Понякога е просто Пролет

Пламен МИЛЕВ

Светът преживява преломен исторически момент. Изправени сме пред заплахата от конфликт на цивилизациите, които по различен начин разбират човека и неговото предназначение. За съжаление през последните 25 години сме свидетели на политиката на двойните стандарти в областта на човешките права, а също и на опита да се използват тези права за прокарването на политически, идеологически, военни и икономически интереси, за налагане на определен държавен или обществен строй.
Къде започват правата на човека? Защото познаваме правата на храма, който дава смисъл на камъните, и правата на поемата, която е смисъл на думите. Ала трябва ли да признаем правата на камъните срещу храма или правата на думите срещу поемата? 
Правата на човека се коренят в ценността на личността и трябва да бъдат насочени към реализация на нейните достойнства. Именно затова съдържанието на човешките права не може да не е свързано с нравствеността. Откъсването на тези права от нравствеността означава профанацията им, тъй като безнравствено достойнство няма.
Съществуват ценности, които стоят не по-ниско от правата на човека. Това са ценности като Отечество, вяра, нравственост. Когато тези ценности и реализирането на правата на човека влизат в противоречие, обществото, държавата и законът са длъжни да съчетаят хармонично едното и другото. Не трябва да допускаме ситуации, при които осъществяването на правата на човека би потискало вярата и нравствената традиция, би водило към оскърбление на религиозните и националните чувства, на почитаните светини, би заплашвало съществуването на Отечеството.
На практика обаче в последно време в името на новото европейско семейство ние, социалистите, се разделихме с основна част от нашите ценности и като общество, но и като партия. В името на новия храм на Цезар заменихме идеите на бунта с тези на съглашателството. Позволихме и се примирявахме с подмяната на историята. А подмяната на историята е подмяна на истината. Днес истината е с вързана уста, натикана в ъгъла в името на "свободата и демокрацията". Но когато истината не е свободна, свободата не е истинска.
От 10 ноември 1989 г. живеем в условията на онова общество, което дотогава условно наричахме Запад. Но за 25 години този "Запад" изгуби своите географски характеристики, за да се превърне в определена политическа, икономическа, социална категория със свой духовен климат и специфична проблематика. Днес това е светът на голямата криза, на изчерпалото своите исторически перспективи буржоазно общество. То вече няма какво да даде на човешкия прогрес, а дори в своята обречена самозащита се превръща в спирачка на развитието. Неговата борба вече не е за нови перспективи, а за оцеляване. Такова общество не може да предложи реални идеали, то потъпква дори онези, с които е излязло на историческата сцена - равенство, свобода, братство. Срещу тях то въздига абсолютния егоизъм, социалното неравенство, антихуманизма и ксенофобията.
Чувството на изолация, на безполезност, тревогата и безнадежността на собственото съществуване са извънредно разпространени в съвременния цифров свят. Този обществен нихилизъм, родеещ се със светоусещането на песимизма, е склонен да разглежда човешкото самосъзнание като грешка и товар.
Все повече млади хора у нас днес са отчаяни от сблъсъка между човешкия стремеж към щастие и невъзможността да се намери такова. Ненапразно все по-често чуваме от тях, че живеем в страната на абсурда. За младите хора, останали в България, особено в малките градове, човешкият копнеж по ред, значимост и пълноценност днес повече от всякога изглежда неизбежно обречен и именно това всекидневие в окованата от заблуди, стереотипи и обществени налагания реалност кара тези млади хора да се задушат и да поискат промяна.
И ние следва да покажем на тези хора, че сме тяхната алтернатива, че сме враг на примирението със статуквото. Нашата партия трябва да поведе съпротивата срещу лицемерието и фалша на буржоазното общество. Защото за 25 г. преход се нагледахме на заблуди, фалшиво милосърдие, фалшиви права и фалшиви пазарни отношения.
В името на фалшивите пазарни отношения днес обикновеният човек е принуден да води война за своето оцеляване, притискан от монополите и картелните споразумения на големите търговски вериги, мобилните оператори, електроразпределителните дружества, банките и колекторските фирми. С всеки ден правата на потребителите отстъпват пред правата на корпорациите. Следва да имаме предвид, че зад "своеволията" на монополите стоят, от една страна, естественият стремеж към печалба, но от друга - невъзможността, а в много случаи нежеланието на държавата да се намеси и да наложи регулация. Нашата партия е тази, която настоява за по-активна роля на държавата като регулатор и гарант за конкуренция и социални права. За ограничаване на тежестта върху бизнеса и за по-активна защита на потребителите.
Нашата партия трябва да даде увереност на този, който, гледайки как в сградата отсреща една след друга изгасват светлинките, до болка иска да вярва, че някой там също гледа в неговия прозорец, и също като него измерва с чело температурата на стъклото. Да даде надежда на този, който след работа, прибирайки се у дома, гледа на уличните кучета като на свои братя. На всички тези хора да каже: "Знаеш ли, а понякога е просто Пролет."