Поредна студена вода

Може да сме бедни, ама пък умираме да се покажем пред чужденците. Не ние, гражданите, а управляващите. Засега европредседателството, което България ще поеме от началото на 2018 г., чупи рекорди по харчлък. Близо 11 евро от джоба на всеки българин ще излязат, за да могат политиците да посрещат и изпращат еврочиновници в София, да се ръкуват с тях и да си правят протоколни снимки. И това още не е всичко, а само предварителен разчет, който тепърва ще набъбва.
Сега ще заизскачат разни кой знае защо и от кого "забравени", но наложителни разходи, авариини и неотложни харчлъци - я за сигурност, я за логистика, я дявол знае още за какво. Щом само за транспаранти, билбордове и мегабордове из София (каквото и да означават те) измисленото министерство на Лиляна Павлова дава 1,5 млн. лв., смятайте какво ни чака. Като прибавим и милионите (а те са по друга сметка), които погълна и поглъща площадът пред НДК, където ще се провеждат заседанията и пресконференциите, ясно е, че 150 млн. лв., дето са гласувани, май ще излязат бял кахър. Като свърши евроданданията и ударим чертата на всичкото, има да се чудим...
Въпросът е какво ще спечелят българските граждани от шумотевицата, ръкостисканията и лицемерните усмивки на политиците пред камерите? Дали пък нищо? Правителството досега "произведе" скандал с ремонта на основната сграда на председателството, призна, че изостава в подготовката и заложи маса пари, които харчи с удоволствие. Дори намеква, че няма да му стигнат. Нищо обаче не казва за това каква ще е ползата за България и за всеки българин от разточителството? Приоритетите на председателството, лансирани като трите "К" - консенсус, конкурентоспособност и кохезия, са жалки, обтекаеми и нищонеказващи. Явно гражданите ще пият поредната студена вода.