Посланието на "Молитвата на Борис Христов" в Буджано Кастело

Д-р Магдалена Манолова

Когато миналата година празнувахме стогодишнината от рождението на Борис Христов, осмисляхме какво той завеща не само в света на операта, но и на човечеството. Това бе особена осанна за величието на една голяма личност, сътворила с образите си необикновен портрет на сложното време от втората половина на миналия век. Това бе осанна и за великия българин, поставил България на световната карта, завещал своите човешки послания на бъдещето.
"Мир на земли, в человецех благоволение" (Мир на земята, благоволение между човеците) - това мото на диптиха "Молитвата на Борис Христов" (филм и изложба) бе общочовешкото послание на юбиляря към нашето време. Като автор на проекта се опитах да запозная с различния Борис, не този от света на операта, а с неговата интимна изповед, молитва пред олтара на православната вяра. Гласът му, който оглася всеки голям наш празник с "На многая лета", завладя публиката по света. 
По различен начин оживя "Молитвата" на Борис в мястото, което той избира да живее повече от десет години. Това е Буджано Кастело в Тоскана, Италия. Мястото, където времето е спряло, където тишината, песента на птиците, звънът на камбаните от извисилите се кули създават усещането за вечността, за хармонията, намерена между природа и човек. Мястото, което пази спомена за човека и приятеля Борис, за общуването с величието и човешкото. Тук всеки, който го е познавал, има своя спомен. Срещите ми с различни жители на това магично кътче в Тоскана бяха незабравими. Дали това ще бъде оперен меломан или този, който се е грижил за реставрация на мебелите му, или за градината му, е без значение. Когато заговаряха за Борис, в очите им припламваше онзи огън, който свидетелства за обич и уважение, за това как той живее и днес в паметта на това необикновено място.
От разговорите разбрах, че Борис Христов е споделял с хората от Буджано мечтата си да запише църковнославянските песнопения, споделял е радостта си от сбъдването на тази негова мечта, от изживяването при завръщането си в Родината, спомени, които са живи и днес в това необикновено древно селище. Ако Борис е намерил в храма на вярата "Св. Александър Невски" атмосферата на мир и хармония със себе си, то това усещане имах и на мястото, в което той е потърсил своята тишина и спокойствие в магичното древно селище Буджано Кастело.
След кончината на Борис Христов в памет на любимия маестро асоциация "Буджано Кастело" преименува съществуващия конкурс за насърчаване на млади музикални таланти "За наградата на Буджано Кастело - първи концерт" в "Борис Христов - Буджано Кастело", израз на обич и уважение. А паметната плоча на каменната сграда срещу манастира, в който маестрото е живял няколко години, преди да се премести във вила "Лечо", тържествено открита в 2013 г. в присъствието на дипломатическата ни мисия, е част от историята на това свещено място. Тук общността живее като едно голямо семейство. То обсъжда и решава своите проблеми, без да е зависимо от излишната бюрокрация на администрацията. Живее в хармония с духа на мястото, природата и със себе си.
Бях поканена от Асоциацията за култура "Буджано Кастело" и от Асоциацията за приятелство Тоскана-България да представя проекта си "Молитвата на Борис Христов" (изложба и филм), с молбата изложбата да остане до есента. Още с пристигането ми започна подготовката за събитието. В пространството на средновековния дворец подредбата на паната изискваше да се потърси начин, при който автентичната среда на средновековния замък с фреските от различни епохи, дървените тавани да влязат в органичен диалог с образите от изложбата, създаващи пищната атмосфера на православния храм "Ал. Невски". Да се получи разказът за Борис Христов и неговата молитва. Нещо, което заедно с един от старите обитатели на Буджано, отговарящ за църквата и замъка, успяхме да направим.
В пространството на Кастело Буджано, древния замък от ХІІІ век, изложбата оживя по много особен начин в атмосферата на залите, носещи патината на времето. Деликатно съчетани на стените в композиция с фреските, отделните платна и сюжети въздействаха по много различен начин от всички останали места, където бе показана изложбата - от София до Париж и Брюксел, Москва и Лондон. Тук духът на времето от Средновековието и българската културно-историческа памет влязоха в диалог, създадоха необичаен събирателен образ и внушение на молитвата на Борис Христов, внушение за човека Борис и неговата вяра, неговата родова принадлежност. Тези, които го познаваха отблизо, откриваха онова, за което той често е говорил с тях.
За очакваното събитие пристигнаха гости от цяла Тоскана. Откриването на изложбата, прожекцията на документалния филм "Молитвата...", моята кратка лекция бяха посрещнати с голям интерес. Събитието бе открито от президента на Асоциацията за култура "Буджано Кастело" Джоната Джакомели, председателя на синдикатите, председателя на Асоциацията за приятелство Тоскана-България Роберто Петрини. Специален гост бе и почетният консул за България в Тоскана адвокат Алесандро Бузони. Празникът бе уважен и от генералния консул на България в Милано Росен Руфев. Словото на всеки от тях изрази не само уважението и обичта към Борис Христов, но и благодарност за възможността този проект, който бе представен в цял свят за стогодишнината от рождението на Борис Христов, да гостува в древния замък и мястото, в което живее споменът за големия артист, човека и приятеля Борис.
След прожекцията публиката пожела да я разведа из вписалата се в средновековния замък изложба, искаха да узнаят повече не само за самия Борис, но и за България, за нашите традиции. Нещо, което Борис е споделял с тях, но сега те го видяха и изживяха с емоцията на божествения му глас. Неговата съкровена молитва в песнопенията, красотата и богатото историческо наследство на България развълнуваха хората, те пожелаха да опознаят родината му и нейната богата история. Не само публиката, дошла от различни градове на Тоскана, дълго развълнувано споделяше интереса си да посети България. Президентът на асоциацията за култура в Буджано изяви желание за организирането на културен туризъм - групи от Буджано да посетят България, да я опознаят. Обсъдиха се идеи за продължаване на проекта в Тоскана, както и за създаване на партньорски контакти за бъдещи проекти.
Убедих се, че емоцията и внушението на молитвата на Борис Христов ще продължи своята мисия, просто защото съвременникът има потребност от молитва за мир и благоденствие, за вяра и добруване в нашия не толкова добър свят, в който душата все повече има нужда от повече пространство, отколкото тялото, а викът за човечност все повече е заглушен във врявата на прагматиката и бездушието.
 

 Авторката с Росен Руфев, ген. консул на България в Милано, при откриването на изложбата
 

Паметна плоча на Борис Христов срещу манастира, в който е живял

  Палацо Преторио от Хттт век в Буджано Кастело, афиш на изложбата "Молитвата на Борис Христов", вписана в интериора на двореца

Палацо Преторио, Буджано Кастело
Снимки Личен архив