Пореден трус в пенсионната реформа

Синдикатите заплашиха Симеон Дянков с национална стачка заради пенсионната възраст. Ако финансовият министър едностранно наруши споразумението за това как и кога да се повишават стажът и възрастта за пенсиониране, ще взриви социалния диалог и ще доведе до моментални наши действия, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров преди парламентът да обсъди на първо четене държавния бюджет. Синдикалистите категорично обявиха, че няма да подкрепят промени в приетото през 2010 г. споразумение, под което стои подписът на премиера Бойко Борисов, за начина за повишаване на пенсионната възраст и пенсионния стаж, според което от началото на следващата година се увеличава само необходимият осигурителен стаж, и то само с 4 месеца. Възрастта за пенсиониране пък е предвидено да започне да се повишава едва от 2021 г. От КНСБ обаче не са получили черно на бяло нищо от правителството по новото предложение - ни анализ, ни разчети, ни бъдещи намерения. Прочели и чули от медиите за

идеята, с която се събудил една сутрин "началникът на държавата"

Симеон Дянков, който, каквото каже, това ще става...
Финансовият министър обяви за увеличаване на общата възраст за пенсиониране още от 2012 г., вместо от 2021-а, както е записано в последните поправки на Кодекса за социалното осигуряване. Идеята му намери подкрепа и от председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ). Промяната ще бъде предложена между първо и второ четене на бюджета и още отсега може да се твърди, че мнозинството ще си прокара идеята лесно.
Поредният епизод от сагата "пенсионна реформа" сложи нови дърва в огъня и той пак се разгоря под и без туй бълбукащото гърне. Гърне, от което се вдига само пара, но и тя не може да скрие истината - реформа в тази сфера няма, правителството като че само дава отбой за нея, но и не иска да признае, че се е заело с проблеми, които не разбира. Последиците обаче ще търпим всички - и сегашни, и бъдещи пенсионери. Такава важна норма - промяна на пенсионна система, не може да се вкарва през бюджета, това е нахалство, коментира депутатката от Коалиция за България Емилия Масларова.
Други държави си дават сметка, че последиците от сегашната криза ще се усещат и занапред в това десетилетие, защото безработицата ще намалее много по-бавно, отколкото се увеличи. Там се питат как да се върне дискусията за пенсиите в границите на разумното при застаряващото население, все по-намаляващи приходи в социалното осигуряване и стагнация в икономиките дори на най-развитите страни.
У нас

цепим право през просото

Вместо да балансира бюджета на НОИ, правителството води политика на фалит и национализация, се казва в позиция на националното ръководство на ДСБ. Пенсиите на хората вече не зависят от техните осигурителни вноски, а от настроенията на премиера и на финансовия министър. Ощетени от политиката на правителството са най-вече "съвестните хора с прилични доходи", които плащат своите вноски. Те покриват с вноски и данъци целия дефицит на НОИ, а бъдещите им пенсии зависят само от управляващите, се казва още в позицията на партията.
Всички постъпления от вноски отиват изцяло за покриване на пенсиите за бюджетната година и при това не достигат, което налага и наливането на стотици милиони левове от държавния бюджет в НОИ, коментират специалистите. И добавят, че предвид факта, че сметките на пенсионната реформа се оказаха сгрешени още през първата година, няма гаранция, че ще се сбъднат прогнозите през 2025-а пенсията от първия (държавния) и втория (допълнителния от частните фондове) стълб да достигне 65% от осигурителния доход.
При планиран дефицит 1,4 млрд. лв. м.г. очертаващият се дефицит в НОИ за следващата години е близо 2 млрд. лв. Това е признание на управляващите, че не се справят с пенсионната реформа, заяви пред "Медиапул" Хасан Адемов, зам.-председател на социалната комисия в парламента.
Йордан Христосков, бивш дългогодишен управител на НОИ, също не смята, че е добре да се премине към увеличаване на възрастта за пенсиониране още сега, тъй като има голяма безработица и се очаква тя да остане на високи равнища, а в тази ситуация хората търсят

спасение в пенсионирането

"Имам чувството, че голяма част от хората, които сега взимат политически решения, са тотално неграмотни. Те не разбират логиката, философията на реформата, а работят на парче. По един реактивен, а не проактивен начин. Самите управляващи и хората, които са най-близко до тях, нямат достатъчно интелектуален капацитет, за да проведат реформа в здравното осигуряване, в образованието, в социалното осигуряване и цялата социална сфера, където след реформи със същите пари може да се постигне много повече", коментира Христосков пред "Медиапул".
Преди време се появи проект за мерки по гарантиране на дългосрочната финансова стабилност на българската пенсионна система и подобряване адекватността на пенсиите. Идеята беше да се анализират внимателно за тази цел предложенията на Консултативния съвет по пенсионната реформа към министъра на труда и социалната политика.
Въпросът за връзката между модернизацията на пенсионните системи и демографските процеси получи специално внимание по време на срещата на Европейския съвет в Гьотеборг през 2001 г. Там лидерите на страните-членки заключиха, че в контекста на застаряването на населението дългосрочната финансова стабилност на пенсионните системи е възможна само при прилагане на всеобхватен подход в три направления - адекватност, финансова устойчивост и модернизация, припомниха експерти.
По отношение финансовото стабилизиране на системата в средносрочен и дългосрочен план е безспорно, че

тази цел не е постигната

категорично се твърдеше в становището. В момента българската пенсионна система е финансово нестабилна и силно зависима от държавния бюджет. За това се привеждат и следните факти: през 2009 г. държавата се включи като "трети осигурител", предоставяйки трансфер към фонд "Пенсии" в размер на 12% от осигурителния доход на всеки осигурен; през 2010 г. този трансфер е 2,3 млрд. лв., или 34% от всички разходи за пенсии на фонда. Следователно, ако бъде преустановено изплащането на този трансфер от държавния бюджет, пенсиите за 97% от пенсионерите трябва да бъдат намалени с над 1/3. Очевидно е, че приходите от вноски покриват по-малко от 2/3 от разходите за пенсии. Българската пенсионна система все повече се превръща от осигурителна в система, финансирана с данъци, една

трансформация, за която обществото не е давало съгласие

Към условията за финансова стабилност на системата специалистите споделят и целите, с които да се постигне това: висока заетост, всеобхватни реформи на пазара на труда, ефективни стимули за участие на възрастните работници на този пазар, възможността за плавно пенсиониране. В същото време устойчивостта на пенсионните системи трябва да бъде придружена с качествени фискални политики, включващи, където е необходимо, намаляване на дълга, допълват специалистите. Не по-маловажно е пенсионните разпоредби и реформи да поддържат справедлив баланс между активното население и пенсионерите, като не натоварват прекалено първите и поддържат адекватни пенсии за последните.
Прочит и коментар по темата има от страна на Ася Гонева, Димитър Манолов, Пламен Димитров, Иван Нейков, Йордан Христосков, се отбелязва най-отдолу в обемистия документ. Споменатите имена са сред най-компетентните наши специалисти по пенсионните дела, участвали са и в различни етапи от провеждането на реформата в тази област. Не е ясно дали днес някой си спомня за споделените виждания на експертите, които внимателно бяха анализирали всички "за" и "против" на родна почва и в европейски мащаб. Симеон Дянков със сигурност не го е видял или проучил добре. Толкова знае, толкова може. Жалкото е, че залага на карта живота на няколко поколения с предложения, които решават "на парче" един или друг проблем със съмнителен времеви хоризонт, а загърбват истинските промени в една важна и много податлива на трусове система - пенсионната.