Последен шанс?

Политическо решение, войната не е възможен сценарий, градене на сигурност, а не на разделение... Досещате се за какво става въпрос, нали - тези фрази непрекъснато звучат от устите на световните лидери, що се отнася до кризата в Украйна. Само че докато всички се обявяват за запазване на мира, в източната част на страната отдавна се води истинска война. За хората там животът се е превърнал в ежедневна борба за оцеляване - в буквален смисъл. Бомбардировки срещу жилищни сгради и болници, обстрел на автобусни спирки, обстрел, докато се редиш на опашка за хуманитарна помощ... Тези хора наистина искат мир, не на думи. Парадоксално е да те обстрелват същите тези, чийто ръководител твърди, че "ние сме независима нация и имаме правото да защитаваме своите хора". Явно за Порошенко в Източна Украйна не живеят неговите хора, не са украинци, щом са инакомислещи и не харесват сегашната власт в Киев. За съжаление, "шоколадовият бос" не оправда надеждите, които всички му възлагаха, заставайки начело на Украйна. Нито веднъж не влезе в реален диалог с т.нар. сепаратисти. Парадоксално звучат думите му, че държавата му винаги е била "на страната на мира". Всичко друго, но не и към мир се стреми властта в Киев, подкрепяна от задокеанските си партньори. Само че цената за тази "подкрепа" се плаща с кръвта на невинни, както става винаги. Очевидно подучен от атлантическите си поддръжници, които имат голям опит във фабрикуването на "доказателства", служещи като претекст за световно "умиротворяване", на Мюнхенската конференция Порошенко дори размаха руски паспорти - доказателство, че в Украйна воюват руски войници. Между другото, украинският президент продължава все така успешно да развива сладкарския си бизнес в Русия, а и в Крим. Поне така се говори. Война с Русия няма да му се отрази никак добре...
Но нека обърнем внимание на горещата новина от последните дни, а именно опитите на Меркел и Оланд за разрешаване на украинската криза. Изненадващата и безпрецедентна дипломатическа совалка бе определена от френския президент като "опит да избегнем война". По-скоро опит да се избегне по-голяма война. Ситуацията наистина излезе извън контрол и изисква действия на междудържавническо ниво за намиране на решение. Дали Европа осъзна реално възможността от разрастването на истинска гореща война, в която ще бъде въвлечена? Дали се стресна от възможността САЩ да въоръжат киевската хунта, резултатът от което е същият - истинска война? Дали европейските лидери разбраха, че са изтървали съвсем юздите, вървейки рамо до рамо с атлантическите си съюзници?
Разнобоят между ЕС и САЩ е налице по въпроса за доставянето на оръжия на Киев. Докато главнокомандващият силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав казва, че Западът не бива да изключва военния вариант за разрешаване на кризата в Украйна, Меркел твърди, че "Западът иска да гради безопасността на Европа съвместно с Русия, а не срещу нея". Докато Полша твърдо отстоява намеренията си да праща оръжия на Киев, то Германия заема ясната позиция, че въоръжаването на Украйна няма да разреши кризата. Съответно военно-промишленият комплекс на САЩ никак не е доволен от това и заговори през думите на американския сенатор републиканец Линдзи Греъм, според когото "Меркел обръща гръб на демокрация в затруднение, отхвърляйки молбата на Киев за оръжия". Повече от прозрачно - американците дори и не го крият - трудно се гради току-така демокрация, рецептата е с оръжие в ръка. Не разбирам обаче думите на сенатора, че е "в интерес на националната сигурност на САЩ да укрепват отбранителния потенциал на Украйна". О, простете, за миг забравих, че всевеликата мисия на Чичо Сам, превърнала се дори в национален интерес, е именно "световно благоденствие" чрез разпространение на демокрация. В тази връзка пълен оксиморон е казаното от държавния секретар на САЩ Джон Кери, че хем не съществува военно решение на конфликта в Украйна, хем Вашингтон е готов да окаже всякакъв вид помощ на Киев. Да, чрез доставка на оръжия се става най-добър "гарант на мира".
Европа трябва да вземе нещата в свои ръце и да излезе от сянката на Америка, реално да оцени загубите, които сега понася заради украинския конфликт и противопоставянето на Русия, следвайки сляпо американската линия. Защото наистина войната е невъзможният вариант, за Европа. Не и за САЩ - примери колкото щеш. Безспорно постигането на мир е трудно. Нужен е взаимен компромис. А гаранцията му - още по-трудна.
Факт е обаче, че германският канцлер е доста песимистично настроена относно позитивен резултат от инициативата им за мир с Оланд. Да видим какво ще излезе от разговорите й днес във Вашингтон. Може пък накрая на мандата си Обама реално да оправдае Нобела си за мир. Но дали САЩ ще се спрат, дали ще им хареса подобен развой на кризата, която така грижливо си отгледаха?
Надеждата е в предстоящата в сряда голяма среща в Минск...