Посланието на "Янините девет братя"
/ брой: 213
Д-р Магдалена МАНОЛОВА
Нестихващи аплодисменти, възгласи "Браво!" звучаха в препълнената зала на Софийската опера на откриването сезона 2018/2019 с историческото заглавие на Любомир Пипков - операта "Янините девет братя". Заглавие, което бе аплодирано на премиерата си пред международния форум "Опера Европа" в София и при гостуването на Софийската опера и балет на сцената на Болшой театър. Заглавие, което възпламенява исторически събития в един разтърсващ съвременен театър, с послания към нашето време. Спектакъл, избран неслучайно от акад. Пламен Карталов за начало на сезона след успешната премиера. Изборът да се открие с българска опера новият сезон е важна стратегия в осмислянето на значимостта от присъствието на родното изкуство на оперния афиш, редом с обичаните и познати заглавия. Нещо, което Софийската опера отстоява във времето.
Възторгът на публиката, която дълго аплодираше изпълнителите, изправена на крака, даде възможен отговор от тази потребност. Може би защото това преживяване бе събудило нещо от "трепета на българската душевност", който някак избледнява в нашето сложно противоречиво време. Трепет, който акад. Пламен Карталов пресъздаде в своята постановка на операта на Любомир Пипков "Янините девет братя". Трепет, който оживя с богати нюанси в интерпретацията на тази сложна музикална драматургия под палката на диригента Жорж Димитров.
Лилия Кехайова пресъздаде метаморфозите на своята героиня Яна - от любяща сестра до убийца, вокално и артистично с една непринуденост. Румяна Петрова изгради вълнуващ образ на майката. Петър Бучков в ролята на Георги Грозника внуши по забележителен начин сложността на този противоречив герой. Вълнуващо бе изпълнението на Костадин Андреев в ролята на Ангел, брата на Грозника, резбаря, символ на твореца, чиито ръце Грозника посича. Гергана Русекова с дълбокия си глас пресъздаде усещането за магичността на своята Циганка. Хорът и балетът се вписваха в цялата канава органично, като вмъкваха чувството за хумор в трагедията в цялостния спектакъл.
Спектакълът, изтъкан от преплитащи се сюжети с участието на хора и балета, явно бе такова изживяване, че публиката бе притихнала, сякаш бе омагьосана от случващото се на сцената, а то се завърташе като на филмова лента в динамика и визия, която спира дъха.
Бурните овации на зрителите, които сякаш искаха отново да съпреживеят спектакъла, означават бъдеще за българската опера, означават признателност и поклон пред храма на Софийската опера.
Снимка НОБ