Португалия и Литва: двете лица на една и съща криза

Филип Рикар
в. "Монд"


В Лисабон шоковата терапия едва не свали правителството. Във Вилнюс тя позволи да бъде осъществено бързо присъединяване към еврозоната. Какви поуки да извадим от тези два примера?
Два часа часова разлика, 3300 км птичи полет: изглежда, че Литва по нищо не прилича на Португалия. Със самолет трябва да се опише дълга линия, за да се свържат двете столици, разположени на двата края на Европейския съюз. Насред лятното затишие всяка от двете страни по свой начин напомни на европейците за съществуването си. Литва и енергичният й президент Далия Грибаускайте, притежателка на черен колан по карате, поеха на 1 юли ротационното председателство на 28-те, точно навреме за посрещането на Хърватия. Колкото до Португалия и нейния министър-председател Педру Пасуш Коелю, те се разминаха на косъм с политическа криза от голям мащаб след внезапната оставка на един от стожерите на правителството - финансовия министър Витор Гашпар. Това е сериозна беда за страна, която от две години разчита на подкрепата на еврозоната и на Международния валутен фонд (МВФ).
Всеки със съдбата си и всеки с нещастията си в една Европа, където дистанцията в най-добрия случай поражда безразличие, а в най-лошия - предразсъдъци и дори враждебност: в Литва масите не се интересуват от сътресенията в португалския политически живот. В Лисабон, както и на други места в западната част на континента, по същество никой не забеляза, че през следващите шест месеца далечният партньор ще направлява съдбите на 500 милиона европейци. От три години насам португалците по-скоро са отправили поглед към Атина, Мадрид, Берлин или... Вашингтон. Без да имат големи надежди за скорошно излизане от тунела, те са гневни най-вече на политическата класа, която се разпада след две години усилия под надзора на "тройката" и финансиращите институции.
В това време на криза в еврозоната двете столици представляват двете лица на една и съща монета и си приличат много повече, отколкото изглежда. Литва също има опит с рецесията и приспособяването. През 2009 г., ударен от финансовата криза, дотогавашният "балтийски тигър" се срина: рецесия от 15 процента, най-тежката в Европа, и болезнено събуждане за реалността след "чудото" на постсъветските години. Тогавашното десноцентристко правителство отказа, за разлика от латвийските си съседи, да се унижи пред Международния валутен фонд. То реши само да предпише на страната една наистина конска доза лекарство, без да прибягва до обезценяване на своята валута. Държавните служители видяха заплатите си орязани според ранга си с между 5 и 50 процента. Министерствата свиха щатовете си. На всичкото отгоре дори пенсиите бяха намалени. Една програма, подкрепена от парламента и приложена без обществена съпротива. Сега далеч не всички проблеми са решени, но растежът се завърна.
Португалия от своя страна не успя да се изплъзне на МВФ, нито на спасителните фондове за еврозоната. От две години, след като беше харчила над възможностите си, тя също прилага мащабен план за приспособяване, надявайки се от 2014 г. да се върне на финансовите пазари. Перспектива, която все още е твърде несигурна, тъй като страната е на средата на пътя. Въпреки все по-силната с всеки изминал ден съпротива на населението, португалските управляващи също не се поколебаха да покажат известно усърдие. Измежду страните от еврозоната със спасителни програми Португалия е вероятно единствената, която понякога изпреварваше изискванията на своите кредитори. Досега португалските управляващи и "тройката" настояваха най-вече за консолидиране на обществените разходи при леко забавяне на структурните реформи. Което обаче не пречи на рецесията да е дълбока и да подхранва риска от отчаяние заради масовата безработица.
Относителният успех на Литва, където таванът на минималната заплата е поне 300 евро, не предизвиква завистта на португалците. Но, обратно, серията разочарования от португалския болник не плашат литовските управляващи. Далия Грибаускайте и нейното правителство се стремят само към едно: да влязат час по-скоро в европейския валутен съюз, най-добре, казват те, от първи януари 2015 г. Нищо не подсказва, че управниците в еврозоната, чиито глави са пламнали от проблемите на Португалия и Гърция, биха се разбързали толкова. Би следвало дори да се надяваме, че те ще предпочетат да задълбочат интеграцията в еврозоната, преди да я разширят още повече. Но за да бъде разубедена много решителната Далия Грибаускайте, ще трябва да се намерят солидни аргументи.