Поредният план, или бъбренето продължава

Неотдавна Германия отвори широко границите си, за да приеме мигрантите, отправили се към вътрешността на Европа. Думите на германския канцлер Ангела Меркел, че "няма горна граница" за приема на мигранти и бежанците са добре дошли на територията на страната, отприщиха още по-голям поток и натовариха с отговорност и други европейски страни.
Днес единството на Европейския съюз e поставено пред огромно изпитание, и то доста по-сериозно от който и да е друг проблем, връхлитал Общността. Брюксел показа, че е безсилен да се справи с безпрецедентната криза, която, омаловажена още в своя зародиш, се задълбочава все повече, с потенциала да доведе до "тектонски политически промени" в ЕС, както се изрази президентът на Европейския съвет Доналд Туск.
"Ако правителствата считат, че националният егоизъм е по-важен от общите решения, това ще бъде в ущърб както на бежанците, така и на европейското единство", заяви при откриването на дебат по темата в Европарламента председателят му Мартин Шулц. Думите звучат красиво, но разминаването им с реалността е огромно.
Миналата неделя поредната извънредна свикана по спешност среща на върха на страните от Централна и Източна Европа, през които преминава т.нар. Балкански път на бежанците, произведе поредния план с пожелания за овладяване на кризата. Такива добри намерения европейските лидери демонстрират не за първи път, само че зад това безспирно бъбрене по темата не стоят реални единни действия. Изправени пред проблема, страните са принудени да се справят сами. Принципите за единство и солидарност са само думи, действията зад тях отдавна нямат значение.
На този фон се откроява обаче една основна задача - спиране на притока към вътрешността на Европа. За тази цел ще бъдат създадени 100 хил. нови места за прием на бежанци по балканския маршрут, като 50 хил. от тях са в Гърция. Как да разбираме това решение? Балканите се превръщат в буферна зона и възпират пришълците да достигнат вътрешността на Евросъюза? Същата тази Германия, която ги приветства на своя територия, сега разчита на Балканите да я предпазят от тях? Сръбският блогър Михайло Тешич, цитиран от "Дойче веле", твърди, че планът е бил изготвен под натиска на властите в Берлин. "Брюксел и Берлин инструктират балканските страни да спират и забавят бежанския поток", казва той.
Какво означават думите на Юнкер, според когото "прехвърлянето на хора към съседите трябва да бъде спряно"? Какво трябва да се случи, след като страните изнемогват под огромния наплив, когато бежанците се бунтуват, защото искат да продължат пътя си напред, а не да останат в приелата ги страна? С цената на какво могат да бъдат спрени?
В същото време идва поредната новина за подпален бежански лагер в някоя европейска страна...