повече хора да се възползват от предоставените там условия и грижи. 
Нормативната база, на която се стъпва за създаването на хосписите в България, е основана на: Закона за лечебните заведения, Наредба № 19/22 юли 1999 г. за водене на регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и Националния рамков договор 2003 г. Хосписите се учредяват като юридическо лице (търговско дружество или кооперация), според действащото законодателство и съответната регистрация в районния център по здравеопазване според седалището на хосписа.
Държавата и общините също могат да създават хосписи, но с известни ограничения - те могат да участват само в лечебни заведения, които са АД-та или ООД-та. Изследователите изтъкват още, че начело на хосписите трябва да стои "медицински специалист". Но на практика невинаги това изискване се спазва, невинаги сградите отговарят и на съответните изисквания за подобен вид медицинско заведение - нещо, което поставя проблема за

по-голям контрол и най-вече - чия грижа да е той

(това се случва, когато не са лицензирани, а за жалост има много такива). За да станат хосписите наистина едно по-поносимо място на относително спокойствие и настроение за обитателите им. Част от нашите често са доста тъжно място, точно заради многото неуредени още проблеми, за да могат хората в хосписите да бъдат наистина посветени само на грижата за ближния...
След дефинирането на хосписите като лечебни заведения през 1999 г. се регистрират много нови хосписи. Установи се, че голяма част от хосписите или не са започвали дейност, или са били принудени да я замразят. Необходимо е приемане на законодателни промени както по отношение на дефиницията на хосписите, така и по отношение на регистрацията им, което би довело до възможност за нови начини на финансиране и съответно повече пациенти биха могли да се възползват от хосписните грижии (публикувано в "Социална медицина", година 16, 2008, 3, 38-41).
Към днешна дата това е направено, единствено проблемът с финансирането остава - държавата няма пари, здравната каса също.

Как го правят другите?

В Англия и в Шотландия има хосписи, които са независими благотворителни организации, и такива, които се създават като държавни към Националната здравна служба и предоставят грижи предимно на болни от рак. В Полша хосписите се регистрират като лечебни заведения и могат да се създават от правителството, общините, религиозните сдружения, застрахователни или търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел или чуждестранни институции. Анализът на дейността на юридическите лица с нестопанска цел в Унгария за 2002 г. показва, че 10% от тях функционират като хосписи, предоставящи палиативни грижи на терминално болни пациенти. В законодателството на Германия и Италия не съществува изрична забрана за учредяване на хосписи като нестопански организации. В Холандия хосписите също се създават предимно като юридически лица с нестопанска цел. Те основно са два вида - независими хосписи, в които работи екип от специалисти, и хосписи, в които работят доброволци.
Финансирането на хосписите в някои страни от ЕС се осъществява от частни лица, държавни институции или със смесено финансиране. Хосписите, които са независими благотворителни организации, се финансират от благотворителна дейност, получават само част от средствата си от правителството и местните власти, като в тях работят предимно доброволци. Финансирането на полските хосписи се осъществява от местния бюджет на базата на сключен договор със съответните общини. В Германия финансирането се осигурява от държавата, от здравното осигуряване и чрез лични средства на хосписа (най-вече от дарения). В Унгария средства за хосписи се отделят предимно от националния осигурителен фонд, като част от тях постъпват и под формата на дарения от физически и юридически лица. За финансирането в Италия и Франция се отделят средства, включени в отделните бюджети на местните власти.
(Из изследването на Българския център по нестопанско право)