Поражение и/или узурпация

В началото на миналата седмица социологическо изследване на агенцията Изборен барометър iData в Молдова показа, че към началото на септември левият опозиционен "Патриотичен блок" е излязъл на първо място сред предпочитанията на избирателите за парламентарния вот на 28 септември, съобщи БТА.
Блокът, съставен от: Партията на социалистите в Република Молдова на бившия президент Игор Додон, партията "Сърцето на Молдова" на бившия ръководител (башкан) на Гагаузия Ирина Влах, партията "Бъдеще за Молдова" на бившия премиер Василе Тарлев и Комунистическата партия на бившия президент Владимир Воронин, събира общо 36% електорална подкрепа срещу 34,7% за управляващата партия на действащия президент Мая Санду "Партия на действието и солидарността" (ПДС).
В молдовския парламент се очаква да влязат още "Нашата партия" на Ренато Усати (бивш кмет на град Белци) с 8,4% и коалицията "Алтернатива" със 7,9%. Последната е представена от кмета на Кишинев Йон Чебан (избран като кандидат на социалистите) и от бившия премиер Йон Кику. Интересното е, че в тази коалиция е и бившият главен прокурор и противник на Санду в последните президентски избори през м.г. Александър Стояногло. 
Да припомним, че на втория тур през ноември 2024 г. Стояногло (подкрепен от социалистите) спечели вота в самата Молдова с 51,2% срещу 48,8 за Санду и дори водеше при 85% преброени бюлетини, но ситуацията драматично се обърна, след като дойдоха гласовете от чужбина, основно от Европа. 
Вотът на диаспората оказва все по-голямо влияние за избора на молдовците (19% от общия дял на гласовете на последните избори). При това ПДС и Санду са обвинявани, че създават административни пречки пред гласуването на молдовците в Русия, а всячески подпомагат и стимулират (не без участието на европейците) гласуването на гастарбайтерите в Западна Европа. 
Посоченото по-горе изследване е направено, без да се отчитат тези гласове, но и без гласовете от сепаративната Приднестровска молдовска република (ПМР). При това лидерът на "Сърцето на Молдова" Ирина Влах вече предупреди, че се готвят изборни измами именно в чужбина. 
За диаспората са отпечатани 864 000 бюлетини, въпреки че рекордът при гласуване е 328 000 гласа. Това е съпроводено с изявления на Санду и нейното обкръжение, че "определено" очакват от чужбина 400-500 000 гласа, цитират Влах молдовски медии.
Както винаги е било в Молдова, а вече е "модно" и в почти цяла Европа - противоборстващите страни са разделени на "прозападни" и "проруски". БТА цитира бившия румънски президент Траян Бъсеску да казва: "...Една победа на промосковската левица би довела в парламента и в правителството в Кишинев "марионетките на Путин".
Това удобно за управляващите в Кишинев, Брюксел и Вашингтон делене по геополитически признак автоматично остракира и дори сатанизира опозицията на режима на Мая Санду в очите на западните й покровители. А това е именно режим - управление, което използва извънпарламентарни средства, за да притиска опозицията и опозиционните гласове в условията на отслабена легитимност вътре, в международно признатите граници на Молдова. 
С оправданието, че се борят с Русия и лично с Владимир Путин, се предприемат репресии срещу политици, в които участват и европейски държави. Наскоро Литва забрани на Влах да влиза на нейна територия, преди това Румъния забрани на Чебан да влиза в страната. Молдовската ЦИК пък иска ограничаване на партията "Сърцето на Молдова" с мотив незаконно финансиране. 
Предишният башкан на Гагаузия Евгения Гуцул бе осъдена през август на 7 години затвор, пак за незаконно финансиране (с руски пари) на партията "Шор", чийто лидер Илан Шор се укрива в Москва. Като цяло обаче Гагаузия е регион с ясно подчертано опозиционно поведение спрямо режима на Санду. Дела за корупция бяха образувани и срещу бившия президент социалист Игор Додон, те се точат вече три години.
Санду и западните й ментори действително имат основания за опасения този път. 
Всички опозиционни партии и коалиции, които влизат в парламента, имат сходни предизборни програми - ревизия на сегашното управление, неутралитет за Молдова, спиране на политическите преследвания, добри връзки с Русия, спиране на притесненията относно руския език. 
Това, поне на теория, създава предпоставки за образуването на следизборна коалиция, която да има парламентарно мнозинство. 
Подозренията и опасенията на опозицията са, че Санду ще разиграе гарантирано антируската карта в опит да спаси властта си и ще опита да делегитимира неудобни за нея изборни резултати с мотива, че те се дължат на външна намеса. Вече видяхме такъв сценарий в съседна Румъния. 
Един от крайните сценарии рисува картина на отмяна на резултатите от гласуването и узурпация на властта от страна на Санду чрез Висшия съвет за сигурност (ВСС) на Молдова. 
През юли т.г. в парламента бяха гласувани закони, с които натовареният с декоративни и консултативни функции ВСС към президента стана орган, чиито решения са задължителни за изпълнение. Който не се подчини, рискува не само парична глоба, а и затвор до три години, а ако е била застрашена националната сигурност, затворът е до пет години.
Според лявата опозиция това е равносилно на създаването на парасъдебен и паразаконодателен орган, оглавяван от президента, който ще може да разпорежда на автономни институции, под заплаха от наказателно преследване. Т.е. става дума за подмяна на парламента с орган, характерен за авторитарни и диктаторски режими. 
Голямото опасение е, че при неуспех на изборите, използвайки антируската карта като претекст и позовавайки се на заплаха за националната сигурност, режимът на Санду, с позволението на западните й покровители, по вече отработения румънски сценарий, може да анулира резултатите от вота. 
Разбира се, всичко това ще бъде гарнирано с грижа за молдовската демокрация, европейската сигурност, срещу руската заплаха и "марионетките на Кремъл", и т.н., и т.н. С което да се оформи политическа индулгенция за предприемането на неконституционни мерки, които ще бъдат оправдани от "демократичния свят" с "намесата на Кремъл". 
Този сценарий е много възможен и предвид нарастващата истеричност в брюкселските кръгове, на фона на лавината от проблеми, заливащи Съюза, на които няма адекватен отговор. 
Това, което ще последва обаче, няма да разреши нищо, а ще създаде нов център на открито напрежение в Европа, който може да повтори украинския път към катастрофата. 
Второто не по-маловажно следствие може да бъде засилването на усещането, че демокрацията в Стария свят се изпразва от съдържание с все по-бързи темпове.